"Фермер си търси жена" или нелепата "сапунка" на Нова

Започнах да следя "Фермер търси жена" с голям интерес. Не веднъж съм си признавала доброволно, че гледам "Море от любов" и всякакви "риалити" поредици, свързани с взаимоотношенията между непопулярни хора. Та "Фермер търси жена" ми хареса в самото начало, щом видях участниците - млади симпатични хора, всеки със своите лични успехи. Въпреки че очевидно тяхното представяне е било доста режисирано, ме впечатли фактът, че са се престрашили да бъдат толкова откровени пред куп непознати. Всъщност това винаги ме е шокирало в "Море от любов". То е очевидно, че аз съм твърде захлюпена, но все пак...

Казват, че предаването "Фермер търси жена" е събрало значителен интерес от страна на жените. Може би, защото голяма част от тях са въздишали по героите на времето си, които всеки ден пристигаха до техния телевизор на кон, развявайки земеделските си мускули.

Подозирам, че част от кандидатките са си представяли как са на крачка да изживеят детската си мечта - да попаднат в ранчото на Освалдо Риос, който да ги обгрижва с десетките си слуги. Оказа се обаче, че нашенските ферми искат копаене, доене на крави, гонене на кокошки, чистене, готвене и... най-вече отделяне от градския начин на живот.

Та всичките момчета, колкото и да бяха различни, не успяха да открият онази Жена, която за 5 дена да ги опознае, да им се хвърли на врата, да извика "Захвърлям всичко!" и... да го направи. В крайна сметка, първият сезон завърши с неуспех. И колкото и да ми беше интересно, ми се струва, че втори сезон няма да има. Защото дори и аз се съмнявам, че за 5 дена тотално режисиране може да се пръкне някоя голяма любов.

Успех на момчетата. И поредно разочарование за мен от Нова.

Помните ли Мистър Бийн?

Беше време, когато вярвах, че английското кино задължително трябва да включва сериозен главен герой в абсолютно безличен кафяв костюм, който живее в малък безличен апартамент, кара малка (забавна) кола, няма приятели, няма и работа, но мозъкът му не спира да работи... и то по най-абсурден начин.

Т.е. беше време, когато вярвах, че английското кино започва и свършва с Мистър Бийн.

Комедийната поредица залага на приключенията на един странен англичанин. Създателите му го определят като дете в тяло на възрастен. Затова, въпреки че е почти непрекъснато сам, той рядко се чувства самотен. Но, оставен без надзор, често е заплаха за другите, че и за себе си.

Скечовете около странния Г-н Англичанин започват през 1979 и се играят на театрална сцена в продължение на 10 години. На 1 януари 1990 се появяват за първи път по телевизия Thames с името Мистър Бийн. Поредицата е от 14 епизода, всеки по половин час и се излъчват до 15 ноември 1995.

След като човек е израстнал с това...

... някак си му е трудно да помисли и за това...

Или с 5 думи...

За Роуън Аткинсън в 8.

1) Роден е на 6 януари 1955. Висок е 1.80. Има двама по-големи братя.

2) Дипломиран електроинженер от Оксфордския университет.

3) Има разрешително за управление на товарни превозни средства, тежащи над 3,5 т.

4) Най-голямата му страст са бързите коли. Притежава McLaren F1, струващ над $ 1 млн. Кой знае защо, не се притеснява да го кара. И не само. Успява да блъсне колата в спряно Мини Метро, което струва... $600.

Собственик е и на Honda NSX, Honda Civic Hybrid, Audi A8... и Aston Martin DB7 Vantage, която се появява във филма "Джони Инглиш".

Пише статии за британското автомобилно списание "Коли" (Cars).

5) От много години заеква сериозно. Затова не обича да дава интервюта, а репликите на героите му са оскъдни. Неговото характерно натъртено изговаряне на някои букви (като Б) е част от борбата му със заекването.

