L'amour dure trois ans

Отново на френска вълна...

Преди време стана въпрос за другите романтици. Онези, които се кефят на френската романтика. Тази по-различната. Сега пак ще пиша за нея.

Това е Фредерик Бегбеде (Frédéric Beigbeder). Мисля, че ще се превърне в поредната ми малка мания (в чисто културно-интелектуално-писателски план :)). Освен писател, Бегбеде е и цитирам "находчив рекламен редактор, светски и литературен хроникьор, сериозен издател, агитатор и революционер, вдъхновен DJ, ТВ водещ и какво ли още не".

Вчера прочетох за първи път негова книга. Хареса ми. Стилът му. Оформлението. Малкото на брой страници (истината е, че моята страст е краткото и ясно писане ;). Онази глава, в която нямаше нито една точка... едно цяло изречение от три страници. Запомнящ се писател е Бегбеде.

"Любовта трае три години" (L'amour dure trois ans) е една опасна книга. Мили ми посетителки, ако някога искате да се ожените, никога не давайте на приятеля си да прочете тази книга. Ще си останете стари моми!

Любовта е предварително изгубена битка, така се започва.

Отначало всичко е прекрасно... Жените се колкото се може по-бързо - защо да му мисли човек, когато е толкова щастлив?

Втората година нещата започват да се променят. Станали сте нежен.

Третата година вече смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва. Вече не разговаряте с жена си... Третата година носи една добра и една лоша вест. Добрата е, че отвратена, жена ви ви напуска. Лошата - че започвате нова книга.

Типично френска романтика струи от главите на това романче (умалителното е само заради обема, в никакъв случай заради качеството) - "празничен развод", "искаш ли да бъдеш моя харем?", разбира се - "отслабване чрез депресия"... Докато я четях, си повтарях колко не съм съгласна, не е вярно, не е възможно, как не го е срам да пише така :) В крайна сметка, много ми хареса! L'amour dure trois ans заминава направо на почетната варненска етажерка с любими книги в стаята ми.

Защо никой не идва на разводите? Та къде са всички мои близки, които на сватбата се тъпчеха със сладки... човек винаги трябва да се жени сам, а да се развежда с подкрепата на всички свои приятели.

* * *

След няколко седмици колебания и угризения, стигнах до следното заключение: ако жена ви е на път да ви стане приятелка, време е да предложите на някоя приятелка да стане ваша жена.

Дали не стана твърде френска тази романтика?

Мили ми посетителки, ако все пак, в следствие на някаква странна шега на съдбата, приятелят ви вземе тази книга, уверете се, че я е прочел до край. Тогава ще имате все още някакъв шанс да останете заедно за повече от три години...