понеделник, 31 януари 2011 г.

La Tigre e La Neve... магически!

Ще кажа само едно - смятам, че съм по-скоро човек на точните науки, на максимата "кратко и ясно" и т.н. Следователно, за да опиша един филм като "магически" при това с "!", значи нещо в него ме е докоснало, замаяло, преобърнало и попроменило. А филми с такава сила са малко.


Още преди да е започнал, "Тигърът и снегът" се очертава като абсолютно пиршество за всяка една от киноманските ни клетки, само при мисълта, че участват Роберто Бенини, Жан Рено и Том Уейтс. А който вече е гледал "Животът е прекрасен" и примигва колебливо, чудейки се дали е възможно Бенини да повтори успеха си, ще успокоя веднага - да.

В "Тигърът и снегът" всичко се завърта около съня. Този, който се повтаря и вдъхновява нашия главен герой, и онзи, който превръща главната ни героиня в съвременна "спяща красавица", омагьосана не в кула, а в болница в Багдад. Затова и филмът си тече абсурдно-логично и красиво. Като хубав сън.

Всъщност историята е много проста. Ето го Атилио (Роберто Бенини), разсеян и жизнерадостен преподавател по литература, изтипосан по бели гащи на собствената си сватба с жената, която обича безумно (така, както поетите го умеят). След като чуете как му пее Том Уейтс (обърнете му много специално внимание, защото той самият е много специален), докато булката обяснява, че бъдещият й мъж е най-прекрасното създание на земята, ви става ясно, че всичко това е сън. На кратко, това е неговата единствена мечта - да се свърже завинаги с Жената на живота си.

От своя страна, булката Виктория (Николета Бранчи) сериозно се колебае доколко й е възможно да живее с подобен ексцентрик, който се справя с прилепите, паяците и мишките не с чехъл или отрова, а с поезия ("О, прилепче прекрасно, прозорчето е в дясно", "Паяко, кръгом и от банята бегом", "Мишчице припряна, тук си нежелана"). И така се стига до този ключов диалог:

Атилио: Да останем заедно до края на живота си, а? Толкова е лесно.
Виктория: Лесно, колкото да видиш тигър в снега. Когато го видя, тогава ще бъдем заедно.

Историята се преобръща на 180 градуса с помощта на гениалния арабски поет и много добър приятел на Атилио, Фуад (Жан Рено, който изненадващо не е роден във Франция, а в Казабланка, Мароко). Именно за него Виктория пише книга. И когато Фуад взема категоричното решение да се върне у дома в Багдад, тъкмо след като е започнала войната в Ирак, тя тръгва с него.

Не след дълго Фуад се обажда на Атилио, за да му съобщи, че Виктория е в безсъзнание в болница в Багдад, без никаква надежда да оживее. Но нашият италиански поет прави и невъзможното, за да стигне до там и да се впусне в уникална борба за живота й. Защото "... ако тя умре, това дюкянче, наречено "живот", може да бъде затворено. Може да се слагат катинарите, да се загасят звездите, да се сгъне небето и да се натовари на камион. Може да се изтръгне слънцето, защото аз толкова много я обичам."

Влюбих се в "Тигърът и снегът", защото тук методите на Брус Уилис, Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и т.н. не биха довели до никакъв резултат. Насилието е просто ярка проява на липсата на въображение. А именно безграничното въображение на героя на Бенини ни кара да преосмислим целия си живот. Защото докато се заливаме от смях (повярвайте, на този филм ще се заливате от смях), Атилио ще плаши птици в изоставен автобус, ще съблазнява камили, ще кара натовските военни да побутнат мотора му... само и само да спаси своята Виктория. Почти като Ласло от "Английският пациент". Но с едни неизчерпаеми вяра в усмивката, надежда за щастлив финал и любов към живота.

Знаете ли защо "Тигърът и снегът" е магически? Помислете си за всички филми, в които режисьори, сценаристи и артисти превръщат от мухата слон. Понякога успешно, понякога не, а често и клиширано.

Досущ като "Животът е прекрасен", и тук филмът на Бенини (а той наистина е негов - Роберто Бенини е режисьор, сценарист и изпълнява главната роля) прави обратното. В "Тигърът и снегът" огромният мрачен слон се превръща в малка жизнерадостна муха. Как? Това е магията на красивото и нежно италианско кино.

Заслужава си да го видите дори и само, за да разберете дали Виктория (която в реалния живот е съпруга на Роберто Бенини) ще се натъкне на своя тигър. А и да се порадвате на един уникален спектакъл.

"Пред теб стои един безумно влюбен мъж. Полюбувай се на този спектакъл - един мъж, влюбен в теб."



(Останах ужасена от разминаването между "професионалната критика" и зрителското мнение. Докато вторите бяха ентусиазирани като мен, критиците сриват филма със земята. Все пак, личното мнение на всеки един зрител си остава най-важно.)