6) През 1990 се жени за гримьорката Sunetra Sastri. Двамата все още са заедно и имат момче и момиче.

7) Семейство Аткинсън-ови са близки с кралското семейство.

8) Спестяванията на Роуън Аткинсън възлизат на 100 млн. лири.

Цитат:

"Имам проблем с Поршетата. Те са чудесни коли, но не бих могъл да живея с някоя такава. Някак си типичните Порше-хора не са от моята порода."

Историята на МъртвецЪ Чък Ламб...

... или как се постига американската мечта по американски

Ето го Чък.
Роден е на 6 април 1958.
Откакто се помни има само една мечта - да бъде актьор.
Докато се опомни обаче, се озовава с 6 деца, опит само като компютърен програмист и на 47 години.

Цялото позитивно мислене на света не могат да го баламосат, че от него ще се появи новият Шон Конъри. Това, което той вижда, са големите торбички под очите, изключително бледата кожа и оскъдната коса. И, разбира се, абсолютната липса на актьорски опит.

Което ни най-малко не го спира да мечтае. "Поне веднъж искам да видя името си във финалните надписи на филм или ТВ шоу."
В един момент му хрумва за коя роля не е нужно да притежаваш таланта на Ал Пачино - тази на мъртвец. Не след дълго замисля и своя план. Необходимо е само да се снима като труп, да качи снимките в интернет и да чака. Кой знае, може да го забележат дори и от "От местопрестъплението: Маями".

След 2 дена, на 5 декември 2005, сайтът Dead Body Guy е готов. За първите 3 седмици привлича 300 000 посетители, между които 530 от Уругвай, 6 от Иран и... 2000 само за 2 часа от Испания ("В Испания съм хит"). Скоро за МъртвецЪ се говори в над 100 ТВ станции и повече от 300 радио предавания. Той вече е успял да сбъдне мечтата си и се е появил в 6 филма и 4 сериала.

Днес сайтът му привлича повече от 40 млн. посетители от цял свят. И нищо чудно.

Идеята на Dead Body Guy е периодично Чък да качва свои снимки. На тях той инсценира собствената си смърт в къщи. Чък затиснат от гаражната врата. Чък ударен от ток във ваната. Чък умрял в чиния с пилешка супа от... птичи грип.


Често фотограф е неговата съпруга Тоня. Като примерна домакиня тя редовно му приготвя и буркани с фалшива кръв, които съхраняват в килера.

Чък Ламб е обявен за "глобален феномен", "най-известния мъртвец в света", а сайтът му - "най-уникалният". New York Times го определят като "най-приказливия мъртвец в света". Въпреки популярността Чък не е сбъднал напълно своята мечта. Той продължава да се надява, че ще се появи като жертва в някой от любимите си криминални сериали - "Закон и ред" и "От местопрестъплението: Маями".

Не случайно е публикувал и това "мотивационно писмо":

10 причини

10) Имам светла кожа. (Някога да сте виждали труп с хубав тен?)
9) Плешив съм. (Всяка перука ще ми пасне.)
8) Нямам татуировки. (Затова хората не могат да кажат "знам го тоя".)
7) Не съм звезда. (Без преговори за заплащане.)
6) Ще си направите страхотна реклама. (Помагате на обикновен човек да изживее мечтата си.)
5) Имам много приятели. (Повече хора ще видят филма.)
4) Мога да играя различни мъртъвци. (Каубой, мафиот, гангстер, бизнесмен.)
3) Имам стандартни размери. (1.80, 99 кг)
2) Нямам лунички, брадавици или грозни неща по тялото си.
1) Нямам косми на гърба. (Никой не иска да види нещо такова. Дори и върху труп.)

"Черешката на тортата" без черешка... и без торта

Мисля, че е крайно време да започна да се възхищавам на Нова телевизия. Да превърнеш едно интересно, полезно и забавно предаване в евтин сеирджийски "формат"... хм, струва ми се, че са нужни доста умения.


