събота, 30 октомври 2010 г.

Голямото Хелоуинско чудене

Може да нямам тиквен фенер, но поне от страшния филм няма да се лиша. Дори и да го гледам сама (май за първи път). Е, ето какво препоръча imdb.com:

-> Сладкишчо или Candyman. Супер идиотско име за страшен филм, което може би значи, че е голяма психария? 



Кажи-речи нов, от 1992. Студентка решава да пише за местните легенди и митове и така научава за Сладкишчо - еднорък мъж, който се появява щом кажеш пет пъти името му пред огледало. Очевидно Хелън е печена мацка, която не се връзва на историите и предупрежденията, продължава да се рови и в крайна сметка - честит празник, започват убийства! 

Отзивите са добри... като че ли е по-скоро психария, отколкото безсмислени ужаси. Звучи обещаващо.


-> Детска игра или Child's Play... психария с детски играчки.



Изглежда забавно филмче на ужасите от 1988. Някакво хлапе получава куклата, за която е мечтало. Но от къде да знае, че сега му се е паднало да научи "по трудния начин" да внимава какво си пожелава. Логично с този нож в ръка, куклата се оказва кофти подарък. Като че ли не ме грабва чак толкова. (И стига бе... тази кукла от самото начало изглежда ужасно)


-> Нещо, което очевидно се води истинска класика на филмите за Хелоуин... с оригиналното име - Хелоуин/ Halloween :) 

Версията от 1978. Историята започва в нощта на Хелуин, 1963, когато полицията открива 17-годишната Джудит Майерс намушкана до смърт от 6-годишния си брат. Хлапето е затворено, но след 15 години духва точно на Хелоуин, а психиатърът му хуква по следите.


Има и римейк от 2007, за който също отзивите са добри (плюс продължение от 2009, а има и оригинално продължение от 1981)

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Джиджи-биджито-то на Стефан Вълдобрев в София и...

След последните два изнервени дни се нуждаех от нещо различно.

(бих ви казала "приятно слушане", но след като никъде не намерих песента, споделям само нейния текст)


София
Музика: Стефан Вълдобрев
Tекст: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Стефан Вълдобрев


Гледай, гледай София:
София - атрофия.
Късна есен - кафява плява.
Глъч и врява, шум и врява.

Жълтите павета,
Златните кубета,
Шарените кестени,
Небето -
Няма синева, цялата земя
Във мъгла.
Мостът на орлите,
НДК - дори и то,
Шарените улици -
Скрити,
Няма синева, цялата земя -
Във мъгла.

София, София...

Искам моето момиче да разхождам -
Събота - във парка,
Неделя - из града.
Искам жълтите павета,
Златните кубета
Да блестят - слънчева
Светлина над София.

И още
Искам по шарените
Улици да бродим,
Смешни чадъри да
Въртим в ръце,
Старомодни господа и
Меланхолни госпожи
Закачливо да ни казват "Добър ден!",
А после ние с моето момиче
Вкъщи да се приберем.
И там
Да правим джиджи - биджи,
Да правим джиджи - биджи...

(чудесна снимка на Мая Новоселска и Камен Донев, ей така за настроение)

А кога за последно чухте тази:

Обичам те, мила
Текст: Стефан Вълдобрев и Камен Донев
Аранжимент: Стефан Вълдобрев
Изпълнение: Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Мая Бежанска


Имам бели маратонки
И изтъркани джинси.
Ще те чакам мила
Стар'загорската гара.

О-о-обичам те,
Обичам те, мила
Със бели маратонки
И изтъркани джинси.

Влакът идва в късен час,
От любов съм окрилен
И за тебе пея аз
Ти - звезда на моя ден.

На морето, на небето,
На Земята, на реката,
На любовната могила
Ще те целувам, мила.

(приятно слушане и припяване)



Роден в Стара Загора на 20 май 1970, Стефан Вълдобрев завършва НАТФИЗ в класа на проф. Киркор Азарян и Тодор Колев. През 2007 специализира кинорежисура в академията FAMU в Прага, Чехия (любопитен факт за киноманите - там завършва филмова режисура Емир Кустурица).

И малко цифри за интелектуален разкош:

-> изиграл е повече от 40 роли на театрална сцена;

-> участвал е в 8 игрални филма;

-> композирал е оригиналната музика за 65 театрални спектакъла, 8 игрални и 4 документални филма;

-> има издадени 9 албума с авторски песни.

Със съпругата си Яна, която е адвокат, имат дъщеря - Мария.

Повече информация -> на официалния сайт на Стефан Вълдобрев.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

"Имаш ли блог?", издателство "Лик" и вече моята книга...

... "Бизнес мисленето. Лидерство и вдъхновение" на Пол Слоун

Признавам си, че, когато си я поисках, бях далеч по-заинтригувана от този тип литература. След това книгата се забави, а около мен се случиха разни неща, които ме... отдалечиха от идеята да ставам "бизнес дама". И тъкмо когато нещата бяха сериозно помръкнали, навън заваля, а аз намерих бележка в пощенската кутия за получен малък пакет. 



Тази сутрин приключих с книгата, навън пак вали, но вместо да се оплакваме и обиждаме есента ви предлагам да поговорим за... искрата. При мен тя пак се запали, защото:

"бездействието не е възможност" (Джордж У. Буш)

Замислете се за момент върху това. Колко често бездействате - оставяте се на течението, лишавате се от всякакви мечти и забравяте да си поиграете с най-добрия приятел на човека - мозъка (защо не?). 

