сряда, 29 юли 2009 г.

Светът на чудесата на Тони Парсънс


След превърналата се в любима "Любовта трае 3 години" на Бегбеде, най-после открих още една интересна и провокативна книга (а това не се оказа никак лесно). "Светът е пълен с чудеса" на Тони Парсънс (The Family Way). Докато Бегбеде се убеждаваше, че на 3-тата година всичко красиво между двама умира, Парсънс подхваща друга тема-табу.

Какво се случва с мъжа и жената, когато решат да се окичат с титлата "семейство"? Задължително ли е да имат бебе? А ако то се появи, убива ли тяхната любов? "Родителите съсипват първата половина от живота, а децата - втората." Дали?

"Светът е пълен с чудеса" разказва историята на три сестри и тяхното израстване. На моменти мрачен, като че ли болезнено откровен, сякаш лишен от каквото и да е чудо, но упорито увлекателен.

вторник, 14 юли 2009 г.

Балкански музикален поздрав

Днес разширих още малко музикалните си хоризонти. Доволна съм.

Поздрав с:

две македонски песни на Toše Proeski

нашенската песен в изпълнение на Деси, Алекс, Куку бенд и Веско Пантелеев - Ешкенази

още една българска на Исихия


албанска песен на Rovena Dilo

румънска на... Kitka (женски вокален ансамбъл, изпълняващ музика от Източна Европа)


турска на Aynur


и гръцка на Notis Sfakianakis



Get a playlist! Standalone player Get Ringtones

понеделник, 13 юли 2009 г.

Момините сълзи на Калиакра


Това е легендата, записана от Траянополския епископ Иларион, която посреща днес туристите...

Кога се лято буря силна появява
при Калиакра нос - на Черното море,
в рева страхотен, на което се долавя
вестта за вяра и родина как се мре...

Четиридесет девойки лични и красиви
да жънят златен клас от ранните зори
на кехлибарените натежали ниви
от добруджанските села са надошли.

Зажънаха те дружно с песен жаловита
за робската неволя в техния живот,
за нашите юнаци в битка страховита,
пролели си кръвта за своя мил народ.

И мъка тягостно ума ли завладее,
кога ръкойките се сбираха на сноп -
ведно потта със сълзите им ще се слее
от песента им жалостна като над гроб.

А някоя от тях, тъгата да забравят,
подема живо песен кръшна за хоро
и трудиха се, сърпа без да си оставят,
до залез слънце в труд при робското тегло.

Но песента оттам далече отлетяла,
дочу я турчин, зъл душманин без сърце,
и пожела от име родно и от вяра
отречени в харем да бъдат с фередже.

Узнали туй със страх девойките в тревога
захвърлиха си сърп и надалече в бяг
през ниви и гори по рътлина висока -
на Калиакра скриха се от злия враг.

Обет си дадоха с решителност голяма -
в защита, чест и вяра дружно да умрат,
да се пожертват наедно в жестока драма,
но героини българки да се зоват.

Във вярност на обета си едва успяха
косите си една за друга да вплетат,
когато в мрачината отдалеч съзряха
османи зли по хълма нагло да пълзят.

Врагът нападна с ярост жертвите немили -
издигнаха се ятагани в оня миг,
девойките изплашени със всички сили
ведно назад се дръпнаха при страшен вик.

Не забелязаха зад себе си в тъмата,
че зее бездна - пропастта не ще ги спре -
и в ужас полетяха вкупом от скалата
в пенливите води на Черното море...

В печал за свидните чеда на Аспаруха
от мюсюлманите в робия векове,
докарали страната в жалостна разруха,
морето забуча със мощни екове.

Глутницата османски турци занемели
проклятие над тях да се не сгромоли,
побягнаха завчас от тез предели
злодейството им с време да се замъгли.

А там, където сълзи тез девойки лели
и с плач една о друга сплитали коси,
по чудо - в спомен оттогава, снежнобели
цветя растат на пролет - момини сълзи.