В "Черешката на тортата" всеки делничен ден, от 20 часа, (полу)популярни лица канят гости в дома си. Готвят им, забавляват ги, а след това получават оценки за представянето си.

Всъщност зрителският интерес е в кърпа вързан. "Обикновените" хора наблюдават как "необикновените" пазаруват, влизат им в домовете, дори им поглеждат в кухненските шкафове, гледат ги как готвят, а след това очакват реакциите на другите популярни гости. Понякога, при малко повече късмет, дори избухват и скандали. Кога друг път можеш да наблюдаваш как Жени Калканджиева плаче на терасата на Райна, вбесена от Евгени Минчев? И по-важното - къде другаде? Все пак, това е "корабът-майка" на Big Brother.

"Перфектната вечеря" по GTV беше единственото предаване, което съм следила с почти маниакална отдаденост. Всяка седмица 4-ма участници пазаруват, готвят и организират за останалите най-добрата вечер, на която са способни.

Защо "Черешката на тортата" остана толкова далеч от "Перфектната вечеря"? Да забравим за момент очевидния отговор - защото е продукт на Нова телевизия.

Причина 1:
За съжаление на всички "медийни звезди" се оказа, че те не са чак толкова интересни. Много "изненадващо" всеки участник тъкмо изкарва я нов албум, я ново предаване, я нов клип. И още по-"изненадващо" започва да се показва навсякъде и да повтаря едно и също.

За съжаление на всички любопитни зрители, "медийните звезди" не са чак толкова интересни и в кухнята. Интересно ми е защо се прави кулинарно предаване за тях, след като явно е въпрос на чест да заявиш, че мразиш да готвиш... не - че не можеш да готвиш... грешка - ти никога не си готвил.

Причина 2:

Концепция? Къде е?

Говорим за черешки и торти, пазарува се, готви се и се яде. Следователно е логично да ни хрумне, че това е нещо като кулинарно предаване. Но често остава мистерия кой какво готви. В "Перфектната вечеря" беше задължително всеки участник сам да приготвя всяко ястие и междувременно подробно да обяснява как се случва това. В "Черешката на тортата" е задължително почти всяка медийна звезда да пее/ подскача/ кляка/ да се хили шумно и нелогично/ да седне по никое време да чете вестник/ да отвори вратата на професионален готвач или приятелка с опит.

Очевидно не е кулинарно предаване. Разбира се, това е сеирджийско шоу. Чакаме гостите да седнат на вечеря, да се напият и... Астор да се разсърди като малко детенце, че не са го класирали първи.

Причина 3:

Много лъжи, много реклама.

Безспорно това, което очаквах с най-голямо удоволствие, беше да надникна в домовете на популярните лица. Ей така, за момент да ги почувствам истински.

В последствие се оказа, че домовете им са чужди. Така докато Графа показваше къщата си, в която малкото му дете е изрисувало стените, истинските собственици са стояли в съседната стая. А Мира Добрева поливаше любимите си цветя на терсата с прекрасна гледка - нещо, което обожавала да прави. Само дето и цветята, и гледката се оказаха на нейна приятелка.

Повечето редовно пазаруват в кварталния си магазин - който пък се оказва основен спонсор на предаването. И явно е задължително да се върнат от пазар с вестник - "Труд".

Причина 4:

Оценяването.

От 1 до 10. В "Перфектната вечеря" участниците бяха длъжни подробно да аргументират своята оценка. В "Черешката на тортата" тя се дава на принципа "ПР-ът ми така ми каза".

Обобщение:

"Черешката на тортата" е нагледен пример защо не харесвам "риалити" предавания с популярни лица. Идва ми в повече цялата режисура и изхабено, безвкусно представяне. От друга страна, можем да наблюдаваме практически тест (за интелигентност). Участниците, които реално притежават някакъв талант и професионализъм, влагат мисъл и идея в представянето си. Медийните недоразумения не спират да мятат сьомга на скара и да сипват цедени кисели млека със сладко всяка седмица.

