Топ 3 на празничните ТВ гафове

1) Футболист на България.

Дали да го коментирам?

Ок, ок, ще го коментирам :) Ако не бях в Шумен и дядо не си го беше пуснал, удобно седнал на топло до печката, в която пукаха горящите дърва, нямаше изобщо да разбера, че съществува такова чудо в тв-ефира. Започна толкова обещаващо - зала с няколко завити в бели покривки маси, гелосани "мъже", надигащи чашка с шампанско (а може би ракия...), смешни блондинки, пафкащи важно-важно цигари... и, разбира се, най-важното, откриването на вечерта - Кали с генилната песен, в която се пее за някакви си 4 4 2. Кой да предположи, че след това уникално начало в праймтайма на националната телевизия, ще последва един такъв оксиморон (т.е. израз с взаимоизключващи се противоположности) като избирането на футболист на България. Няма какво да се лъжем - аз футбол не гледам и изобщо не се интересувам, НО няма начин да не забележа какво се говори за нашия такъв (от татко и дядо...), така че съм солидарна с тяхната болка като фенове и се изсмивам на "героите", които ми натрапи националния канал в съботно-празничната вечер. Та ето за каква простотия става въпрос:

(снимката е на Юлиана Николова/ http://gong.bg/view_photo_topic.php?photo_topic_id=388&photo_id=9252)

2) Най-горещ мъж...

Оставаме на национална вълна. Но този път телевизията е друга. Венета Райкова отново събира няколко "устати" жени, за да крякат една през друга коя какво намира за секси... очи, ум!, ръце, ах! Тази година мислещите хвъркати бяха изключително атрактивни - риалити звездите на Нова ТВ, уау! Аз мярнах Стойка и Зизуто от ББ1, русата Златка от острова на изкушението, Калина от същия остров и баба Вили от някой друг ББ. Останалите ми бяха непознати. Послушах малко, видях за какво става въпрос и го изключих. Не знам кой е най-горещият мъж. Нищо, аз си имам по-добър ;)

3) Разбира се - филмите!

Убедена съм, че миналата година отново гледах по същото време "Дневниците на принцесата", "Хари Потър", "Кейт и Леополд", "Коледата на семейство Флийнстоун"... Да не говорим за коледните филми. Ако още веднъж видя Дядо Коледа на средна възраст с атлетично тяло и сини очи, който сваля някоя руса мацка и междувременно глези бедно негърче, ще се отрека официално от най-любимия си празник! Съжалявам, но коледната американска киноиндустрия просто уби цялата магия... Защо нито една телевизия не пуска двете най-истински празнични истории - "Love Actually" и класиката (която наистина си струва да се види, въпреки че е от '46) "It's a Wonderful Life"?

There's a big... a big hard sun... or let it snow

Няма какво да се лъжем - Коледа без сняг е като торта без шоколад... звучи добре, но в никакъв случай перфектно :)

А ето как беше в началото на миналия декември, точно на рождения ден на мама, когато бързах от София за Варна, за да не изтърва празника. Тичах да хвана автобус рано-рано, а той взе, че спря половин час, след като тръгна. Някъде около Витиня заваля сняг, почна да трупа, а ние стояхме на едно място три часа, попаднали в задръстване... Това пътуване го докарах 11 часа. И въпреки че беше най-дългото, се оказа и най-забавното.

Музикален поздрав с Hard Sun на Eddie Vedder

When I walk beside her

I am the better man

when i look to leave her

I always stagger back again

Once I built an ivory tower

so I could worship from above

when I climb down to be set free

she took me in again

CHORUS

There’s a big

a big hard sun

beating on the big people

in the big hard world

When she comes to greet me

she is mercy at my feet

I see her inner charm

she just throws it back at me

Once I dug an early grave

to find a better land

she just smiled and laughed at me

and took her rules back again

Once I stood to lose her

and I saw what i had done

bowed down and threw away the hours

of her garden and her sun

So I tried to want her

I turned to see her weep

40 days and 40 nights

and its still coming down on me

"Духът на Африка приема винаги облика на слон...

... защото слонът не може да бъде победен от никое животно."

Преди исках да направя мащабен документален филм. И все още искам. Но сега си набелязах нова цел. Мащабна книга. Любопитна, непозната, ценна. Не е лесно. Може би ще я напиша, след като навърша 55 години (звучи добре, нали :), обходила света, пълна с интересни истории. А междувременно помага четенето. Особено на някои специални книги. Също толкова мащабни, колкото моята бъдеща. Като сборника с репортажи на Ришард Капушчински.

"Избрано" се чете ту много бързо, ту доста бавно. Особено началото, признавам си, запънах, заседнах сред странните африкански имена, непознатата атмосфера. След това обаче влязох в ритъм и започнах да научавам толкова много неподозирани неща. "Избрано" е книга-енциклопедия. Но написана интересно. С истории на обикновени хора от улицата, от колибите, на президенти, на войници-деца, на репортера-авантюрист Капушчински.

