вторник, 25 май 2010 г.

Романтика по варненски, ала Валери Станков


ДА МОЖЕХ

Да можех,
щях да си открадна някой черен влак,
докато машинистите закусват на червено или пък пият бира,
към теб да го подкарам през полетата със мащерка и мак,
да хвърлям въглища в пещта, докато експлодира,

да можех, щях да отвлека и някой самолет –
ченгетата бездруго подозират, че имам пръст в “Ал Кайда” на Осама,
щях да летя към теб – възторжен терорист без пистолет,
да викам името ти с цяло гърло –
продрано като на гърлото на Фуджияма,

да можех,
даже кораб край Суматра бих превзел,
завързал бих на мачтите душата си – не Одисей, а жив Летящ холандец,
един каторжник черен във Сибир – бих прокопал към теб тунел,
бих издълбал за теб дори до Сатаната огнен кладенец,

да можех,
бих товарил като космически хамалин ядрено гориво в някой трюм
на НЛО, захвърлено в разбягващите се галактики,
или като пияница пред селска кръчма дечицата бих черпил със локум,
защото и това е част от моята терористична тактика.

Заради теб дори орела
нахранил бих към Горната земя – от свойта плът.
Бих скочил във движение от влака, съзра ли те на Мездра или Лясковец.
И питам, щом потегля по теля, все по теля, всеки път –
дали я има още тази бяла лястовица?

Да можех,
като куче бих застанал на чергата пред твоята врата,
бих вил в нощта – какво тук значи някакво благоприличие?
Но аз в живота си пропуснах толкова неща –
и може би най-главното – да те обичам.

Ето и сайта на варненския ни поет - http://stankov.interbild.net/

(именно от Валери Станков получих първия си автограф преди 7-8 години в книгата му "Няма такава България" на първото си награждаване за есе)