Въпреки всичко, всеки път присъства забавният елемент от "черешката" - готвачът Иван Манчев :) Често спасява цялото предаване не само с кулинарни съвети, но и като превръща глупавите шеги на участниците в наистина смешни.

Поддръжки а ла Джоан Кюсак

Живеем в безумно суетен свят, в който д-р Енчев дебне на всяка крачка дали ушите ти са симетрични, социалните мрежи бълват обединяващи групи от рода на "Мис България е крокодил или... киликандзер??? (каквото и да значи това)", а Гала всяка сутрин забърква телевизионно кафе с каничка пластични операции или диети. Общо взето, жените съвсем се оплетоха в суетата си.

В такъв свят е интересно да надникнеш зад кулисите на популярните жени, които никой не определя като "красавици". Но като че ли на тях изобщо не им пука. (Съжалявам, д-р Енчев!)

Никога не съм гледала Джоан Кюсак в главна роля. За сметка на това поддържащите й включвания рядко се забравят. Дикция, мимики, смях, дори и плач... винаги ми е неподправена и чаровна. Накратко - ако ще е комедия, нека бъде с Джоан Кюсак.

Макар да има оригинално излъчване, славата идва по изключително банален начин.

Като за начало се ражда на 11 октомври 1962 в Ню Йорк. Израства в Чикаго под силното католическо влияние на семейството си. С майка математичка и баща артист бъдещето е някак лесно за предсказване. Очевидно точните науки не са били в кръвта и на останалите й двама братя и две сестри. Те всички стават професионални актьори, но несъмнено най-голяма популярност добива Джон.


Повлияна от филмите на Мел Брукс и британската трупа Монти Пайтън, Джоан още от малка се ориентира към комедията. Първата си филмова роля получава на 18, но славата все още е на път. 80-те години са времето, в което учи в Уисконския университет и съосновава комедийната трупа An Impulsive Thing.

Популярността идва с участието й в комедийното ТВ шоу Saturday Night Live. Ангажимент, който продължава от 1985 до 1986.


Очаквано ежеседмичната поява на малкия екран отваря вратите към големия. Следва и първата голяма роля - в Broadcast News (1987). Година по-късно на вратата чука и първата й номинация за Оскар за поддържаща роля. В главната роля е комедията с Мелани Грифит, Сигърни Уийвър и Харисан Форд "Работещо момиче" (1988).

90-те години настъпват с равносметка. Джоан решава, че е време да остави на заден план кариерата си и да помисли за личния си живот.

"Изпитвам силно желание да бъда щастлива и в хармония със себе си, да имам смислен живот извън снимачната площадка. Реших, че се нуждая от стабилно място, което да бъде нормално."

Това е причината Джоан да обърне гръб на Лос Анджелис и да се завърне в Чикаго. През 1993 се омъжва за корпоративния адвокат Ричард Бърк, от който има двама сина - Дилън и Майлс.

В много свои интервюта Джоан заявява, че семейството е най-важното за нея. Затова и след раждането на втория си син през 2000 г. предпочита ситуационната ТВ комедия What About Joan (снимана у дома, в Чикаго) пред филмите за голям екран.

* * *

"Никога не съм била "мацка", затова знаех, че няма да получа онези големи роли. Винаги ще съм нечия най-добра приятелка или чудатия подчинен."

В което няма нищо лошо, щом резултатът е подобен:

В "Девет месеца" (1995) с Хю Грант и Джулиан Мур.

"Дързост и красота" во веки веков. Амин.

