петък, 15 януари 2010 г.

Постнеореалистичният "Забриски пойнт"

Каквото и да значи това.

Странен филм.


На моменти ми беше безумно монотонен и скучен.

Изгледах го. Не го разбрах напълно. Обаче ми хареса.

През цялото време "Забриски пойнт" преплита студентските протести от края на 60-те в САЩ с на моменти абсурдните проекти на консуматорска Америка. Междувременно, студентката по антропология Дария среща бунтовника, отмъкнал самолет, Марк. Опознават се насред пустинята (някъде там е и прословутото място "Забриски пойнт") и минути по-късно вече се радват на хипарския си девиз make love, not war. Сюрреалистично изведнъж започват да се подават още голи тела и в един момент те вече като че ли са навсякъде. Въображаемият "танц на сексуалната революция", озвучен от музиката на Пинк Флойд (която между другото се чува през целия филм (три пъти ура)), постави нежно-дръзко-еротичната нотка и така, дори и аз, взех, че харесах "Забриски пойнт". (Някакво хлапе в замунда го беше определил като софт порно, което все още ми се струва странно).



Режисьор и сценарист е Микеланджело Антониони (подозрително ми напомня Дейвид Линч, затова задължително си обещавам да гледам и други негови филми). Роден през 1912, италианецът създава киното на постнеореализма, опрделящо се като философски задълбочено и провокиращо. През 1996 получава Оскар за цялостен принос. Умира на 94 години, през 2007.


4 минути мълчание в памет на Антониони.