Именно "Бизнес мисленето" се оказа книгата, която ме побутна да се събудя. Сега няма да ви убеждавам, че това е революционна книга. Сигурно не е... да, тя също обяснява като за първолаче онези елементарни неща, които ги има във всяка книга по темата. Но пък се чете толкова лесно, увлича приятно с любопитни примери и в началото на всяка глава удря по едно силно приятелско рамо с по някой цитат като... "Проблемите са само възможности в работно облекло" (Хенри Кайзер). 

Книгата набляга върху новаторското мислене и насърчаването на изобретателността. Мен лично ме зарадва главата "Приветствайте провала" :) И (като любител на книгите на Агата Кристи) ме спечели със загадките в края на всяка глава. Викат им "латерални" задачки, т.е. проблеми, при които се налага да се мисли нестандартно и да се прилагат новаторски подходи. 

Подарявам ви едно размърдване на мозъка

(защото "бездействието не е възможност" ;):

"С какво можете да си изсушите косата, да окосите тревата и да вдигнете колата?"

Ако искате и вие да станете част от инициативата "Имаш ли блог?" на издателство "Лик", щракнете тук

вторник, 19 октомври 2010 г.

"Къде ли пичът си е оставил телефона?

Днес вече правят проклетите апарати така мъндзърки, че по невнимание можеш да ги вдишаш и след това дълго да се чудиш защо звънят бронхитите ти."

Дзър-дзър. Никакъв отговор. Следва съобщение, което заплита цялото действие в романа "Сърцебиене" на Илдико фон Кюрти.

Амели Кукличката Щурм представя себе си в цялата си нелепо-женска светлина, докато ден преди да навърши 32-я си рожден ден обмисля дали не е крайно време от индивид с "добър характер и лоша фигура" да се преобрази в такъв с "лош характер и хубава фигура". За целта ще даде на приятеля си с аристократично потекло и почти звезден медиен статус неприятен урок по женска истерия, ще поеме на път с любимото куче на предната седалка и ще изживее два дни, люшкайки се между старото и новото. 

Междувременно ще се впусне в спомени, където ще вмята разни такива:

"Бенте Йохансон, както вече ви казах, по професия е недохранена... Вероятно поради копнежа й да даде сериозен облик на заниманията си последното предложение, което прие, бе да се съблече за "Плейбой".

"Безумно трогната гледах към камъка на "Булгари". Пръстенът ми бе съвсем точен, стоеше перфектно. Всичко щеше да бъде перфектно, ако... да, ако не бях объркала цветовете при теста за бременност."


Поздравете ме - мисля, че това беше първият ми "чиклит". Идеалната книга за разпускане. Толкова много се смях, на толкова места се припознавах и на още толкова виждах типичните нелепи моменти за Бриджит Джоунс... Няма нищо, абсолютно нищо общо с любимите ми книги - никакви големи любови а ла Ремарк, брилятно заплетени сюжети а ла Кундера, сърцераздирателни истории а ла Хосейни, логически загадки а ла Кристи. Но има смях, много женски смях. И какво лошо има в това?


Тази книга ме навежда на мисълта за онова позьорство от типа "Ощипан интелектуалец на не-интелектуално място". С други думи това е един от онези романи, които в никакъв случай не трябва да си признавате, че сте чели. А ако направите тази грешка, поне не казвайте, че ви е харесала. Веднага я анатемосайте, отречете и заявете, че пристрастеното ви към Достоевски читателско същество е било болезнено наранено от този съвременен повърхностен драскачески опит. В противен случай рискувате да ви се случи нещо лошо - да изхвърчите може би безвъзвратно от редиците на "може би умните" и да си останете "емоционално същество, глуповато и русо по природа". 

Защо си признавам, че я четох, хареса ми и бих прочела още от романите на Илдико фон Кюрти? Защото по-подтискаща гледка от "Ощипан интелектуалец на не-интелектуално място" е само широко скроеният щастливец, който се маскира като такъв. Цяла година опитвах и мога да заявя - не ми се отдава. Докато "примерните" запълват свободното си време с постановки по Бекет, препрочитане на пиесите на Брехт, сладко се приспиват с Кафка и гледат на кино само филми като "Антихрист", аз хапвам доволно пуканки (по дяволите, обичам да хрупам {тихичко} нещо в киното) докато Бътлър гони Анистън в "Ловецът на глави", залитам по пиеси като "Вечеря за тъпаци" и... все още смятам Cosmopolitan за по-зарибяващо четиво от в. "Култура". А от вчера в дългия черен списък попадна още един "грях" - запалих се по "чиклит"-а. Дали тази година дядо Коледа ще ми донесе подарък?


Родена на 20 януари 1968 (почти водо-лейка), Илдико фон Кюрти e от Аахен, Германия. Автор е на седем романа, всички със статут "бестеселър" в Германия и преведени на 30 езика. Героините в романите й са модерни млади жени, които с хумор и самоирония се справят с живота си. От 1996 до 2005 г. Илдико е редактор на раздела "Култура и развлечение" в сп. "Щерн". От 2009 г. е автор на колонка в сп. "Бригите". 

Съпругът й, Свен Михаелсен, е дългогодишен репортер и автор за сп. "Щерн", където и се запознават. През 2006 той публикува книгата "Starschnitte", през 2008 става главен редактор на сп. "Vanity Fair". В момента е автор и в "Zeit", "Spiegel", "Neon" и швейцарското "Weltwoche".

Заедно живеят в Хамбург с двамата си сина - Габор и Ленърд. 

На български са издадени книгите "Нощна тарифа" и "Сърцебиене". 

По романа "Нощна тарифа" е заснет филм -> цък.