Важно уточнение: не помня да е имало време, когато да съм била почитател на сериала. Това обаче не ми пречеше някога да го следя и {понякога разпалено} да коментирам случващото се :)

Години наред "Дързост и красота" даваше материал за спасение и на най-умрелия разговор. Защо да говорим за времето щом можем да обсъдим поредната кавга между Брук и Стефани, как така Тейлър е жива в Мароко и каква е причината толкова да харесваме крадлата Сали Спектра? Вече нямам представа какво може да се обсъжда... може би само вечната тема -> на колко телевизионни години са станали Ерик и Стефани Форестърови? Въпреки че не съм гледала нито една серия от... хм, кой знае кога... сериалът продължава да тече и май няма намерение да спира.

Започва се на 23 март 1987. Тогава всичко е ново, героите са нетипично млади, а артистите съвсем различни - с изключение на "основното ядро", което не се променя и до днес: Ерик, Стефани, Рич Форестърови и Брук Лоугън.

"Дързост и красота" започва с подготовката на "топ сватбата на годината". Главните герои в нея са вицепрезидентът на модния гигант Форестър Криейшън, т.е. Рич Форестър, и Карълайн - дъщерята на медийния магнат Бил Спенсър.


Няма вестник, който да не е поместил снимка на довчерашния виден плейбой Рич. На една такава попада студентката по химия Брук Лоугън. Тя живее с майка си Бет, сестрите си Дона и Кейт и брат си Сторм - типичното средностатистическо американско семейство. Постепенно се заформят разни триъгълници, четириъгълници и многоъгълници. И така до ден днешен. Може би и докато свят светува.



Днес "Дързост и красота" се излъчва в над 40 държави, даже и в Барбадос, Ботсвана и Кения. Забавно е, че в Обединените арабски емирства дават по 2 епизода на ден, за да настигнат САЩ. В България се излъчва от 1993, а от сайта на БНТ се заканват "Докато се снима "Дързост и красота", БНТ ще излъчва епизодите!"

Макар днес сериалът да не се радва на кой знае колко голям интерес, в началото той се превръща в най-гледаната "сапунка" в света и достига аудитория от 26,2 милиона зрители. Постепенно обаче сюжетът издиша твърде много и става прекалено комичен за аудиторията... най-вече с характерното "всеки се жени за всеки поне веднъж в годината". Определено първенец в тази дисциплина е Брук Лоугън.

1) Разбира се, в центъра на сериала стои "голямата любов" на Брук към Рич Форестър. Някъде по трасето на сапунката двамата се женят и имат син с оригиналното име Рич Форестър Младши, но... това е само някъде по трасето.

2) Брук сключва брак и с брата на Рич - Торн Форестър.

3) Омъжва се и за новооткрития му полубрат - Ник Мароне.

4) Взема се и с Грант Чеймбърс (който нямам идея кой е).

5) За да затвори семейния кръг, отвежда до олтара и бащата на Рич и Торн - Ерик Форестър. От него се появяват две деца - Рик и Бриджит. Съвсем сериозно очаквам скоро да сключи брак и със Стефани Форестър - реверанс към всички хомосексуалисти по света, които гледат B&B.

6) Но само с бракове не се живее. Затова Брук подхваща афера с първия съпруг на дъщеря си Бриджит - Дикън Шарп. И за да стане още по-"оригинално", й се ражда дъщеричката Хоуп.

7) Тук очевидно съм спряла да гледам, но някак си случайно Брук преспива и с Оливър Джоунс... първото гадже на дъщеря си Хоуп. Казвам ви, че този сериал е безкраен източник на теми за разговор...

Култов цитат:

Stephanie Forrester: Brooke involved me when she started sleeping her way through my family.

Тъп... или не чак толкова тъп, "Дързост и красота" се е родил и израснал покрай мен, затова и първите серии будят едно такова... почти умиление :D

Речник на модерната певица

или

24 фрази, които всяка уважаваща себе си поп-фолк звезда ще вмъкне "дискретно" в интервю

Когато на човек му е мързеливо и не му се мисли много-много, най-доброто занимание е да изгледа някое интервю с "поп-фолк артист изпълнител". Това е медийната форма на леката романтична комедия с клиширан хепи енд. Те винаги ще излязат с прясно сготвена прическа, обилен грим, модно пищящи дрехи и обувки, способни да ти докарат акрофобия (= страх от височини).

