Години наред думички като Deep Purple, Dire Straits, Uriah Heep, Mike Oldfield и, разбира се, Pink Floyd ми бяха много добре познати. Не че знаех какво значат нито бях се заслушвала много, обаче бях наясно с едно - това беше (и все още е :)) музиката на татко. Което автоматично значеше, че е твърде скучна за мен. Не можеше да се мери с Take That, Mariah Carey и др. подобни детски идоли... В край на краищата ми дойде акълът в главата и започнах да се заслушвам в добрата стара класика.
Едва днес обаче дойде редът на Pink Floyd. Не просто да чуя Another Brick In The Wall... това го знае всяко хлапе... но дори да си дръпна 15 от най-добрите им песни... урааа, чака ме слушане. Някак си се получи много странно. Първо Стънчо отиде да свири (новина - вече няма Казан N4, а No Recharge), а аз се зачудих кой филм още да си дръпна. След около час, час и половина ровене стигнах до извода, че не ми се гледа филм, а ми се слуша музика. Eagles... моята най-най-любима група... и една от най-най-любимите им песни - Wasted Time. След това се разрових в youtube.com да потърся някое и друго тяхно клипче и изненадващо се показаха Pink Floyd. Май така се откриват и преоткриват любимите песни.
Съботно вечерен поздрав с Pink Floyd и Shine On You Crazy Diamonds. Затвори очи, заслушай се в музиката и текста и след десет минути ми кажи дали не си се сетил за своето детство. Ако не си, значи не си имал късмета да имаш като моя татко и неговата любима музика

2 коментара:
Много е хубаво да имаш такъв татко!
Pink Floyd - много са добри!
Радвам се за теб, че си пораснала малко музикално :)
Публикуване на коментар