Още се чудя как е оцелял този човек. Всеки път, когато оставях книгата да си почина малко, той беше на ръба - насред престрелка, ухапан от скорпион (далеч от болница), болен от малария, от туберколоза, закъсал насред пустинята (което значи само един ден живот), в хотелска стая, пълна с огромни черни хлебарки (бъррр)... По-интересно е дори от филмите за Индиана Джоунс.

Ето и няколко неща, които ме впечатлиха и си подчертах:

• Сомалийските номади казват, че годината се дели на сезон на дъждовете, наричан гу, и сезон на сушата - джилал. Дъждът е сладостта на живота. Земята се покрива с трева, кладенците се напълват с вода. Това е времето, когато се сключват бракове, защото тогава мъжете чувстват прилив на сили, а у жените се събужда желание за всичко...

• Поради необходимостта от непрекъснато движение сомалиецът, освен ризата и пушката, няма нищо друго. Само той и неговото стадо. Жената има още шатра, чайник и тенджера. Хората от индутриалния свят вървят през живота, трупайки хиляди неща. Сомалиецът върви, изхвърляйки всичко по пътя си.

• Ашантите (племе в Гана) вярват, че човекът се състои от два елемента - от кръв, която наследява от майка си, и от дух, който му предава бащата. По-силен от двата е елементът на кръвта, затова детето принадлежи на майката и нейния клан.

• Хората не гладуват заради това, че по света няма храна. Пълно е с нея, тя е в излишък. Ала между тези, които искат да ядат, и пълните складове се издига едно високо препятствие: политическата игра... Който има оръжие, той има храна. Който има храна, има власт.

• Северна Сомалия - най-горещите места на земята. Сякаш наблизо се движи жежък космически метеорит и със своето термично излъчване превръща всичко в пепел. В такова време хора, животни и растения остават неподвижни, вцепеняват се.

Жалко, че Капушчински не е популярен в България. Жалко, че тази чудесна и полезна книга се намира трудно и, въпреки че е издадена сравнително скоро (2001 г.), откриването й си е подвиг. Жалко, че някой не си е направил труда да я рекламира. Жалко, че 1000-та места, които трябва да видим според Патриша Шулц, са оценени за 65 лв!, а тази брилянтна енциклопедия (може би със също толкова текст, ако не и повече) е била пусната на пазара за 7 лв! Странно...

"Избрано" е поредната книга, която се нарежда на почетния рафт с избрани книги.

Филмов наръчник по предизвикване на световна финансова криза

---:) Брус Уилис решава да умира трудно и взривява на всяка крачка по някоя полицейска кола, тук-там някой хеликоптер.

Справка: Die Hard 1/2/3/4... http://www.imdb.com/title/tt0095016/

---:) На Ричард Гиър му се приисква да има хубава жена до себе си... колкото да не е сам. И превръща Джулия Робъртс от проститутка в принцеса, влагайки солидна сума - ей така, заради приказката.

Справка: Pretty Woman http://www.imdb.com/title/tt0100405/

---:) Макс Райт приютява извънземния пакостник Алф. Освен тоновете храна, от които се нуждаят 8-те му стомаха, новият член докарва ежедневно взривяване на кухнята, т.е. непрекъснати ремонти... ужас!

Справка: Alf http://www.imdb.com/title/tt0090390/

---:) "Похарчила съм 40 000 долара за обувки, а нямам къде да живея?!", възкликва Кари Брадшоу...

Справка: Sex and the city/ Ring a ding ding http://www.imdb.com/title/tt0159206/

---:) Никълъс Кейдж забравя годишнината от сватбата си. Жена му е бясна. Единственият начин да се реваншира е да я заведе на подобаваща почивка в Ню Йорк - вечеря в ресторант, огромен хотелски апартамент с шампанско... гърди от пъдпъдък с гъби, телешки медальони в малинов сос, миди с пюре от артишок, вино за 800 $... Скъпи, можем ли да си го споделим?... По дяволите цените, мила, имаме годишнина... Амин!

Справка: Family Man http://www.imdb.com/title/tt0218967/

---:) Мариса Томей е непоправима романтичка. Като тийнейджърка вижда името на бъдещия си мъж в игра... Деймън Брадли. Няколко години по-късно е на път да се омъжи за Дуейн. Дни преди сватбата, Мариса вдига телефона. Обаждане за Дуейн, от Деймън Брадли. "Деймън, къде си?" "Заминавам за Венеция". Просто така, облечена със сватбената си рокля (която тъкмо пробва), Мариса хуква към летището и литва за Италия. Където си изкарва чудесна почивка. Благодарение на кредитната карта.

Справка: Only You http://www.imdb.com/title/tt0110737/

И, разбира се, всичко това се случва не само на екран. Някой си купува чанта на Фенди за $8800, друг пие коктейл за $50 000, а трети оставя в кварталното кафене бакшиш от някакви си $100 000. Някоя красавица се изживява като Пепеляшка с козметика, забъркана от злато и перли, принцът й кара Saleen S7 Twin Turbo за $670 000 (малък жокер - най-скъпата кола в света), а грозните сестри обикалят моловете с надеждата да открият разпродажба... на Versace.

