петък, 31 октомври 2008 г.

Mamma Mia


Мисля, че перфектно избрахме първия филм, с който уважихме mall-а в Стара Загора. Взехме си пуканки, дадоха ни на входа безплатно безалкохолно (което се оказа, че раздавали само на децата... иееее), изгледахме интересни анонси на някои филми... изтърпяхме бруталния анонс на Дзифт...




... радвам се, че не избрахме него, а...




Това е истински филм. В смисъл на онова идеалистично разбиране на думата. Филмът като изкуство. Филмът като забавление. Филмът като авантюра. Филмът като спомен. Филмът с голямо Ф.



Като за начало това е мюзикъл. Брилятно направен мюзикъл! Мюзикъл с песни на АBBA. Мюзикъл на малко гръцко островче с невероятен пейзаж и, о боже, каква кристална вода! Мюзикъл, в който пеят Мерил Стрийп и "Бонд, Джеймс Бонд" ;) (с други думи - Пиърс Броснан). Сладурът Колин Фърт е неспасяемо "спонтанен", а Amanda Seyfried, играеща в главната роля, обявявам за моя личен идеал за красиво момиче... ох, и ако някога се събудя с такава коса... няма да се мръщя :)



За 7 лв. човек може да си купи много неща (поне 14 вафли!), но ми се струва по-практично да си купи 2 часа пълноценно време. 2 часа смях. 2 часа въздишки. 2 часа пътешествие. 2 часа смях, смях, смях. 2 часа стойностна музика. 2 часа смях... споменах ли смеха ;)


Мисля, че тази нощ ще сънувам много красиви сънища (нищо, че е Helloween). И така се отплеснах, че щях да забравя да напиша за какво става въпрос :) Красавицата Софи живее на малко гръцко островче с майка си Дона. По случай сватбата си тя решава, че е крайно време да разбере кой е истинският й баща. Откривайки дневника на майка си, тя разбира, че това не е никак лесно. Дали е Бил? Или Сам? Или Хари? Нека първо ги види, пък после ще прецени. И така те се изтърсват преди сватбата, за да предизвикат куп забавни ситуации... и изпеят куп велики песни на ABBA!



За повече инфо - разбира се, айемдиби-то - http://www.imdb.com/title/tt0795421/


четвъртък, 23 октомври 2008 г.

The Syrian Bride


"Сирийската булка" е един от най-екзотичните филми, които съм гледала (заедно с документалния Le Premier Cri и един нигерийски, който получих направо от Нигерия ;). Освежаващо е да се види нещо подобно - различни кадри, различен похват, различна логика на действията и различен език. Няма начин да не научиш нещо ново, докато следиш историята. А ето я и нея:


Сватбеният ден на Мона е най-тъжният в живота й. Тя знае, че премине ли веднъж границата между Израел и Сирия, за да се омъжи за Талел, никога няма да може да се върне при семейството си в Мажал, село в окупираните от Израел Голански възвишения. Сватбеният ден на Мона събира нейното семейство, правителствени служители, военни, полицаи, представители на Червения кръст, друзи, сирийци, израелци... На моменти смешна, на моменти тъжна история - неопределена като ситуацията в Близкия Изток.

Филмът е копродукция на Израел, Германия и Франция. Излиза през 2004 година и си спечелва 7 награди и 13 номинации. Режисьор е Eran Riklis. Булката се играе от Clara Khoury, а нейната сестра, която заема централно място в действието със своя бунтарски характер, се изпълнява от Hiam Abbass.


Час и половина след като бях натиснала Play на "Сирийската булка" вече знаех някои нови неща. Като например що е туй Голански възвишения (бях ги чувала, но нищо повече). Ето тук има малко повече инфо - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F. Разбрах и, че ако искаш да влезеш в Сирия, повече не можеш да се върнеш в Израел. Научих колко абсурдна може да бъде бюрокрацията в Близкия Изток. Когато си стоиш някъде в нищото, в една оградена военна зона, напуснал завинаги дома си в Израел, но от Сирия отказват да те пуснат (защото печатът, който си получил на излизане, е по някакви си нови закони, които Сирия не признава). И в паспорта продължава да пише "националност: неопределена". А младоженецът стои мирно и кротко и чака някой да пусне жена му в новия й дом (за да я види за първи път :))

Официалният сайт на филма - http://www.syrianbride.com/english.html

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

2 Days In Paris


Какво да се прави - отново се влюбих във филм. И то във френски... за кой ли път :) Въпреки че мина време от гледането му, още ме държи настроението. Евала на такива филми!

