понеделник, 13 декември 2010 г.

Какво се случи с тях?

В традициите на коледния филм е да присъства поне един малък сладур. Макар че част от лентите се превръщат в неостаряваща класика, която се припомня около всеки празник, артистите растат и се променят. 

1) Маколи Кълкин (Macaulay Culkin)

Не помня Коледа без Кевин Макалистър да е останал сам или вкъщи, или в Ню Йорк. Въпреки на моменти бруталните сцени в стил "Том и Джери", "Сам вкъщи" (1 и 2) са емблематични за декември. В първата част Маколи Кълкин е на 10 години, а във втората - на 12. Типичен пример за хлапе, което всяка баба с удоволствие ще мачка и целува, той се превръща в една от най-големите филмови звезди през 1990, когато излиза "Сам вкъщи". По това време се сприятелява и с Майкъл Джексън, като често остава в имението "Невърленд". Години по-късно по молба на Майкъл Джексън става кръстник на двете му деца. С филмите "Getting Even With Dad" и "Richie Rich" през 1994 той получава 8 милиона долара - най-високият хонорар, изплащан дотогава на дете-звезда. 

През 1995 родителите на Маколи Кълкин, които официално нямат брак, се разделят и започват да водят дела за попечителство върху седемте си деца. На следващата година Маколи заявява, че няма да приема никакви роли, докато нещата в семейството му не се успокоят. През април 1997 баща му отстъпва правата на майката. 

На следващата година, вече на 18, Маколи се жени за актрисата Rachel Miner, но през 2000 се разделят. Причината - Рейчъл иска деца, а Маколи предпочита да се върне на снимачната площадка. В крайна сметка следващият филм с него излиза през 2003 - Party Monster. Следват още няколко роли, но нито една от тях не успява отново да върне огромното внимание върху него от 90-те години.  

2004 е арестуван за притежание на марихуана. 2006 издава полубиографичната книга "Джуниър". В момента е сгоден за актрисата Mila Kunis



2) Мара Уилсън (Mara Wilson)


Говорим ли за коледни филми, аз си имам един топ-топ-топ фаворит и това не е Love actually. Преди него стабилно стои най-магическата, откровена и нежна история - "Чудото на 34-а улица" (Miracle on 34th Street). Тук 7-годишната Мара Уилсън е уникално сериозна и разумна като малката Сюзън, която дава шанс на Дядо Коледа от магазина за играчки на майка й да я убеди, че е реален. 

Първата й роля е в комедията "Mrs. Doubtfire" от 1993, където играе сладката малка дъщеря на Робин Уилямс и Сали Фийлд. След като добива популярност и с Miracle on 34th Street, третата й знакова роля е в "Matilda" от 1996, където си партнира с Дани Де Вито. По време на снимките 9-годишната Мара загубва майка си, която умира от рак на гърдата. Въпреки това, демонстрирайки професионализъм на 9 години, тя завършва филма. "Thomas and the magic Railroad" от 2000 слага край на детската й кариера. Според мен семейството й взема умното решение да й позволи да се фокусира върху училището и да си изживее нормално тийн годините. 2005 Мара Уилсън завършва училище за изкуства в Калифорния, а през 2009 се дипломира в Университета в Ню Йорк с актьорско майсторство. В интервю заявява, че не желае да бъде знаменитост (което обяснява защо никъде не могат да се открият скорошни нейни снимки). Но, допълва, че би участвала в нискобюджетни продукции.



3) Ерик Лойд (Eric Lloyd)


Чу се тропот, чу се шум, чу се някаква шетня... и таткото на Чарли стана следващият дядо Коледа в "Договор за Дядо Коледа" (The Santa Clause). В ролята на малчугана, който изненадващо посещава Северния полюс, е 8-годишният бонбон с големи бузи (тук разлигавеното захаросано описание е наложително, съжалявам) Ерик Лойд. Макар че като малък роли не му липсват, с порастването си се изгубва от медийния небосклон. Последният му филм е третата част на "Договор за Дядо Коледа" от 2000. 

От минималната информация за него става ясно, че 2005 се записва да учи в Chapman University. Мълвата гласи, че се пробва и като вокалист на група. Но без видео или аудио  документация. Интересен факт е, че е братовчед на актрисата Алиса Милано


събота, 4 декември 2010 г.

Motherhood - привидно един филм на ужасите

Съдейки по коментарите, "Майчинство" е отказал безброй интернет потребители да имат някога деца (в краен, много краен случай едно било напълно достатъчно).

Виновна за бъдещия демографски срив е героинята на Ума Търман.


Ето я - Майката (непременно с голямо "М"), която е имала неблагоразумието да роди две деца. Засега филмът явно се очертава като драма. Но тя ги отглежда в апартамент насред Ню Йорк. Усещате ли как се задава мистерията. Веднага ще попадне в жанра "ужаси", след като разберете, че в сградата й няма асансьор, не винаги може да разчита на колата си (гръм и мълнии!) и мъжът й често работи, вместо да й помага.


Още щом започнах да гледам филма, се зачудих "Защо го подминавах толкова време?". Разбира се, заради ниския рейтинг в imdb.com и лошите коментари. Два очевидно фалшиви критерия, защото "Майчинството" се оказа един от най-вълнуващите, динамично-увлекателни и трогателни филми, които съм гледала.


В рамките на час и половина историята се завърта около един, почти, обикновен ден от живота на майка с две деца, която "не работи". Вместо това тя следва непрекъснато предварително подготвени километрични "да направя" списъци. "Бивша обещаваща млада писателка", днес тя продължава своята страст чрез публикуването на "мамо-ари" в блога си "Самоличността на Бьорн". Накратко, мамчето се чувства леко поизгубено измежду странните, напълно отдадени на децата си майки по детските площадки, перфектните жени с идеалния на пръв поглед живот, които й напомнят, че в сутрешната суматоха е излязла по пижама, и собствения й съпруг-журналист, който критикува последния написан от нея текст.

Но, както вече споменах, това не е съвсем обикновен ден. Никак даже. Това е последният ден, в който голямата Клара е на 5 години. След като взема тази снимка за спомен, мама поема по безкрайните си задачи, измежду които и да подготви прекрасен 6-и рожден ден. И, отново както споменах, "Майчинството" си е филм на ужасите, особено след като се налага да караш колело в Ню Йорк, поела 20 торби с покупки и - торта!


За последен път - както казах, Motherhood е филм на ужасите, но само привидно. Всъщност ми изглежда много реален. Героинята на Ума Търман не е от онези дразнещо перфектни по холивудски майки от предградията, които почистват огромния си хол, облечени с рокля на Версаче и, задължително, перлите на прабаба си. Нюйоркското мамче дебне гигантските разпродажби на дрехи, случва се да пропуши от нерви, дори и... псува понякога. Не е в час с последните тенденции във възпитаването на децата нито държи да ги предпазва на 99% чрез странни костюми от вредните слънчеви лъчи. Нюйоркското мамче си има и един много реален съпруг (в лицето на прекрасния Антъни Едуардс), който тича по своите си задачи и се случва да забрави, че съпругата му също има нужда от време за себе си.

В крайна сметка, в "Motherhood" трогателните дребни жестове са толкова много, че някак тотално разсейват идеята за "ужасията" на майчинството. И сякаш дори нещо толкова елементарно като миялната машина може да направи едно голямо чудо в точния момент.


(В чест на моята най-любима Мама, която не само, че се е престрашила да има две деца, но и утре има рожден ден!)