В онези мързеливи моменти аз обичам да гледам техните интервюта. Почти винаги ме развеселяват. Лошото е, че започнаха да ми доскучават. Също както и леките романтични комедии с клиширан хепи енд. Въпреки че не казват нищо ново обаче, те не спират да запълват телевизионния ефир.

Тематично, в навечерието на 24 май се оказва, че май езикът на поп-фолк изпълнителите не е чак толкова богат... да ги прощават Кирил и Методий.


След 50 изгледани записи на интервюта, излъчени в национален ефир, ето какво съвсем убедително ми се наби в главата:

Аз, Аз, Аз

1) Аз съм такава, каквато ме виждат в момента.
Това съм самата аз.
Това съм си аз.
Аз не съм се променила.

Ти, ти, ти... дали си?

2) Аз съм моногамен човек.
3) За мен семейството е най-важната ценност.

Тя, тя, тя... любовтаааа

4) Много е важно един човек да дава любов, за да получава.
5) Всичко, което правя, го правя с любов.

То, то, то... детето!

6) Детето ми е изключително талантливо.
7) Държа да научи перфектно поне един език.

Те, те, те... феновете де

8) Моите фенове ми показват колко много ме обичат.
9) Обичам да провокирам феновете си.
Старая се да изненадвам феновете.

А ти прочете ли Паулу Коелю?

10) Хората трябва да вярват в мечтите си.
11) Всеки човек, който срещам в моя живот, аз го приемам като учител.

Скандал?! Никога!

12) Не бих казала, че съм скандална личност...
Не се дължи на скандала, колкото на песните, които съм правила.

Айде на песнитеееее

13) Нормално е да има конкуренция - всички във фирмата се борим да вземем хубавите песни.

Кръчмите... опа, грешка, клубовете... се пълнят, защото?
14) Нашите песни са от живота. Харесват се, защото казваме всичко в прав текст.

Това не е всичко, деца

15) "Една певица трябва да показва не само визия, но и данни... като гласови данни."
На първо място е талантът, не визията.

Но!

16) За пластичната хирургия съм.
Абсолютно нормално за всяка жена.

Все пак, да се върнем на таланата...

17) Всеки ден благодаря на Бог за таланта си.

И понеже сме вярващи, сме толерантни

18) Обичам всякакъв стил музика.

Но всяка професия крие своите рискове

19) Всички си носим кръста.
Работата изисква жертви.

Печелившата формула?

20) Аз съм перфекционист.

Равносметката?

21) Имам много малко истински приятелки.

Звезди?! Къде?

22) Честно казано не се чувствам звезда.
Известни хора. Звезди е прекалено силно казано.

Втори опит за печеливша формула

23) Аз съм изключително позитивен човек.

Трети опит за печеливша формула.

24) Когато човек има какво да покаже, аз не виждам защо да не го направи.

След като изгледах всички разговори, се замислих... а аз какво бих отговорила, ако ми задават всеки ден едни и същи безумно несъдържателни въпроси? Хм... дали проблемът не е в медиите, които си играят на сигурно с леките романтични комедии с вече обидно клиширан сюжет?

Frank Silva... човекът-роля

Преди 21 години Дейвид Линч прави най-големия подарък на всички киномани.

Ако сте гледали сериала Twin Peaks, няма начин да не си спомняте поне една сцена. Заедно с цялата абсурдно психарска атмосфера. Та сцената, която сте запомнили силно, вероятно е леко кошмарна. Това е моята:

И сега я изгледах на около 20 крачки от монитора.
Предполагам, че някой ден ще е признак на зрялост да определя Боб като филмов образ. Засега все още е реално най-страшният "човек", който съм виждала. На крачка от този признак за зрялост, реших да погледна зад г-н Боб. Това е Франк Силва.

