Речник на модерната певица

или

24 фрази, които всяка уважаваща себе си поп-фолк звезда ще вмъкне "дискретно" в интервю

Когато на човек му е мързеливо и не му се мисли много-много, най-доброто занимание е да изгледа някое интервю с "поп-фолк артист изпълнител". Това е медийната форма на леката романтична комедия с клиширан хепи енд. Те винаги ще излязат с прясно сготвена прическа, обилен грим, модно пищящи дрехи и обувки, способни да ти докарат акрофобия (= страх от височини).

В онези мързеливи моменти аз обичам да гледам техните интервюта. Почти винаги ме развеселяват. Лошото е, че започнаха да ми доскучават. Също както и леките романтични комедии с клиширан хепи енд. Въпреки че не казват нищо ново обаче, те не спират да запълват телевизионния ефир.

Тематично, в навечерието на 24 май се оказва, че май езикът на поп-фолк изпълнителите не е чак толкова богат... да ги прощават Кирил и Методий.


След 50 изгледани записи на интервюта, излъчени в национален ефир, ето какво съвсем убедително ми се наби в главата:

Аз, Аз, Аз

1) Аз съм такава, каквато ме виждат в момента.
Това съм самата аз.
Това съм си аз.
Аз не съм се променила.

Ти, ти, ти... дали си?

2) Аз съм моногамен човек.
3) За мен семейството е най-важната ценност.

Тя, тя, тя... любовтаааа

4) Много е важно един човек да дава любов, за да получава.
5) Всичко, което правя, го правя с любов.

То, то, то... детето!

6) Детето ми е изключително талантливо.
7) Държа да научи перфектно поне един език.

Те, те, те... феновете де

8) Моите фенове ми показват колко много ме обичат.
9) Обичам да провокирам феновете си.
Старая се да изненадвам феновете.

А ти прочете ли Паулу Коелю?

10) Хората трябва да вярват в мечтите си.
11) Всеки човек, който срещам в моя живот, аз го приемам като учител.

Скандал?! Никога!

12) Не бих казала, че съм скандална личност...
Не се дължи на скандала, колкото на песните, които съм правила.

Айде на песнитеееее

13) Нормално е да има конкуренция - всички във фирмата се борим да вземем хубавите песни.

Кръчмите... опа, грешка, клубовете... се пълнят, защото?
14) Нашите песни са от живота. Харесват се, защото казваме всичко в прав текст.

Това не е всичко, деца

15) "Една певица трябва да показва не само визия, но и данни... като гласови данни."
На първо място е талантът, не визията.

Но!

16) За пластичната хирургия съм.
Абсолютно нормално за всяка жена.

Все пак, да се върнем на таланата...

17) Всеки ден благодаря на Бог за таланта си.

И понеже сме вярващи, сме толерантни

18) Обичам всякакъв стил музика.

Но всяка професия крие своите рискове

19) Всички си носим кръста.
Работата изисква жертви.

Печелившата формула?

20) Аз съм перфекционист.

Равносметката?

21) Имам много малко истински приятелки.

Звезди?! Къде?

22) Честно казано не се чувствам звезда.
Известни хора. Звезди е прекалено силно казано.

Втори опит за печеливша формула

23) Аз съм изключително позитивен човек.

Трети опит за печеливша формула.

24) Когато човек има какво да покаже, аз не виждам защо да не го направи.

След като изгледах всички разговори, се замислих... а аз какво бих отговорила, ако ми задават всеки ден едни и същи безумно несъдържателни въпроси? Хм... дали проблемът не е в медиите, които си играят на сигурно с леките романтични комедии с вече обидно клиширан сюжет?

Бабата на Cosmopolitan съветва

Колко му е да разделим темите в Cosmo и всички останали женски списания? Съвети как да постигнем перфектен външен вид, как да декорираме дома си (с новата кредитна карта от банка {тъъът}), как да се справим на работното място, от къде да пазаруваме и, акцентът на всеки брой - как да зарадваме Мъжа.