Но в същото време, из мрежата съществува една игра - дай верен отговор и подари зрънца ориз на гладуващ (няколко зрънца ориз!). Ако си се наиграл по холивудски за днес, може да погледнеш Free Rice - http://www.freerice.com/index.php

L'amour dure trois ans

Отново на френска вълна...

Преди време стана въпрос за другите романтици. Онези, които се кефят на френската романтика. Тази по-различната. Сега пак ще пиша за нея.

Това е Фредерик Бегбеде (Frédéric Beigbeder). Мисля, че ще се превърне в поредната ми малка мания (в чисто културно-интелектуално-писателски план :)). Освен писател, Бегбеде е и цитирам "находчив рекламен редактор, светски и литературен хроникьор, сериозен издател, агитатор и революционер, вдъхновен DJ, ТВ водещ и какво ли още не".

Вчера прочетох за първи път негова книга. Хареса ми. Стилът му. Оформлението. Малкото на брой страници (истината е, че моята страст е краткото и ясно писане ;). Онази глава, в която нямаше нито една точка... едно цяло изречение от три страници. Запомнящ се писател е Бегбеде.

"Любовта трае три години" (L'amour dure trois ans) е една опасна книга. Мили ми посетителки, ако някога искате да се ожените, никога не давайте на приятеля си да прочете тази книга. Ще си останете стари моми!

Любовта е предварително изгубена битка, така се започва.

Отначало всичко е прекрасно... Жените се колкото се може по-бързо - защо да му мисли човек, когато е толкова щастлив?

Втората година нещата започват да се променят. Станали сте нежен.

Третата година вече смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва. Вече не разговаряте с жена си... Третата година носи една добра и една лоша вест. Добрата е, че отвратена, жена ви ви напуска. Лошата - че започвате нова книга.

Типично френска романтика струи от главите на това романче (умалителното е само заради обема, в никакъв случай заради качеството) - "празничен развод", "искаш ли да бъдеш моя харем?", разбира се - "отслабване чрез депресия"... Докато я четях, си повтарях колко не съм съгласна, не е вярно, не е възможно, как не го е срам да пише така :) В крайна сметка, много ми хареса! L'amour dure trois ans заминава направо на почетната варненска етажерка с любими книги в стаята ми.

Защо никой не идва на разводите? Та къде са всички мои близки, които на сватбата се тъпчеха със сладки... човек винаги трябва да се жени сам, а да се развежда с подкрепата на всички свои приятели.

* * *

След няколко седмици колебания и угризения, стигнах до следното заключение: ако жена ви е на път да ви стане приятелка, време е да предложите на някоя приятелка да стане ваша жена.

Дали не стана твърде френска тази романтика?

Мили ми посетителки, ако все пак, в следствие на някаква странна шега на съдбата, приятелят ви вземе тази книга, уверете се, че я е прочел до край. Тогава ще имате все още някакъв шанс да останете заедно за повече от три години...

Eva Cassidy

Представи си само...

Ноември е. Навън духа леден вятър. По прозореца тракат капчици дъжд. А вътре е топло. Седиш си на удобния фотьойл. Вдигнал си крака върху ниската табуретка. Затваряш очи и виждаш сняг, много пухкав сняг, натрупал на преспи. Представяш си пищната коледна украса, всички лампички, елхата, подаръците под нея, миризмата на току-що разрязан портокал...

Защото слушаш Eva Cassidy (Ива Касиди, а аз мислех, че е Ева...). Прекрасен глас. За съжаление, не успял да стане популярен приживе. Родена на 2 февруари 1963 във Вашингтон, Ива умира от рак през 1996. "Сериозната професия" не е била музиката, сменяла е различни "прозаични занимания" (например развъждане на растения и боядисване на стенописи), като вечер се е отдавала на своето призвание в малки клубове.

Ето някои нейни изпълнения... защото какъв е смисълът да се пише за музиката, след като може да се чуе ;)

Да бъдеш Гюнтер Валраф

От сега казвам - аз никога не бих посмяла да бъда Гюнтер Валраф (никога не казвай никога, Плами...). Защото ми се струва абсурдно. Яко, но някак... твърде... прекалено... много. Гюнтер Валраф е автор на не-обикновени книги. За написването им той се превъплъщава в някой друг, живее неговия живот в продължение на месеци, дори години. "При тези превъплъщения той влиза напълно в кожата на жертви на системата, която си е поставил за цел да разобличава". Ето някои негови роли:

-> като заможен католик с нечиста съвест се допитва до духовниците по време на изповед дали бива да продава на американската армия във Виетнам произведен във фабриката му напалм. Отговарят му: "Не се колебайте, щом е против червените."

-> като алкохолик, попаднал в психиатрична болница, едва успява да се измъкне с помощта на жена си (добре, че има жена :)

-> и едно от най-популярните му превъплъщения - като журналист в най-масовия булеварден вестник "Билдцайтунг". Там вижда как се измислят истории, които дори успяват да накарат жертвите си да посегнат на живота си от срам и отчаяние (шок и ужас :0).

