понеделник, 9 февруари 2009 г.

Heavenly Live

Live. Не знам много за тях. Американска рок група с кофти име (не е лесно да издириш песните им само с едното live :). Но всъщност се оказаха явно популярни, след като 3 от песните ми бяха абсолютно, тотално, напълно познати. Айде стига приказки. Музика.

I'll believe it when I see it, for myself

I don't need no one to tell me about heaven
I look at my daughter, and I believe.
I don't need no proof when it comes to God and truth
I can see the sunset and I perceive






Get a playlist!
Standalone player
Get Ringtones

петък, 6 февруари 2009 г.

Поезията не ми е страст, но...

... се случва нещо да ме грабне. Или по-точно някой.

Ако ще е поезия, нека да е Иля Велчев. Защото пише красиво. И истински.

Жестоко за двама

Бутилка стар коняк,
  За по-изискано.
Пет приказки
  за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
  Полуусмивка.
Открадната целувка,
  първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
  с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
  от страст.
Интимното око
  на синя лампа.
И сладка топлина
  на полумрак,
  на голото легло,
  на тиха музика.
А после -
  неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
  като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
  Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
  някоя конкретно друга,
и не че ти
  си хлътнала по мене,
а просто бе
  поредната игра,
с която търсехме
  любимия,
  любимата,
и се отдалечавахме
  завинаги от тях.