сряда, 17 ноември 2010 г.

От помещение до дом с 5 трика

Помните ли руската комедия "Ирония на съдбата или честита баня" от 1975? Филмът започваше с кадри от типичната за времето соц архитектура - лишена от индивидуалност и абсолютно еднаква. В резултат подпийналият Женя, точно в навечерието на новата година, обърка собствения си московски апартамент с абсолютно идентичен в Санкт Петербург. Днес дизайнери от цял свят работят упорито в жертвоготовен опит да ни спестят подобни куриозни случки :) Та ето 5 хрумвания, с които можем да се отличим:

1) Като човек израстнал в стая с тапети, най-голямата ми мечта беше да драскам по стените. Естествено, категоричната забрана не ми позволи да стигна по-далеч (а и фактът, че трябваше да измисля нещо наистина гениално, което да не ме дразни, щом го погледна след 2 години). Тапетите изчезнаха още миналия век (след като преминаха злополучно през backstreet boys-фазата ми), а новият дойде с оригиналната боя Idea Paint, която превръща всяка гладка повърхност в подходяща за писане с маркери. Необходим е само един пласт, който издържа 5 години без да се напуква, лющи или зацапва. Написаното се трие лесно, не оставя следи, а повърхността е гладка като лист. Премахването е лесно - просто се боядисва отгоре. Поредната добра новина е, че може да развивате въображението на хлапета (а защо не и вашето), да оставяте малки (или големи) бележки на половинката, да изпишете по стените любимите си цитати, да си направите автопортрет, да се опитате да направите комикс и т.н. без да унищожите нито едно дърво ;) Е, има и лоша новина - засега продуктът не се доставя в Европа. Но да приемем, че ключовата дума е "засега". 


2) Ако ще е дом, да е рошав. Затова - ако обичате снимките, не се ограничавайте с 2-3, скучно поставени на секцията. Фотографът Бенджамин Лотън разработи за потребителите на Facebook услугата "Приятелски постер" срещу сумата от $20 за изработка и още $15 за доставка до всяка точка извън САЩ и Канада. Идеята е проста, но ефектна - влизате в страницата www.printingfacebook.com и избирате приятелите, които искате да виждате всеки ден. След това задавате настройки за цвят на фона, големина на постера и разстояние между снимките, поръчвате и чакате да получите висококачествен плакат. 


3) Да речем, че сте от онези нежни същества, които мечтаят за Париж, имат перли, поне една дизайнерска рокля (може би на Дафне?), обувки на неприлично висок ток (дори и да не ги носят) и обикновен кафяв гардероб, който е в разрез с необикновената им същност. Нищо фатално. Малката черна рокля на Джъдсън Бюмонт е от онези дизайнерски мебели, които веднага изстрелват и най-обикновеното жилище в орбитата на домовете-произведения на изкуството. Артистичното решение функционира като нормален шкаф с чекмеджета, който без проблем може да се закачи навсякъде. Защото всяка жена се нуждае от поне една малка черна рокля в гардероба си. 


4) Ако мислите, че аудиокасетите са демоде, си спомнете за грамофонните плочи. Естонският дизайнер Павел Сидоренко има предложение какво може да се случи с албума на Лили Иванова - часовник. За не толкова чевръстите, на които само идеята не стига, съществува опцията да си поръчат срещу 33 евро, в които влизат цената на часовника и доставката за страни в Европа. 


5) Едно време имах най-сладката касичка-прасе на света. Откакто ми се наложи да я счупя, за да си изкарам парите, не съм поглеждала с желание към друга. Но времената се менят, а с тях и спестовните аксесоари за дома. Немската фирма Ding 3000 е разработила забавния продукт Duel Savings Bank. Направена от порцелан, касичката включва две отделения с отделни процепи за монети. По пълното отделение се накланя на принципа на везната, а изписаното върху него име може да се гордее със спестовността си. Най-добрата новина е, че когато се напълни, няма нужда да се чупи - просто се отделя червеното капаче от силикон. Алилуя!


четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Ноемврийското изкушение Maurice Tabard

Убедена съм, че един ден стените в моя дом ще си имат малко картини и много фотографии. Влюбена съм в това изкуство. Не става въпрос за пейзажни снимки - мил спомен от красиво място. Пленяват ме фотографиите с герои, тези, които се заиграват със сюжети, мимики, жестове, сенки, цветове, контраст, фокус и т.н. 


Maurice Tabard е сред моите пленяващи фотографи. Роден е в Лион, Франция на 12 юли 1897. Семейството му е било заможно - баща му притежавал фабрика за коприна и именно заради неговата работа цялото семейство се мести в Ню Джърси, САЩ през 1914. Там Maurice учи текстилен дизайн през деня и изкуство, главо изобразително, вечер. Постепенно фотографията го увлича и той взема уроци от Емил Брюнел в Нюйоркския фотографски институт през 1916.

Периодът 1922-1928 преминава за него като портретист в Bachrach Studio в Ню Йорк. Връща се в Париж през 1928, където на свободна практика се занимава с модна, портретна и рекламна фотография. Под влиянието на Ман Рей и Рене Магрит започва да експериментира с различни техники - множествена експозиция, соларизация, фотомонтаж... 

За съжаление, голяма част от тогавашните му работи, включително целият му архив от негативи, са изгубени по време на Втората световна война. 

През 1948 се връща за кратко в САЩ, където работи за Harper's Bazaar

1951 се прибира във Франция и до 1960 работи на свободна практика за Vogue, Marie Claire, Elle, Jazz Magazine...

1980 се премества в Ница, където умира на 23 февруари 1984.