След излизането на всички негови книги-репортажи, засегнатите могъщи институции са водили с него безбройни съдебни дела. Но човекът няма спирачки. Поредната му книга, която прочетох вчера, доказва за пореден път колко е категоричен в работата си. За да напише "На дъното" (1985), Валраф живее две години и половина като турския гастарбайтер Али Синджирлиоглу. За целта си слага "тъмнооцветени контактни лещи" ("Придобихте пронизващ поглед като на южняк - учуди се оптикът") и вплита черно снопче в собствената си пооредяла коса. И така вместо със своите 43 години, той заживява с новите "турски" 26-30 години.

Започва да работи. Каквото намери. На минимално заплащане. Поправя конюшна. Грижи се за чифлик, докато спи на някакъв зарязан строеж. Мята кюфтета и обслужва щастливите клиенти на "Макдоналдс" (оф за кой ли път прочетох куп гадории за тоя Макдоналдс). Работи на строеж (където едва не пада в незатворена шахта от 8 м... бъррр). Опитва се да бъде покръстен като католик. И макар да е изненадващо мюсюлманин да поиска да стане християнин, свещениците не са никак доволни да приемат турчин в църковната си общност.

Но работата, за която си мисля, че е отишъл твърде далеч (поне според моите явно твърде страхливи разбирания), е в завода "Тисен", където работи половин година. "Аз събирам тайно проби от искрящия във всички цветове на дъгата прах... Малко преди да започне отпечатването на тази книга, се получиха първите резултати от изследванията на Тисеновия прах. Никога досега институтът не е имал случай да констатира толкова пределно опасна концентрация на вредни вещества... общо 25 различни вредни вещества. Най-голяма опасност се притаява в два метала, чието съдържание беше особено високо - живак и олово". Валраф си докарва хронически бронхит и се излага на реалната опасност да развие по-късно рак на белия дроб (ужас, ужас и пак ужас...). Но това не му е достатъчно и решава да изпробват върху него нови медикаменти ("Спрете опитите с животни - правете ги с турци!"). След като получава всички възможни странични ефекти, за щастие се отказва предсрочно. Последното описано "работно място", където най-често търсят турци, е АЕЦ. Още по-зловещо и от "Тисен". Обикновено, когато има някаква авария, "бутват" някой и друг турчин, облъчват го до краен предел и му казват да си ходи по живо по здраво (без да са го информирали за рисковете от поредната работа). Тук вече Валраф се вразумява и, наричайки себе си "страхопъзльо", се отказва. Но спретва една малка сценка с подставени лица...

Никак не е лесно да си Гюнтер Валраф, май ;) И въпреки че книгата много ми хареса, все пак ми се струва прекалено всичко това... явно не ставам за истински журналист.

Mamma Mia

Мисля, че перфектно избрахме първия филм, с който уважихме mall-а в Стара Загора. Взехме си пуканки, дадоха ни на входа безплатно безалкохолно (което се оказа, че раздавали само на децата... иееее), изгледахме интересни анонси на някои филми... изтърпяхме бруталния анонс на Дзифт...




... радвам се, че не избрахме него, а...




Това е истински филм. В смисъл на онова идеалистично разбиране на думата. Филмът като изкуство. Филмът като забавление. Филмът като авантюра. Филмът като спомен. Филмът с голямо Ф.



Като за начало това е мюзикъл. Брилятно направен мюзикъл! Мюзикъл с песни на АBBA. Мюзикъл на малко гръцко островче с невероятен пейзаж и, о боже, каква кристална вода! Мюзикъл, в който пеят Мерил Стрийп и "Бонд, Джеймс Бонд" ;) (с други думи - Пиърс Броснан). Сладурът Колин Фърт е неспасяемо "спонтанен", а Amanda Seyfried, играеща в главната роля, обявявам за моя личен идеал за красиво момиче... ох, и ако някога се събудя с такава коса... няма да се мръщя :)



За 7 лв. човек може да си купи много неща (поне 14 вафли!), но ми се струва по-практично да си купи 2 часа пълноценно време. 2 часа смях. 2 часа въздишки. 2 часа пътешествие. 2 часа смях, смях, смях. 2 часа стойностна музика. 2 часа смях... споменах ли смеха ;)


Мисля, че тази нощ ще сънувам много красиви сънища (нищо, че е Helloween). И така се отплеснах, че щях да забравя да напиша за какво става въпрос :) Красавицата Софи живее на малко гръцко островче с майка си Дона. По случай сватбата си тя решава, че е крайно време да разбере кой е истинският й баща. Откривайки дневника на майка си, тя разбира, че това не е никак лесно. Дали е Бил? Или Сам? Или Хари? Нека първо ги види, пък после ще прецени. И така те се изтърсват преди сватбата, за да предизвикат куп забавни ситуации... и изпеят куп велики песни на ABBA!