Да ви кажа, и бабата на Cosmo не е била вчерашна и се е въртяла в този порочен кръг... кажи-речи.

Една статия от 1896 г., която хвърля нова светлина върху вечния спор "кой е силният пол" (с леки съкращения).


Службата на домакинството

Домакинята трябва да става рано, за да може да бди върху всичко и за да може да си свърши всичката работа.

Сутрешното й обличане трябва да бъде безукорно, т.е. косата й трябва да бъде вчесана, роклята й - чиста, и пантофите й - не съдрани (!).

Преди да си излезе от стаята тя си оправя леглото. Същото, разбира се, прави и в другите спални.

Трапезарията е първата част от дома, която се нарежда, измита, въобще разтребва, защото там семейството, след събуждането на всички, ще се събере, за да си вземе закуската.

Другите стаи също трябва да се разтребят. Домакинята никога, и когато има няколко слугини (!), не трябва да стои безгрижна и равнодушна към тая работа.

Лампите трябва да се приготвят винаги от сутринта още. Само в ненаредените и нередовните домакинства те се приготвят именно тогава, когато стане нужда от тях.

Най-после домакинята влиза в кухнята. Кухнята играе една важна за всеки дом роля за благоденствието на семейството.

Подир туй е настъпило вече времето да се влезе в спалните, които предварително и предвидливо са проветрени. Всички мебели, всички предмети в тях трябва да са грижливо изчистени. Всеки осем дни трябва да се прави едно по-пълно почистване - корнизите, дръжките на вратите, на мебелите и всякакви предмети трябва добре да се изпрашват. Всеки два месеца, най-малко, трябва да измиват стъклата на прозорците, огледалата, картините, пода...

Стаите за миене изискват особена грижа. Водите да се изливат всеки ден и умивалникът да се измива добре. Гребените и четките трябва добре да се очистват винаги след употреблението им. Пешкирите трябва да са добре простряни, за да съхнат добре. Много е опасно за кожата да се употребява не добре изсъхнал пешкир, защото там се образува един невидим мухъл.

Но с това още не свършват работите и длъжностите на домакинята - не сме говорили още за грижите й над децата... :)


Има още тя да се грижи за прането, пода и прочие. Тия домашни работи трябва да бъдат непременно свършени до обяд (!). Но с това не искаме да кажем, че тя ще трябва да стои без работа през останалата част от деня (боже, опази!).

От обяд до вечерта едва ще има домакинята нужното време за някои други работи като покупки, ръкоделие и прочие, с които е длъжна да се занимава най-малко два часа на ден.


Вечерта трябва да бъде посветена на Мъжа. Отпочиването му чрез интимни разговори е неизбежно нужно след труда и блъскането МУ цял ден.

Интелигентната жена трябва още да намери някой час и за четене и малко музика.

Но ще извикат може би някои помежду си "Ех, че много работа!"

За да изпълните всички тия длъжности, вие ще си опростите живота, ще отхвърлите всички безполезни подробности. Особено ще разполагате с колкото се може по-малко време за хората. Преди всичко не сте ли длъжна да бъдете майка и съпруга?

(почти) 1987 причини да обичате 1987 година

1) Анимационната щуротия "Семейство Симпсън" се появява за първи път на екран с 30-секундни откъси в шоуто на Трейси Улман.


2) Патрик Суейзи и Дженифър Грей танцуват мръсните си танци пред камера.


3) В същото време Глен Клоуз показва на Майкъл Дъглас, че с фаталното привличане шега не бива.


4) А Мел Гибсън и Дани Глоувър се опитват да стоплят Студената война със смъртоносните си оръжия.


5) За първи път в телевизионен ефир се появява реклама за презервативи. 15-секундното клипче на Trojan се излъчило по Fox в неделя със слогана "помага за намаляване на риска".


6) Рекламите за презервативи закъсняват, защото междувременно се ражда 5-милиардният жител на планетата - момче от Загреб.


