събота, 4 декември 2010 г.

Motherhood - привидно един филм на ужасите

Съдейки по коментарите, "Майчинство" е отказал безброй интернет потребители да имат някога деца (в краен, много краен случай едно било напълно достатъчно).

Виновна за бъдещия демографски срив е героинята на Ума Търман.


Ето я - Майката (непременно с голямо "М"), която е имала неблагоразумието да роди две деца. Засега филмът явно се очертава като драма. Но тя ги отглежда в апартамент насред Ню Йорк. Усещате ли как се задава мистерията. Веднага ще попадне в жанра "ужаси", след като разберете, че в сградата й няма асансьор, не винаги може да разчита на колата си (гръм и мълнии!) и мъжът й често работи, вместо да й помага.


Още щом започнах да гледам филма, се зачудих "Защо го подминавах толкова време?". Разбира се, заради ниския рейтинг в imdb.com и лошите коментари. Два очевидно фалшиви критерия, защото "Майчинството" се оказа един от най-вълнуващите, динамично-увлекателни и трогателни филми, които съм гледала.


В рамките на час и половина историята се завърта около един, почти, обикновен ден от живота на майка с две деца, която "не работи". Вместо това тя следва непрекъснато предварително подготвени километрични "да направя" списъци. "Бивша обещаваща млада писателка", днес тя продължава своята страст чрез публикуването на "мамо-ари" в блога си "Самоличността на Бьорн". Накратко, мамчето се чувства леко поизгубено измежду странните, напълно отдадени на децата си майки по детските площадки, перфектните жени с идеалния на пръв поглед живот, които й напомнят, че в сутрешната суматоха е излязла по пижама, и собствения й съпруг-журналист, който критикува последния написан от нея текст.

Но, както вече споменах, това не е съвсем обикновен ден. Никак даже. Това е последният ден, в който голямата Клара е на 5 години. След като взема тази снимка за спомен, мама поема по безкрайните си задачи, измежду които и да подготви прекрасен 6-и рожден ден. И, отново както споменах, "Майчинството" си е филм на ужасите, особено след като се налага да караш колело в Ню Йорк, поела 20 торби с покупки и - торта!


За последен път - както казах, Motherhood е филм на ужасите, но само привидно. Всъщност ми изглежда много реален. Героинята на Ума Търман не е от онези дразнещо перфектни по холивудски майки от предградията, които почистват огромния си хол, облечени с рокля на Версаче и, задължително, перлите на прабаба си. Нюйоркското мамче дебне гигантските разпродажби на дрехи, случва се да пропуши от нерви, дори и... псува понякога. Не е в час с последните тенденции във възпитаването на децата нито държи да ги предпазва на 99% чрез странни костюми от вредните слънчеви лъчи. Нюйоркското мамче си има и един много реален съпруг (в лицето на прекрасния Антъни Едуардс), който тича по своите си задачи и се случва да забрави, че съпругата му също има нужда от време за себе си.

В крайна сметка, в "Motherhood" трогателните дребни жестове са толкова много, че някак тотално разсейват идеята за "ужасията" на майчинството. И сякаш дори нещо толкова елементарно като миялната машина може да направи едно голямо чудо в точния момент.


(В чест на моята най-любима Мама, която не само, че се е престрашила да има две деца, но и утре има рожден ден!)