За повече инфо - разбира се, айемдиби-то - http://www.imdb.com/title/tt0795421/

The Syrian Bride

"Сирийската булка" е един от най-екзотичните филми, които съм гледала (заедно с документалния Le Premier Cri и един нигерийски, който получих направо от Нигерия ;). Освежаващо е да се види нещо подобно - различни кадри, различен похват, различна логика на действията и различен език. Няма начин да не научиш нещо ново, докато следиш историята. А ето я и нея:

Сватбеният ден на Мона е най-тъжният в живота й. Тя знае, че премине ли веднъж границата между Израел и Сирия, за да се омъжи за Талел, никога няма да може да се върне при семейството си в Мажал, село в окупираните от Израел Голански възвишения. Сватбеният ден на Мона събира нейното семейство, правителствени служители, военни, полицаи, представители на Червения кръст, друзи, сирийци, израелци... На моменти смешна, на моменти тъжна история - неопределена като ситуацията в Близкия Изток.

Филмът е копродукция на Израел, Германия и Франция. Излиза през 2004 година и си спечелва 7 награди и 13 номинации. Режисьор е Eran Riklis. Булката се играе от Clara Khoury, а нейната сестра, която заема централно място в действието със своя бунтарски характер, се изпълнява от Hiam Abbass.

Час и половина след като бях натиснала Play на "Сирийската булка" вече знаех някои нови неща. Като например що е туй Голански възвишения (бях ги чувала, но нищо повече). Ето тук има малко повече инфо - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F. Разбрах и, че ако искаш да влезеш в Сирия, повече не можеш да се върнеш в Израел. Научих колко абсурдна може да бъде бюрокрацията в Близкия Изток. Когато си стоиш някъде в нищото, в една оградена военна зона, напуснал завинаги дома си в Израел, но от Сирия отказват да те пуснат (защото печатът, който си получил на излизане, е по някакви си нови закони, които Сирия не признава). И в паспорта продължава да пише "националност: неопределена". А младоженецът стои мирно и кротко и чака някой да пусне жена му в новия й дом (за да я види за първи път :))

Официалният сайт на филма - http://www.syrianbride.com/english.html

2 Days In Paris

Какво да се прави - отново се влюбих във филм. И то във френски... за кой ли път :) Въпреки че мина време от гледането му, още ме държи настроението. Евала на такива филми!

Това са Марион и Джак - французойка, живееща в Ню Йорк, и американец. Заедно са от две години. Стигнали са етапа, в който се дразнят взаимно почти през цялото време. На връщане от "романтична" почивка из Европа, решават да прекарат 2 дена в Париж, родният град на Марион. Да види Джак малко френска култура, да разгледа малкия апартамент, в който гаджето му е инвестирала, да прекара малко време със семейството й и да научи още нещо за Марион.

Филмът има три категорични предимства пред n-брой американски продукции: много силен сценарий, много добра актьорска игра и добре постигнат "риалити" елемент. Последното ще рече, че операторите са успели да постигнат ефекта на документалното кино - всеки разговор, всяка сцена е непринудена, все едно ги наблюдаваме със скрита камера. Този подход ми хареса още в другите 2 филма с Julie Delpy, които съм гледала - Before Sunrise и Before Sunset, а сега традицията продължава.

Няколко добри цитати, взети назаем от http://www.imdb.com/title/tt0841044/

"He knew Paris was for lovers. He just didn't think they were all hers."

***

"And even if this person bugs you sixty percent of the time, well you still can’t live without him. And even if he wakes you up every day by sneezing right in your face, well you love his sneezes more than anyone else's kisses."

За Pink Floyd и детството...

Години наред думички като Deep Purple, Dire Straits, Uriah Heep, Mike Oldfield и, разбира се, Pink Floyd ми бяха много добре познати. Не че знаех какво значат нито бях се заслушвала много, обаче бях наясно с едно - това беше (и все още е :)) музиката на татко. Което автоматично значеше, че е твърде скучна за мен. Не можеше да се мери с Take That, Mariah Carey и др. подобни детски идоли... В край на краищата ми дойде акълът в главата и започнах да се заслушвам в добрата стара класика.

Едва днес обаче дойде редът на Pink Floyd. Не просто да чуя Another Brick In The Wall... това го знае всяко хлапе... но дори да си дръпна 15 от най-добрите им песни... урааа, чака ме слушане. Някак си се получи много странно. Първо Стънчо отиде да свири (новина - вече няма Казан N4, а No Recharge), а аз се зачудих кой филм още да си дръпна. След около час, час и половина ровене стигнах до извода, че не ми се гледа филм, а ми се слуша музика. Eagles... моята най-най-любима група... и една от най-най-любимите им песни - Wasted Time. След това се разрових в youtube.com да потърся някое и друго тяхно клипче и изненадващо се показаха Pink Floyd. Май така се откриват и преоткриват любимите песни.