7) Изкуството изисква жертви, затова Брус Уилис започва подготовката си за "Умирай трудно" ('88) година по-рано като се жени за Деми Мур в Лас Вегас.


8) Съвпадение или не, по същото време антидепресантът Прозак дебютира в САЩ.


9) В прилив на (антидепресивна) продуктивност Томас Нол постави началото на Photoshop.


10) Стефка Костадинова постави световен рекорд с подскок от 209 см.


11) Завладяна от еуфорията ни, Глория Естефан не спря да пророкува, че ритъмът ще завладее всички ни.



12) И понеже беше годината на любовта, Майкъл Джексън не се пречупи нито веднъж и не спря да ни обича.



13) Осъществи се мащабно издирване на чудовището от Лох Нес на стойност 1.6 милиона долара. Като истинска дама, Неси демонстрира, че не се вълнува от пари и не се показа :)


14) През 1987 нюйоркската стокова борса затвори поради техническа гаф - нахлу катеричка(комунист), която дръпна телефонните кабели.

Ориана Фалачи и исляма

За Ориана Фалачи чух преди година. Но днес знам малко повече за нея, след като прочетох книгата й "Силата на разума". В нея италианската журналистката открито, без никакъв страх напада исляма. И извежда своята теза. "Европа се превърна в ислямска колония".

"Тя каза това с дрезгав глас, по много обикновен начин. Не ме разбирайте погрешно - тази жена нямаше богат речник, нито се изразяваше на висок стил. Но изрече думите си съвсем ясно и отчетливо... "Един ден Рим ще бъде собственост на исляма. Но той донякъде вече е наш. В този град има толкова много мюсюлмани. Толкова много. Ние сме навсякъде. Хиляди и хиляди, милиони. Но вие не се страхувайте. Това не значи, че ще ви покорим с армии, с оръжия. Повтарям - ние нямаме нужда от това. В края, няма да имаме нужда дори да приемате нашата вяра. Защото когато броят ви се намали наполовина, населението ви повече няма да се увеличава. А ние сме плодовити, като наторена земя..."

"Под дулото на автомат, насочен към главата ми от един усърден телохранител, Жорж Хабаш (човекът, извършил най-кървавите терористични нападения в Европа) съвършено ясно ми обясни, че освен Израел, враг на арабите е целият Запад, Америка и Европа... "Най-хубавото предстои - това, че от днес няма да има повече мир за Запада. Ние ще напредваме стъпка по стъпка. Милиметър по милиметър. Година след година. Десетилетие след десетилетие. Изпълнени с решимост, убеждение и упоритост. Това е нашата стратегия. Стратегия, която ще се разпространи по цялата планета."

"Зад това стои най-голямата конспирация, създадена в новата история. Най-отвратителният заговор, роден от нашето време. Заговор, изтъкан от идеологическа лъжа, културна непочтеност, морална проституция, измама. Конспирация, заговор, замислен от банкерите, които създадоха фарса, наречен Европейски съюз... Европа, която не знае накъде върви. Европа, която загуби същността си и се продаде на султаните, халифите, везирите, наемниците на новата Отоманска империя".

Интересна книга. Подкрепена с исторически факти и съвременни документи. Все пак, си я четох с едно наум. Защото и "християните" не са били идеалните "правоверници". Стане ли дума за религия, нещата все отиват твърде далеч. Грозна действителност. И наред с Ориана Фалачи си мислех за Вера Мутафчиева и прекрасният й роман "Случаят Джем" (препоръчвам го на всички, които страдат от предразсъдъци и дори не го подозират).

Родена във Флоренция през 1929, Ориана Фалачи се ориентира към световните водачите и употребата им на власт. Интервютата й се оприличават на разпити. В разговор успява да подмами Кисинджър да се самоопише като войнолюбец (по-късно в мемоарите си той споменава, че това е най-катастрофалното му признание). Интервюира Зулфикар Али Бхуто (премиер на Пакистан), Рухолах Хомейни (идеен ръководител на ислямската революция в Иран), Фидел Кастро, Ясер Арафат, Индира Ганди, шаха на Иран Пахлави, Муамар Кадафи, Ариел Шарон, Мохамед Али, Артър Милър, Орсън Уелс... "Пред нас е една необикновена, противоречива, но смела жена. Феминистка, мечтаеща отчаяно за дете."