Този човек няма Оскар. Най-вероятно няма нито един фен сайт. Дори няма снимка на профила във филмовата енциклопедия imdb.com. Всъщност този човек вече не е жив и малко се знае за неговия живот. Но Франк Силва изигра толкова брилянтно една роля, че пресъздаде най-смразяващия образ на убиец/ чудовище/ психопат, който някога се е показвал на екран. Очевидно е притежавал талант, след като хора споделят, че е бил много мил човек.

Франк Силва се ражда на 31 октомври 1949 в Сакраменто, Калифорния. Появява се в нощта на Хелоуин, заедно с Майк Андерсън... психарското джудже от "другия свят" в Туин Пийкс. Поредната случайност на снимачната площадка, която изненадва Дейвид Линч.

(карикатурата е на Zack Wallenfang, публикувана в неговия блог)
Франк завършва държавен университет в Сан Франциско. Работи като сценограф за някои от филмите на Линч - "Синьо кадифе", "Диво сърце". Силва е нает и за сериала "Туин Пийкс". Докато се занимава с декорите в стаята на Лора Палмър за пилотния епизод (инфо за негледалите - основният въпрос в сериала е "Кой уби Лора Палмър?"), някаква жена подвиква: "Франк, внимавай да не се заклещиш в стаята". През това време той тъкмо мести гардероб. Въпреки че Дейвид Линч дори не гледа в тази посока, той чува забележката и за момент си представя как Франк Силва е заклещен в стаята.
Като знаем колко богато въображение има режисьорът, трудно ще отгатнем каква точно е била картината в ума му. Явно обаче е била впечатляваща, защото Линч отива при Силва и му казва, че ще играе в "Туин Пийкс". Той отвръща само "Добре". Дейвид Линч му казва да отиде до леглото на Лора, да клекне и да погледне към камерата. Без все още да знаят защо, заснемат този кадър.

Снимките на пилотния епизод започват. Лора е открита мъртва, майка й стои в хола със затворени очи. Внезапно си припомня нещо и се стряска ужасена. Сцената е приключена, а Линч доволно казва "Чудесно!" Но получава отговор: "Не, не е. В огледалото се вижда човек." На въпроса на Линч кой е там му отговарят "Франк Силва". В този момент в главата на Дейвид Линч се ражда Боб, изигран от Силва.

През 1993 година Франк Силва присъства на ежегодния Туин Пийкс фестивал. Тогава с него се среща John Thorne, който в продължение на 13 години е редактор на ТП фен списанието Wrapped in Plastic. В своя блог Джон споделя впечатленията си от Франк: "Силва беше внимателен, дружелюбен, спокоен. Изглеждаше много земен, даже малко объркан от цялото внимание, което му се оказваше на фестивала."
Франк Силва умира през 1995 година, на 45 години. По думите на Дейвид Линч причината е СПИН.
За своите 45 години, на екрана той изиграва само ролята на убиеца Боб - в сериала "Туин Пийкс" и в игралния филм "Туин Пийкс: Огън, следвай ме". Ако се разровите за коментари, ще ви стане ясно, че се е справил добре. Може би повече от едно поколение са израснали с лицето на Франк Силва в кошмарите си. Появявал се е и в моите.
Днес човекът-роля остава с един сериал, игрален филм и... роля в клип. Поздрав с песента Only на Anthrax.

(почти) 1987 причини да обичате 1987 година

1) Анимационната щуротия "Семейство Симпсън" се появява за първи път на екран с 30-секундни откъси в шоуто на Трейси Улман.


2) Патрик Суейзи и Дженифър Грей танцуват мръсните си танци пред камера.


3) В същото време Глен Клоуз показва на Майкъл Дъглас, че с фаталното привличане шега не бива.