Съботно вечерен поздрав с Pink Floyd и Shine On You Crazy Diamonds. Затвори очи, заслушай се в музиката и текста и след десет минути ми кажи дали не си се сетил за своето детство. Ако не си, значи не си имал късмета да имаш като моя татко и неговата любима музика

И, разбира се, думичките ;)

Remember when you were young, you shone like the sun
Shine on you crazy diamond
Now there's a look in your eyes, like black holes in the sky
Shine on you crazy diamond
You were caught on the crossfire of childhood and stardom,
blown on the steel breeze
Come on you target for faraway laughter,
come on you stranger, you legend, you martyr, and shine!
You reached for the secret too soon, you cried for the moon
Shine on you crazy diamond
Threatened by shadows at night, and exposed in the light
Shine on you crazy diamond
Well you wore out your welcome with random precision,
rode on the steel breeze
Come on you raver, you seer of visions,
come on you painter, you piper, you prisoner, and shine!

Safe In Mind

Ето поредната песен, която се настани на сигурно някъде из главатa ми.... Safe In Mind на Uncle. Не е ли зарибяваща

Отново Ремарк...

Просто няколко изречения, на които се натъкнах, докато препрочитах "На западния фронт нищо ново" (Ерих Мария Ремарк :)). Струва си да ги напиша и тук, защото много ми харесаха:

"Кроп обаче е човек мислещ. Той предлага обявяването на война да стане нещо като народно празненство с входни билети и музика, досущ като при борбите с бикове. Тогава министрите и генералите от двете страни ще излизат на арената по бански гащи, въоръжени с тояги, и ще се нахвърлят един върху друг. Който оцелее, неговата страна е победила. Така би било по-просто, и по-хубаво, отколкото тук, на фронта, където се бият хора, нямащи нищо общо с кавгите на големите."

Ъхъм... светът би бил доста по-забавен, ако хората не мислеха само с финансовата страна на ограничения си мозък.

Убежище

Днес.. всъщност вече е вчера... вчера беше поредният студен, мрачен и дъждовен ден. Колкото са противни, ако ти се налага да си навън, толкова са и приятни щом си стоиш вкъщи. Първо ти е уютно и топличко, докато сгушен под някое одеало четеш книжка. След това обаче започват да ти минават разни мисли през главата. Започва да ти става все по-тъжно, и по-тъжно, и тъжно... Нареждаш в winamp-а разни песнички в унисон с настроението ти... staind --:( http://au.youtube.com/watch?v=lmngKcVL368 anouk --:( http://au.youtube.com/watch?v=wRSa7gDXfDU dream theater --:( http://au.youtube.com/watch?v=H2J7xb7qAgE jefferson airplain --:( http://au.youtube.com/watch?v=tiZ_XQ9USTs metallica --:( http://au.youtube.com/watch?v=dOibtqWo6z4 разбира се tracy chapman --:( http://au.youtube.com/watch?v=p1XOsOHtK3s Минава час-два, депресираш се тотално, осъзнаваш, че си абсолютно изгубен в собствения си живот, че нямаш никаква (ама съвсем никаква) представа на къде да поемеш, а дъждът не спира... трак-трак-трак. Звучи прекрасно!

Плейлистата свършва, затова зареждаш bsplayer-a с някой меланхоличен филм. Haven. Убежище. Струва си да се види. Дори и само заради тези два кадъра.

И единствената роля на Орландо Блум, която харесвам...

Накрая просто сядаш пред компютъра, зареждаш страничката на блога си и намираш убежище за своите страхове и съмнения. Трак-трак-трак... дали е дъждът или пак ми се прецаква някой вентилатор някъде в компютъра?

Le Premier Cri

По едно време... май беше някъде във втори курс... учихме Документално кино (или нещо подобно... ужас, колко бързо ми се изпаравят тези неща). Имахме тогава една финална задача - да предложим идея за документален филм. Моята, разбира се, не пожъна кой знае какъв успех... още си спомням колко странно ме изгледа човекът Като се замисля сега, ми се струва, че той гледаше твърде ограничено по тази тема. А аз исках нещо мащабно (не че моята тема беше мащабна, но това все пак беше първи опит :)). И го открих.




Дами и господа, читатели на блогчето, попаднали случайно или не в коридора на свободното време, ето ви един гениален документален филм! Le Premier Cri или "Първият плач". Историята се завърта около няколко раждащи се бебчета из цял свят по време на слънчево затъмнение. Има толкова прекрасни сцени. Една от най-любимите ми беше раждане във вода, докато делфинчета плуват наоколо и галят с главичка новороденото. Толкова нежно! Камерата проследява този уникален момент в Мексико, САЩ, някъде из амазонската джунгла, Сахара, Виетнам, Индия, Япония, Кения, Франция, Сибир. Екзотични срещи с представители на различни малко познати племена като индианците кияпо, туарегите, долгани, масаи. Различни обичаи и разбирания. И невероятна музика. Какво повече му трябва на един мащабен документален филм!