През 1992 й поставят диагноза рак. След 10 години мълчание, през 2002, публикува "Яростта и гордостта". През 2005 издава "Силата на разума". Двете книги, яростно нападащи исляма, предизвикват смъртни заплахи и съдебни дела за расизъм и ксенофобия. Фалачи се принуждава да напусне Италия и да потърси убежище в Ню Йорк. Връща се във Флоренция, за да умре там през 2006.

"Духът на Африка приема винаги облика на слон...

... защото слонът не може да бъде победен от никое животно."

Преди исках да направя мащабен документален филм. И все още искам. Но сега си набелязах нова цел. Мащабна книга. Любопитна, непозната, ценна. Не е лесно. Може би ще я напиша, след като навърша 55 години (звучи добре, нали :), обходила света, пълна с интересни истории. А междувременно помага четенето. Особено на някои специални книги. Също толкова мащабни, колкото моята бъдеща. Като сборника с репортажи на Ришард Капушчински.

"Избрано" се чете ту много бързо, ту доста бавно. Особено началото, признавам си, запънах, заседнах сред странните африкански имена, непознатата атмосфера. След това обаче влязох в ритъм и започнах да научавам толкова много неподозирани неща. "Избрано" е книга-енциклопедия. Но написана интересно. С истории на обикновени хора от улицата, от колибите, на президенти, на войници-деца, на репортера-авантюрист Капушчински.

Още се чудя как е оцелял този човек. Всеки път, когато оставях книгата да си почина малко, той беше на ръба - насред престрелка, ухапан от скорпион (далеч от болница), болен от малария, от туберколоза, закъсал насред пустинята (което значи само един ден живот), в хотелска стая, пълна с огромни черни хлебарки (бъррр)... По-интересно е дори от филмите за Индиана Джоунс.

Ето и няколко неща, които ме впечатлиха и си подчертах:

• Сомалийските номади казват, че годината се дели на сезон на дъждовете, наричан гу, и сезон на сушата - джилал. Дъждът е сладостта на живота. Земята се покрива с трева, кладенците се напълват с вода. Това е времето, когато се сключват бракове, защото тогава мъжете чувстват прилив на сили, а у жените се събужда желание за всичко...

• Поради необходимостта от непрекъснато движение сомалиецът, освен ризата и пушката, няма нищо друго. Само той и неговото стадо. Жената има още шатра, чайник и тенджера. Хората от индутриалния свят вървят през живота, трупайки хиляди неща. Сомалиецът върви, изхвърляйки всичко по пътя си.

• Ашантите (племе в Гана) вярват, че човекът се състои от два елемента - от кръв, която наследява от майка си, и от дух, който му предава бащата. По-силен от двата е елементът на кръвта, затова детето принадлежи на майката и нейния клан.

• Хората не гладуват заради това, че по света няма храна. Пълно е с нея, тя е в излишък. Ала между тези, които искат да ядат, и пълните складове се издига едно високо препятствие: политическата игра... Който има оръжие, той има храна. Който има храна, има власт.

• Северна Сомалия - най-горещите места на земята. Сякаш наблизо се движи жежък космически метеорит и със своето термично излъчване превръща всичко в пепел. В такова време хора, животни и растения остават неподвижни, вцепеняват се.

Жалко, че Капушчински не е популярен в България. Жалко, че тази чудесна и полезна книга се намира трудно и, въпреки че е издадена сравнително скоро (2001 г.), откриването й си е подвиг. Жалко, че някой не си е направил труда да я рекламира. Жалко, че 1000-та места, които трябва да видим според Патриша Шулц, са оценени за 65 лв!, а тази брилянтна енциклопедия (може би със също толкова текст, ако не и повече) е била пусната на пазара за 7 лв! Странно...

