сряда, 25 август 2010 г.

"Как да направим от мухата слон по чешки" в 3 лесни стъпки

1) Нужен ви е един комунизъм.

2) Към него прибавете гадже, хлътнало по комунизма.

3) След това се опитайте да се пошегувате с нея/ него посредством надписана картичка: "Оптимизмът е опиум за човечеството! Здравият дух е признак на тъпота. Да живее Троцки!"

А сега почакайте.

Ако не ви се случи нищо интересно, моите съболезнования - вие очевидно не сте Милан Кундера. В романа му "Шегата" тези 3 изречения си поиграха с черно чувство за хумор с поне 6-7 от героите. О, със сигурност ми хареса.


Едно на ръка, че в книгата действително осезателно се усеща шеговитият тон на Кундера. Но всъщност "Шегата" е дискретно брутален роман за едно лудо отминало време, което е успяло да остави дълбоките си следи. Състуденти, приятели, любовници... те не значат нищо, интимният свят не е интимен, маските се слагат една след друга, защото - важно е какво ще чуе Партията и (всъщност още по-важното) как ще го интерпретира.

"Шегата" не покрива представата ми за политически роман. Доколкото вече познавам Милан Кундера, ми е абсурдно да си представя, че в някоя от книгите му нещо ще измести любимата му тема - човекът и неговият най-най-интимен свят. На фокус е неговото тяло, което страница след страница сваля социалното си облекло, докато не остане голо със своите тайни мисли. Междувременно в "Шегата" удоволствието на читателя се подсилва от неочаквани разкрития и развръзки. Докато я четях, бях толкова щастливо-увлечена... все едно Ремарк и Агата Кристи изпълняваха дует пред мен. Аплодисменти, моля!

Инфо за любознателници:
Милан Кундера е роден на 1 април (изненада?) 1929 г. в Бърно, Чехословакия. През 1950 г. прекъсва следването си във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства в Прага, след като е изключен от Комунистическата партия за антипартийна дейност. Успява да завърши 1952 г. и започва да преподава История на западноевропейските литератури.

Милан Кундера е един от интелектуалците по време на Пражката пролет, като негови изказвания водят до забрана на публикуване на негови произведения. През 1975 г. е поканен да преподава в университета в гр. Рен, Франция. През 1981 г. получава френско гражданство.

Още за него и книгите му -> тук
Нещо интересно от него -> тук
И едно интервю с него -> тук

Забавен факт:

По "Шегата" е заснет филм през 1969 г. И като гледам рейтингът му в imdb.com не е никак за изхвърляне.


Напълно субективно избрани цитати за раздразване на любопитството:

***
"... бих казал, че това беше единственият път в живота ми, когато изживявах тотален копнеж по жена, в който бях вложил всичко от себе си: душа и тяло, нагон и нежност, тъга и неудържим устрем, копнеж за вулгарност и копнеж за утеха, копнеж за миг наслада и за вечно притежание."

***
"Телесната любов много рядко се покрива с любовта на душите. Какво ли всъщност прави душата, докато тялото се сраства (чрез толкова извечното, присъщо на всички, неизменно движение) с друго тяло?... Как съумява да пренебрегне тялото и да го използва (както и онова, другото) само като обект на развихрена фантазия... Или обратно: как съумява да го омаловажи, като го оставя да се поклаща, а в това време насочва мислите си... съвсем другаде: към партия шах, към спомена за някой обяд или към започната книга..."

***
"Аз и Луция живеехме в опустошен свят; и тъй като не умеехме да жалим за опустошените неща, отвърнахме се от тях, като по този начин навредихме и на тях, и на самите себе си."

вторник, 17 август 2010 г.

Къде си, беше ли щастлива?

Една прекрасна песен от 1996 година с музиката на Стефан Диомов, текста на Павел Матев и в изпълнение на Ваня Костова.


Изплъзващата се следа
отчаяно потъна в бяло
една невярна свобода,
наречена от нас раздяла.
Изпълва всичко. Мрат звезди
и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?

Умопомръкващата степ
ме вика в тая вечер.
Не зная пак дали при теб
или от тебе по-далече.
Където птиците мълчат
и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?

И аз се движа слаб и сам
подир съдбата си човешка.
И вече чувствам, вече знам,
че тази свобода е тежка.
Мълчат вечерните води
и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?