4) А Мел Гибсън и Дани Глоувър се опитват да стоплят Студената война със смъртоносните си оръжия.


5) За първи път в телевизионен ефир се появява реклама за презервативи. 15-секундното клипче на Trojan се излъчило по Fox в неделя със слогана "помага за намаляване на риска".


6) Рекламите за презервативи закъсняват, защото междувременно се ражда 5-милиардният жител на планетата - момче от Загреб.


7) Изкуството изисква жертви, затова Брус Уилис започва подготовката си за "Умирай трудно" ('88) година по-рано като се жени за Деми Мур в Лас Вегас.


8) Съвпадение или не, по същото време антидепресантът Прозак дебютира в САЩ.


9) В прилив на (антидепресивна) продуктивност Томас Нол постави началото на Photoshop.


10) Стефка Костадинова постави световен рекорд с подскок от 209 см.


11) Завладяна от еуфорията ни, Глория Естефан не спря да пророкува, че ритъмът ще завладее всички ни.



12) И понеже беше годината на любовта, Майкъл Джексън не се пречупи нито веднъж и не спря да ни обича.



13) Осъществи се мащабно издирване на чудовището от Лох Нес на стойност 1.6 милиона долара. Като истинска дама, Неси демонстрира, че не се вълнува от пари и не се показа :)


14) През 1987 нюйоркската стокова борса затвори поради техническа гаф - нахлу катеричка(комунист), която дръпна телефонните кабели.

Gilmore & Маркова

Да речем, че никога не сте гледали "Момичетата Гилмор"/ Gilmore Girls.

Което най-вероятно е така.

Или сте хващали само някоя и друга серия по БНТ (за което много ги уважавам!).

Но нямате категорично мнение.

Тогава вие със сигурност трябва да бъдете въведени в...

... светa на Gilmore Girls.

Не, не говорим просто за телевизионен сериал. Говорим за мания, религия, култ... всичко накуп.

Сега - нещо много важно. Това е от онези сериали, които се гледат от първия епизод на първия сезон до последния епизод на последния сезон. Иначе няма да се получи нищо. Накратко - имаме 7 сезона и общо 153 епизода. Т.е. около 107 часа за гледане.

Грубо и банално казано през това време ще проследим 7 години от живота на една първоначално 32-годишна майка и нейната 16-годишна дъщеря в малкото градче, близо до Ню Йорк - Старс Холоу. Логично - те ще се развиват, майката ще се ориентира към собствен бизнес, дъщерята ще се насочи към колеж. Междувременно ще пътуват по света, ще се влюбват, разлюбват, ще "изстрадват" задължителните петъчни вечери с баба и дядо Гилмор, ще се смеят, шегуват, тъпчат с храна, зяпат филми и т.н.

"Момичетата Гилмор" е един много хедонистичен филм. И след като аз съм хедонист* до мозъка на костите си, нищо чудно, че не мога да се отлепя от него и след 3-тото гледане (дааа 3-те 107 часа...).

И сега, ред на най-субективната част - аз съм ФЕН на Gilmore Girls, защото:

-> диалогът е гениален (да се гледа в оригинал!);

-> понеже част от сезоните нямат субтитри научих доста нови думи, най-вече за хапване (които се издирваха из google images);

-> сериалът е до някъде енциклопедия - кое си струва да се гледа (така открих някои любими филми, посмях се на други - например Fatso), да се слуша, да се чете;

-> на всичкото отгоре дава и доста добри идеи за подарък - например най-голямата пица... в града...

... или околоазиатско пътешествие в хола

В крайна сметка, това е един изключително топъл и уютен филм, с много премерени емоции, логически действия (защото това рядко се случва в по-дългите сериали :) и оригинално чувство за хумор.

*убедена съм, че знаете, но все пак: "хедонизмът е етическо учение, което признава удоволствието за цел и висше благо на човешкия живот"