четвъртък, 29 юли 2010 г.

Семейна история с аромат на океан и скариди

Ако имате твърде много свободно време, телевизор, досадно силно желание за сериал и приличате мъничко на мен, ще си изберете този с най-много епизоди.

Ако имате твърде много свободно време, никакъв телевизор, никакво радио, никакъв компютър и приличате мъничко на мен, ще посегнете към най-дебелата книга.

Така преди 2-3 седмици се натъкнах на "Принцът на приливите" от Пат Конрой.


Това е роман, посветен по един красив, морско-слънчев и в същото време безкрайно мрачен начин на семейството. Взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпрузи, внуци и баби и дядовци... всичко това е събрано накуп в една заплетена и изключително увлекателна история.

Накратко:

30-и-няколко-годишният съвсем обикновен, дори посредствен, южняк Том Уинго е повикан в Ню Йорк от д-р Лоуенстийн, психиатъра на неговата сестра-близначка Савана, опитала за пореден път самоубийство. За да й помогне, той трябва да разшифрова крясъците й при постъпването в клиниката:

"Потупване по рамото за Принца на приливите. На моя рожден ден - кучета. Ела да отидем в бялата къща, мочурищата са несигурно място. Черно куче, което няма нищо общо с тигрите. Татко взе фотоапарата. Татко взе фотоапарата. Кучетата обикалят на глутници. Трима души идват по пътя. Калануолд. Калануолд. Излизат от гората Калануолд и тръгват към къщата на улица "Розендейл". Потупване по рамото за Принца на приливите. Устата на брата не е сигурна. Мочурището никога не е сигурно. Скаридите бягат, скаридите бягат, кучетата бягат. Цезар. Червени игли и гардении. Сега. Сега. Великанът и Кока-кола. Доведи тигъра при задната врата. Пусни "Дикси" за тюлените. Корен за мъртъвците от гарвана. Мамо, чуваш ли някой? Гробовете пак говорят. Има ли някой навън? Някой хубав, а, мамо? Откраднали са снега от реката и някой е по-хубав от мен, мамо. Колко ангела паднаха от утробата, разцъфнала в грозотия през пролетта? Където има плодове и дядо е кръст. Спрете лодката. Моля ви, спрете лодката! Ще остана с вас още много дълго. И ще вредя. Обещавам да вредя. Ще започна с тигровия човек. Ще посегна на тигровия човек. Ще го убия. Спрете лодката! Къде е Агнес Дей?"

В едно кратко лято Том и Савана ще предприемат лечебно пътешествие назад в жестоката история на фамилията Уинго от остров Мелроуз, Южна Каролина.

След внезапното зареждане на отдавна подтиснати до болка спомени, Том ще осъзнае най-ценния урок, който е получил от своите родители:

"... И моите деца, трите ми дъщери, които можех да обичам със съвършена, неприсъща за мен любов само защото толкова много исках да ги направя различни от мен във всяко отношение, защото исках да съм сигурен, че няма да имат моето детство, че никога няма да бъдат ударени от мен, че никога няма да се страхуват от баща си. Чрез тях се опитвах да пресъздам детството си такова, каквото е било в мечтите ми. Чрез тях се опитвах да променя света."


(по книгата е направен филм, режисиран от Барбара Стрейзънд, който все още не съм гледала... все още :))