вторник, 25 януари 2011 г.

(почти) 1987 причини да обичате 1987 година

1) Анимационната щуротия "Семейство Симпсън" се появява за първи път на екран с 30-секундни откъси в шоуто на Трейси Улман.


2) Патрик Суейзи и Дженифър Грей танцуват мръсните си танци пред камера.


3) В същото време Глен Клоуз показва на Майкъл Дъглас, че с фаталното привличане шега не бива.


4) А Мел Гибсън и Дани Глоувър се опитват да стоплят Студената война със смъртоносните си оръжия.


5) За първи път в телевизионен ефир се появява реклама за презервативи. 15-секундното клипче на Trojan се излъчило по Fox в неделя със слогана "помага за намаляване на риска".


6) Рекламите за презервативи закъсняват, защото междувременно се ражда 5-милиардният жител на планетата - момче от Загреб.


7) Изкуството изисква жертви, затова Брус Уилис започва подготовката си за "Умирай трудно" ('88) година по-рано като се жени за Деми Мур в Лас Вегас.


8) Съвпадение или не, по същото време антидепресантът Прозак дебютира в САЩ.


9) В прилив на (антидепресивна) продуктивност Томас Нол постави началото на Photoshop.


10) Стефка Костадинова постави световен рекорд с подскок от 209 см.


11) Завладяна от еуфорията ни, Глория Естефан не спря да пророкува, че ритъмът ще завладее всички ни.



12) И понеже беше годината на любовта, Майкъл Джексън не се пречупи нито веднъж и не спря да ни обича.



13) Осъществи се мащабно издирване на чудовището от Лох Нес на стойност 1.6 милиона долара. Като истинска дама, Неси демонстрира, че не се вълнува от пари и не се показа :)


14) През 1987 нюйоркската стокова борса затвори поради техническа гаф - нахлу катеричка(комунист), която дръпна телефонните кабели.

сряда, 19 януари 2011 г.

The Black Swan или филмът, който преследва тъмната страна

Това не е филм за балет. Въпреки че балетът е в главната роля. 


Във филма на Дарън Аронофски нюйоркска трупа подготвя "Лебедово езеро". В балета (по музика на Чайковски и изграден върху немска легенда) принцеса Одета е омагьосана да се превръща в лебед през деня и да живее в езеро, появило се от сълзите на родителите й. Магията може да бъде разрушена, само ако млад мъж й се врече във вечна любов и вярност.

Една вечер принцът случайно я вижда (в човешки облик) да танцува край езерото, влюбва се в нея, а тя му разказва историята си. Той й обещава да бъде с нея завинаги и я кани на бал в двореца, където да я обяви за своя избраница. 

Злият магьосник обаче решава да подложи на изпитание клетвата за вярност на принца и преобразява дъщеря си Одилия като Одета. Така принцът се врича пред злата двойничка (черният лебед) и по този начин обрича Одета да остане под заклинанието. 

В крайна сметка, измамата излиза наяве. Принцът заявява пред Одета, че не може да живее без нея и двамата се хвърлят в езерото. Тяхната саможертва унищожава злия магьосник, а с изгрева на слънцето двамата влюбени заживяват заедно в отвъдното. 


"Лебедово езеро" е история за силата на любовта, за верността и изпитанието й. Но, както казах, това не е филм за балет. 

Двете роли, на Одета и Одилия, се изпълняват от една и съща танцьорка - солистката на представлението. Честта е огромна, както и напрежението. Тази роля е призната за една от най-трудните, защото изисква преобразяването в два напълно противоположни и еднакво силни образа, както и изпълнението на изморителен "танц-шедьовър". 


"Черният лебед" е мрачният двойник на красивия балет "Лебедово езеро".

Режисьорът на "Реквием за една мечта" отново си играе налудничаво с човешките емоции и онези скрити на много дълбоко и мрачно място мисли. 

"Черният лебед" не е филм за балет.

"Черният лебед" е филм за една много силна мечта - да достигнеш съвършенството. 

Героинята на изящната Натали Портман, Нина, е напълно отдадена на балета. Тя няма приятели, рядко се смее, излиза, само за да отиде до залата, не се поддава на никакви изкушения (дори парче торта веднъж в годината...), никога не се е влюбвала и живее с мама. Класическото добро момиче. 

Един ден обаче на пачката й кацва огромният шанс най-после да излезе от масовката. Нещо повече - да се превърне в звездата на сезона и да изиграе онази трудна и стресираща роля Одета-Одилия. Според ръководителя на трупата (Винсен Касел, дами и господа!) Нина ще бъде перфектният бял лебед. Но как ще се справи с черния?