А ето и нещо любопитно - музиката е на Арман Амар и е записвана от българския оркестър "СИФ 309" с диригент Деян Павлов. Яко, а

И още нещо красиво - това е една талмудска легенда, с която завършва филмът. Звучи прекрасно, затова няма начин да не си я сложа тук :)

"Според една талмудска легенда всяко бебе се ражда със знанието на предците си. Ангел му казва да го запази в тайна. След това поставя пръст върху устната на детето, помагайки му да забрави всичко. Ангелското докосване оставя малката вдлъбнатина между нашата горна устна и нос. Едва тогава бебето може да проплаче за първи път..."

А това е песента на Шиниъд О'Конър, с която завършва филмът.




Снощи направих български субтитри на филма. Ако на някой му се гледа, а не разбира много-много френски, да казва насам :) P.S. субтитрите из сайтовете са мои... първите ми субтитри... иеее!

Ти от другите романтици ли си?

Аз май съм точно от другите романтици. Нещо не ме трогват особено захаросаните глупости като шампанско, свещи, рози... дрън-дрън-дрън. Специално за другите романтици сякаш е направено френското кино. Хем пълно с любов, хем любовта не е точно както сме свикнали да я гледаме по американските бози. Я ще са намесени любовници, я някакви други своеволия. Обаче те грабва някак си. Казано накратко - другите романтици обичат нетрадиционната романтика... толкова е просто :)

И ето ти нетрадиционна романтика - френският филм Jeux d'enfants/ Love me if you dare/ Детски игри. Всичко започва с тези 2 хлапета и шарената кутия, която решават да притежават заедно. Но тя трябва да се заслужи. Ако искаш да е в теб, трябва да имаш смелост да направиш всякакви щуротии. Каквото му хрумне на другия.

Хлапетата порастват, играта също. Първо невинни номерца като например - смееш ли да се явиш на изпит по математика с... бельо.

Постепенно играта става все по-извратена - смееш ли да ме нараниш, да кажеш "не" пред олтара, да не ме виждаш 10 години... И постепенно осъзнаваш, че си станал възрастен, "което значи да имаш кола, която вдига 220, а ти да караш с 60". И единственият изход е да се върнеш отново към играта...

Препоръчвам филма на всеки, който мрази американските сладникави филмчета и романите на Даниел Стийл. И на почитателите на Луис Армстронг, и на Едит Пиаф, и на въздействащите Гийом Кане и Марион Котияр... А за още по-смелите - ето един разказ, който много напомня темата на филма (само не знам дали има някаква връзка между тях???) - http://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/14/61/ Но предупреждавам, че разказът е "малко" краен. А да - и трябва да му сложа една червена точка

http://www.imdb.com/title/tt0364517/

If Not Now, Then When?

Обожавам Трейси Чапман, обожавам гласа й, китарата й, текстовете й... Обожавам и фразата "ако не сега, кога?" Не че не го зная, но всеки ден го забравям. И си казвам: "днес определено ще е кофти ден, имам да върша това и това... ще се радвам чак като дойде Х ден". Лоша, много лоша тактика. Всъщност аз съм ходещо противоречие - от една страна съм страшно нетърпелива и искам всичко на момента (то кой ли не иска), от друга - много ме бива да отлагам... и все бера плодовете на труда си доста по-късно (засега са малки... като малинки и не ми пука много, но един ден като станат колкото онея големи 10-килограмови дини, сигурно ще ме е яд). Та след като си дръпнах преди няколко месеца почти всички песни на Трейси Чапман, се захванах постепенно да спирам отлагането за един ден. Ето краткия ми списък:

• започнах най-после да тичам в морската градина (остана да го правя всеки ден и всичко ще е наистина ок);
• най-после опитах суши, миди и скариди, с което напълно завърших списъка "Да направя" за 2007, което пък значи, че миналата година не пропуснах нищо!
• и най-най-после започнах да пиша първата си новела (което ще е доста по-дълго и сложно нещо от кратките разкази, с които съм свикнала);
• приключих въпроса с летния стаж... т.е. намерих къде да го карам, даже го и започнах.

И едно редче за запомняне: "Всички трябва да живеем, чувствайки, знаейки, че моментът е настъпил..."

Приятно слушане на Tracy Chapman!

If not now, then when?
If not today, then why make your promises?
A love declared for days to come,
Is as good as none.

You can wait 'til morning comes.
You can wait for the new day.
You can wait and lose this heart.
You can wait and soon be sorry.

If not now, then when?
If not today,then why make your promises?
A love declared for days to come,
Is as good as none.

Now love's the only thing that's free.
We must take it where it's found.
Pretty soon it may be costly.

'Cause if not now, then when?
If not today,then why make your promises?
A love declared for days to come,
Is as good as none.

If not now, what then?
We all must live our lives
Always feeling
Always thinking
The moment has arrived

If not now, then when?

Modern World

Няма смисъл от коментар :)



Crazy way to get your kicks,
shoot the silicone in your lips.
If your figure makes you sad,
they suck the fat right of your back.
Make up your mind about your tits girls,
they can puff em up so no bra will fit girls.

Theres only one thing they can't fix.
No I wont let you be mislead.
And that's the hole in your head
Can't do nothing about that.

Hail hail modern world.
Hail to all you boys and girls.
Hail hail the colour green.
Hail hail to what I've seen.
Hail hail hail this modern world.

