събота, 12 декември 2009 г.

Първият сняг е достоен само за "Хвърчащата класна стая"

Преди няколко дни се замислих дали ми се е случвало да плача на книга. И изненадващо, отговорът беше "да" и то точно на тази. Е, не говорим за голям рев, неутешимо хлипане и т.н., по-скоро умилително просълзяване (и още малко :).

Днес се замислих коя е най-коледната книга, която имам и съм чела. Отговорът е тази.

"Хвърчащата класна стая" на Ерих Кестнер е едно от големите книжни събития в детските ми години (придружена от "Хайди" на Йохана Спири и "Без дом" на Хектор Мало). Нали си спомняте онази чудесна поредица малки жълти детски книжки... Вечните детски романи. Най-добрият подарък за всеки празник.

Романът на Ерих Кестнер разказва за група приятели-ученици, живеещи заедно в пансион, за техните "войни", отношения с авторитетите в лицето на учители, директор и просто един възрастен другар ("другар" е много хубава дума), подготовката на учебна пиеса и няколко ужасно трогателни писма. Всичко това дни преди Коледа.

По детски красива и истинска книга. Който не я е чел, не я открива в библиотеката си и не я намира в книжарницата, може да я прочете тук. Да, досадно е да се чете от монитора, но си заслужава. Един съвет - четете я, докато навън още вали сняг ;)