Започват непрекъснати упреци и предизвикателства. Напрежението става все по-голямо и по-голямо. Нина е длъжна да открие тъмната страна в себе си. Въпросът е колко далеч е готова да стигне по пътя към собственото си съвършенство?


Всъщност "Черният лебед" е един грозен филм. Но поднесен изящно под режисурата на Дарън Аронофски и гарниран с музиката на Чайковски. 

"Черният лебед" е налудничава история с въздействаща игра и убийствен грим. 

"Черният лебед" не е за зрители под 18 години. 

Любопитно:

От написването на сценария на филма до реализирането му са минали почти десет години.

Натали Портман танцува почти навсякъде във филма. Тя е тренирала балет от 4 до 13-годишна възраст. А за "Черният лебед" се е подготвяла в продължение на година. Междувременно е свалила 10 килограма, а по време на снимките е претърпяла контузия и се е възстановявала 6 седмици. Всъщност във филма е включена сцена, в която кинезитерапевтът й реално я масажира като част от лечението й. 

Саундтракът към филма (дело на Clint Mansell) е вариация на "Лебедово езеро" на Чайковски - изсвирен наопаки.

вторник, 11 януари 2011 г.

Историята зад песните

Преди два или три дена ме попитаха за какво се пее във Vacant на Dream Theater. И по спомени започнах да обяснявам, че е една такава тъжна песен, в която нашият лирически герой се страхува, че ще изгуби любовта на живота си. Оказа се, че съм била права. Почти.


Всъщност песента е написана от вокалиста на Dream Theater Джеймс ЛаБри (James LaBrie) и е изключително лична. 

"Три дни преди 7-я рожден ден на дъщеря ми тя получи пристъп и изпадна в кома за 3 часа и половина. Докторите казаха на жена ми и мен, че може да е получила удар. Докато я подготвяха за скенер, дойде в съзнание. Беше чудо. Лекарите така и не ни обясниха какво всъщност е станало. Честно казано, мисля, че и те бяха объркани като нас. Нищо друго преди или след това не ме е карало да се чувствам толкова обезумял и безпомощен."

Добрата новина е, че от тогава хлапето е напълно здраво и не спира да пее.

Hey you, Hey you
I'm right here
Conscience fading
Can't get through

Oh Lord
Helpless
Confused
Head swayed
Eyes glazed
And mine teared

She's losing control
What can I do
Her vacant eyes
Black holes
Am I losing you


Разбира се, нямаше как да не ми мине през ума още една красива песен. За съжаление, следствие на трагичен инцидент.

На 20 март 1991 година чистачката на апартамент под наем в Ню Йорк тъкмо почиства поредния прозорец и го оставя отворен, за да проветри стаята. В този момент 4-годишният Конър Клептън притичва край него и залитайки пада от 53-я етаж. 

По-рано Конър Клептън е дошъл за малко в Ню Йорк заедно с майка си - италианската актриса Лори Дел Санто. Скоро е трябвало да се връщат обратно вкъщи, в Италия. По това време в Ню Йорк е и татко, Ерик Клептън, който иначе си живее в Съри, Англия. 

В следващите девет месеца Ерик Клептън избягва всякакви изяви. След завръщането си на сцената с него се появява една по-нежна и въздействаща музика. С "Tears in Heaven" ("Сълзи в Рая") дава воля на тъгата си и символично се сбогува със сина си. Въпреки че песента е създадена през 1991 за филма Rush, тя винаги е била посветена на Конър Клептън. 

По абсурдно стечение на обстоятелствата, Ерик Клептън получава писмо от сина си часове след погребението му. Преди 4 години в американско ТВ шоу Лори Дел Санто споделя за първи път:

"Малкият беше научил да пише няколко думи и ми каза: "Мамо, искам да напиша писмо на татко, какво да му напиша?" Казах му: "Добре, напиши му "обичам те". Написа го и му го изпратихме по пощата. След като Конър умря, с Ерик пристигнахме в Лондон за погребението. Бях там, когато Ерик получи пощата си след погребението, отвори и видя писмото на Конър. Не мога да забравя този момент."

Would you know my name
If I saw you in heaven
Will it be the same
If I saw you in heaven
I must be strong, and carry on
Cause I know I don't belong
Here in heaven

Would you hold my hand
If I saw you in heaven
Would you help me stand
If I saw you in heaven
I'll find my way, through night and day
Cause I know I just can't stay
Here in heaven

Time can bring you down
Time can bend your knee
Time can break your heart
Have you begging please
Begging please  

Beyond the door
There's peace I'm sure.
And I know there'll be no more...
Tears in heaven

Would you know my name
If I saw you in heaven
Would it be the same
If I saw you in heaven
I must be strong, and carry on
Cause I know I don't belong
Here in heaven

Cause I know I don't belong
Here in heaven

вторник, 4 януари 2011 г.