Това са Марион и Джак - французойка, живееща в Ню Йорк, и американец. Заедно са от две години. Стигнали са етапа, в който се дразнят взаимно почти през цялото време. На връщане от "романтична" почивка из Европа, решават да прекарат 2 дена в Париж, родният град на Марион. Да види Джак малко френска култура, да разгледа малкия апартамент, в който гаджето му е инвестирала, да прекара малко време със семейството й и да научи още нещо за Марион.
Филмът има три категорични предимства пред n-брой американски продукции: много силен сценарий, много добра актьорска игра и добре постигнат "риалити" елемент. Последното ще рече, че операторите са успели да постигнат ефекта на документалното кино - всеки разговор, всяка сцена е непринудена, все едно ги наблюдаваме със скрита камера. Този подход ми хареса още в другите 2 филма с Julie Delpy, които съм гледала - Before Sunrise и Before Sunset, а сега традицията продължава.

Няколко добри цитати, взети назаем от http://www.imdb.com/title/tt0841044/

"He knew Paris was for lovers. He just didn't think they were all hers."

***

"And even if this person bugs you sixty percent of the time, well you still can’t live without him. And even if he wakes you up every day by sneezing right in your face, well you love his sneezes more than anyone else's kisses."


събота, 4 октомври 2008 г.

За Pink Floyd и детството...

Години наред думички като Deep Purple, Dire Straits, Uriah Heep, Mike Oldfield и, разбира се, Pink Floyd ми бяха много добре познати. Не че знаех какво значат нито бях се заслушвала много, обаче бях наясно с едно - това беше (и все още е :)) музиката на татко. Което автоматично значеше, че е твърде скучна за мен. Не можеше да се мери с Take That, Mariah Carey и др. подобни детски идоли... В край на краищата ми дойде акълът в главата и започнах да се заслушвам в добрата стара класика.

Едва днес обаче дойде редът на Pink Floyd. Не просто да чуя Another Brick In The Wall... това го знае всяко хлапе... но дори да си дръпна 15 от най-добрите им песни... урааа, чака ме слушане. Някак си се получи много странно. Първо Стънчо отиде да свири (новина - вече няма Казан N4, а No Recharge), а аз се зачудих кой филм още да си дръпна. След около час, час и половина ровене стигнах до извода, че не ми се гледа филм, а ми се слуша музика. Eagles... моята най-най-любима група... и една от най-най-любимите им песни - Wasted Time. След това се разрових в youtube.com да потърся някое и друго тяхно клипче и изненадващо се показаха Pink Floyd. Май така се откриват и преоткриват любимите песни.


Съботно вечерен поздрав с Pink Floyd и Shine On You Crazy Diamonds. Затвори очи, заслушай се в музиката и текста и след десет минути ми кажи дали не си се сетил за своето детство. Ако не си, значи не си имал късмета да имаш като моя татко и неговата любима музика




И, разбира се, думичките ;)

Remember when you were young, you shone like the sun
Shine on you crazy diamond
Now there's a look in your eyes, like black holes in the sky
Shine on you crazy diamond
You were caught on the crossfire of childhood and stardom,
blown on the steel breeze
Come on you target for faraway laughter,
come on you stranger, you legend, you martyr, and shine!
You reached for the secret too soon, you cried for the moon
Shine on you crazy diamond
Threatened by shadows at night, and exposed in the light
Shine on you crazy diamond
Well you wore out your welcome with random precision,
rode on the steel breeze
Come on you raver, you seer of visions,
come on you painter, you piper, you prisoner, and shine!

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Safe In Mind

Ето поредната песен, която се настани на сигурно някъде из главатa ми.... Safe In Mind на Uncle. Не е ли зарибяваща