"Избрано" е поредната книга, която се нарежда на почетния рафт с избрани книги.

Да бъдеш Гюнтер Валраф

От сега казвам - аз никога не бих посмяла да бъда Гюнтер Валраф (никога не казвай никога, Плами...). Защото ми се струва абсурдно. Яко, но някак... твърде... прекалено... много. Гюнтер Валраф е автор на не-обикновени книги. За написването им той се превъплъщава в някой друг, живее неговия живот в продължение на месеци, дори години. "При тези превъплъщения той влиза напълно в кожата на жертви на системата, която си е поставил за цел да разобличава". Ето някои негови роли:

-> като заможен католик с нечиста съвест се допитва до духовниците по време на изповед дали бива да продава на американската армия във Виетнам произведен във фабриката му напалм. Отговарят му: "Не се колебайте, щом е против червените."

-> като алкохолик, попаднал в психиатрична болница, едва успява да се измъкне с помощта на жена си (добре, че има жена :)

-> и едно от най-популярните му превъплъщения - като журналист в най-масовия булеварден вестник "Билдцайтунг". Там вижда как се измислят истории, които дори успяват да накарат жертвите си да посегнат на живота си от срам и отчаяние (шок и ужас :0).

След излизането на всички негови книги-репортажи, засегнатите могъщи институции са водили с него безбройни съдебни дела. Но човекът няма спирачки. Поредната му книга, която прочетох вчера, доказва за пореден път колко е категоричен в работата си. За да напише "На дъното" (1985), Валраф живее две години и половина като турския гастарбайтер Али Синджирлиоглу. За целта си слага "тъмнооцветени контактни лещи" ("Придобихте пронизващ поглед като на южняк - учуди се оптикът") и вплита черно снопче в собствената си пооредяла коса. И така вместо със своите 43 години, той заживява с новите "турски" 26-30 години.

Започва да работи. Каквото намери. На минимално заплащане. Поправя конюшна. Грижи се за чифлик, докато спи на някакъв зарязан строеж. Мята кюфтета и обслужва щастливите клиенти на "Макдоналдс" (оф за кой ли път прочетох куп гадории за тоя Макдоналдс). Работи на строеж (където едва не пада в незатворена шахта от 8 м... бъррр). Опитва се да бъде покръстен като католик. И макар да е изненадващо мюсюлманин да поиска да стане християнин, свещениците не са никак доволни да приемат турчин в църковната си общност.

Но работата, за която си мисля, че е отишъл твърде далеч (поне според моите явно твърде страхливи разбирания), е в завода "Тисен", където работи половин година. "Аз събирам тайно проби от искрящия във всички цветове на дъгата прах... Малко преди да започне отпечатването на тази книга, се получиха първите резултати от изследванията на Тисеновия прах. Никога досега институтът не е имал случай да констатира толкова пределно опасна концентрация на вредни вещества... общо 25 различни вредни вещества. Най-голяма опасност се притаява в два метала, чието съдържание беше особено високо - живак и олово". Валраф си докарва хронически бронхит и се излага на реалната опасност да развие по-късно рак на белия дроб (ужас, ужас и пак ужас...). Но това не му е достатъчно и решава да изпробват върху него нови медикаменти ("Спрете опитите с животни - правете ги с турци!"). След като получава всички възможни странични ефекти, за щастие се отказва предсрочно. Последното описано "работно място", където най-често търсят турци, е АЕЦ. Още по-зловещо и от "Тисен". Обикновено, когато има някаква авария, "бутват" някой и друг турчин, облъчват го до краен предел и му казват да си ходи по живо по здраво (без да са го информирали за рисковете от поредната работа). Тук вече Валраф се вразумява и, наричайки себе си "страхопъзльо", се отказва. Но спретва една малка сценка с подставени лица...

Никак не е лесно да си Гюнтер Валраф, май ;) И въпреки че книгата много ми хареса, все пак ми се струва прекалено всичко това... явно не ставам за истински журналист.