Има малки квартални магазинчета (Мол ъф София, Варна, Стара Загора и т.н.), има и молове

Истината е, че последните дни на 2010 не преминаха край морето, а в два от варненските молове. Не, че романтиката е изчезнала... просто северните ледени ветрове я замразиха до пролетта. А в моловете има магазини, има кино, има хапване, има пийване, има(-ше) дядо Коледа, и най-вече - има топло :) 

Но да навлезем в 2011 малко по-мащабно с 4 примера за истински търговски център или shopping mall. 

1) South China Mall е разположен в Донгуан, Китай. Открит е през 2005 година на площ от 2,13 млн. кв. м. В духа на азиатската любознателност и туризма с висящите на врата фотоапарати, тук са пресъздадени 7 пейзажа - слънчевият бряг на Южна Калифорния и Сан Диего, магическият Амстердам, романтичният Париж, страстната Венеция, красивите Кариби и приключенската тропическа дъждовна гора. Тези гледки са акцент в отделните зони: 

зона A - върху площ от 60 000 кв. м. е проектиран универсален магазин за луксозни и модни стоки. Тук са събрани прочути с качеството си продукти от цял свят - френски парфюми и дрехи, италиански кожени изделия, швейцарски часовници... 

зони B и C - това е мястото на мащабните по китайски игри. Нищо чудно, че са се разпростряли на 200 000 кв. м. Мълвата гласи, че игрите са придружени от големи моторизирани средства, срещат се пирати и илюзорен воден параван. Идеята на тези зони е да съчетаят разходка из световни забележителности, развлечение, забавление и култура. 

зона D - още едно място за развлечение, побрало най-големият център за забавление на закрито в Китай - "Невероятен свят", както и немският супермаркет за строителни материали OBI (където се намирало всичко - от отвертката до цялостно интериорно решение). Всичко това на някакви си 50 000 кв. м.

зона Е - Шангри-Ла-то (т.е. изгубеният земен рай) в големия град. Хората си имат вятърна мелница, дървени обувки, лалета, картини на Ван Гог (познахте ли Холандия?)... Мотото на зона Е е - "щастие и наслада навсякъде". На практика, това е мястото за глезотийки - фризура, масаж, терапия с вода, СПА, дискотека, фитнес... Площ - 70 000 кв. м.

зона F - на 120 000 кв. м. е разположено езеро и... манджа от цял свят. Яде ти се бразилско барбекю? Имаш го. Заедно с традиционно похапване от всички части на Китай, френски деликатеси, японски храни и кой знае още какво. 

зона G - 60 000 кв. м., запазени за хотели. 

Да се върнем на идеята за "шопинг мол" - тук има над 1500 магазина. Амин!

(не можах да се сдържа - докато в нашите молове всичко е "направено в Китай", вижте как само го правят в Китай :))


2) SM Mall of Asia е открит през 2006 в гр. Пасай, Филипини върху 1,26 млн. кв. м. Заема трето място по големина в света. Разположен е в 4 сгради, затова клиентите са улеснени с "молски транспорт" - трамвайче с 20 места. Тук са се появили първите за Филипните басейн с олимпийски размери и IMAX кино. Има си планетариум, както и ледена пързалка с олимпийски размери. 

Казват, че два дена са минимума време да го разгледаш. Но дори и да успееш, никак не е сигурно, че и портфейлът ти ще смогне.



3) Cehavir Istanbul, отворил врати 2005 в Истанбул, Турция. С площ от над 1 милион кв. м. се нарежда на 6-то място по големина в света и 1-во в Европа. Накратко: има си 6 етажа с 343 магазина, 34 заведения за бързо хранене, 14 ресторанта, голяма сцена за представления, концери и други събития, 12 кина (включително и детско кино), боулинг зала, влакче на ужасите... Интересно е, че върху стъкления покрив с площ 2500 кв. м. е поставен вторият по големина часовник в света.


4) West Edmonton Mall в Едмънтън, Канада е най-големият търговски център в Северна Америка. Открит е през 1981 година от двама братя, емигрирали от Иран през 1959 година. От откриването си е бил разширяван 3 пъти и в момента е върху площ от 1 млн. кв. м. В продължение на 23 години (до 2004) е бил най-големият в света, а сега е на 5-то място. Поместени са над 800 магазина, воден парк, ледена пързалка, казино... Паркингът е за повече от 20 000 превозни средства, а на ден през мола минават... внимание! та да даааам!... 28 милиона посетители. Молът си има и "Галаксиленд" - най-големият закрит развлекателен парк в света с 24 влакчета и куп други атракции. В закритото езеро със соленоводна среда си живеят 4 тюлена, както и макет на кораба "Санта Мария" (най-големият от 3-те кораба, използвани за първото пътуване на Христофор Колумб).