You tell her that she's beautiful,
and put her on a pedestal.
But as you cook a trip or lax,
imagination kicks in.
The more you think about sex boys,
with someone else the better it gets boys.
You have a purpose in your life
Besides cheating on the wife.
For fucks sake show some sense. oh

Hail hail modern world.
Hail to all u boys and girls.
Hail hail the colour green.
Hail hail to what I've seen.
hail hail hail this modern world.

yeah yeah yeah yeahh 2x

Well these days adoption is a hot thing,
you can get a child for nearly nothing.
You take them home to a nanny,
buy off your guilt with toys and candy.
But all the money that you work for girls,
can't compare it to love boys.

There's only one thing they can't fix,
no I wont let you be mislead
and that's the hole in your head.
Can't do nothing about that.

hail hail modern world
hail to all you boys and girls
hail hail the colour green
hail hail to what I've seen
hail hail hail this modern world

Спасете ме моля от създанието с кодово име „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”

Румъния, 1987. Годината на моето раждане. Всичко свързано с нея ми е любопитно. Румънският филм „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” не беше изключение. Две студентки, делящи стая в общежитие, мрачна „комунистична обстановка” и един незаконен аборт. Най-вероятно това знае всеки преди да натисне play на ДВД-то си. И на пръв поглед филмът е това. Мрачен, безнадежден, тежък... комунизъм. Но това е само поза. „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” притежава специфични черти, които, както се случва при хората, се забелязват по-късно и го превръщат в красиво създание. За да ги видиш, трябва да се вгледаш внимателно, отвъд сивите панелни блокове, мрачното небе, топящият се сняг и еднаквите коли. Отвъд ключовата дума „аборт”.


След като го изгледах, осъзнах, че това е филм за майката и бащата. И по-точно - за различните мама и татко и решенията, които вземат. Още в първите минути из коридорите на общежитието се предава информация за пристигащия баща на главната героиня Габи. С това неговата роля се изчерпва. Друг „липсващ баща” е този на грешката, наречена с кодово име „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Със създаването на малкото същество, около което се завърта действието на филма, неговата работа е свършена. Главните действащи лица, приятелките Габи и Отилия, предпочитат да поемат всичко в свои ръце. Между тях застава образът на злодея, един друг баща, така нареченият г-н Бебе. Лекар, даващ така желаните забранени аборти, искайки не само пари в замяна. Той помага, осакатявайки физически, но и психически. От другата, „светлата” страна на действието стоят един весел баща и един отговорен потенциален татко. Но дали всички те имат право на избор?Младата майка Габи убива своето „четиримесечно, триседмично и двудневно” дете. Нейната приятелка Отилия също вече е подготвена за аборт, ако забременее. Въпреки готовността на потенциалния татко да помогне и да бъде до нея. Замисляш се, че комунизмът е убил ценностите. В младите остава само желанието да намерят кутия „Кент” и да избягат от проблемите. И тъкмо, когато почти се убеждаваш, виждаш сватба. В хотела, където отсядат Габи и Отилия. Едно семейство се създава близо до тях. Може би едни бъдещи, неотсъстващи мама и татко.


Отвъд историята стоят гореспоменатите черти, които откриваш малко по-късно. Това са кинематографските победи, които режисьорът и сценарист Кристиан Мунджиу успява да завоюва. Първо се преборва с изминалите десет години, които разделят действието от момента на снимките, и изгражда достоверна атмосфера. От големите улици и позабравени коли до дребните битови предмети. Вторият трофей, който отнася, е въздействащата актьорска игра. Всяка емоция е премерена, всяка дума и въздишка са на място. Действието се развива увлекателно, диалозите не се натрапват, не се усеща и следа от престорен ентусиазъм. Третото нахлуване в магичния свят на киното е благодарение на успешната провокация. Тя присъства, но не отблъсква. Лентата предизвиква реакции с откровени реплики, голи тела, но най-вече с показването на грешка номер „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Малкото същество, захвърлено и изоставено на пода в банята. Помещението, символизиращо чистотата, и невинно бялата хавлия, върху която детето умира, са в контраст с мръсната, кървава постъпка на лекар и на майка. Сцената позволява още много крайни реакции. Защото провокира. Четвъртата награда, която лентата връчва на зрителя, са всички скрити нива на сюжета. С всяко следващо гледане румънският филм задава още въпроси, дава нови отговори. Той не е еднопластов, не е само обвинение към комунизма или към безотговорните млади жени. Това е история, в която се откриват още и още герои и преплетени разкази. Не случайно „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” е забелязан от критиците и получава 17 награди и 11 номинации.

Единствената музика, която прозвучава във филма, са глухите звуци от сватбата. Те достигат до Габи и Отилия като недостижима, почти отсъстваща визия за по-добрия живот. Това, което те получават, са останките на един щастлив ден – говеждо, свинско, черен дроб на пара и паниран мозък от сватбената гощавка. И обещание повече никога да не говорят за грешката, кръстена „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”.