понеделник, 28 февруари 2011 г.

We will, we will FOLK you... или (р)еволюция на чалгата

Помните ли времето, когато по улиците имаше сергии за аудио касети, често вече с избелели от слънцето обложки? Някъде до тях се продаваха я семки във фунийка от вестник, я топла млечна царевица. Но всичко това щеше да бъде абсолютно безсолно, ако не се извисяваха високите децибели на Нейно Величество Чалга Музиката.


Та помните ли как Сашка Васева се вайкаше, че няма да забрави своя Георги?

А сещате ли какво й се случи на Нелина, когато мама я изпрати в чейндж бюрото?
("В чейндж бюрото изпрати ме мама да си закупя долар зелен, но в чейндж бюрото долари няма, долари няма, но срещнах ерген. От мерцедеса ръка ми подаде - долари няма, ела ти със мен." В последствие, милата, я подгониха белите мерцедеси.)

Но това време нямаше да бъде същото, ако Радо Шишарката не задаваше вечния въпрос - "Ооо, тигре, тигре, имаш ли пари?"

Очевидно тогава улиците бяха опасно място, където се разхождаха и други зверове. Като... Петра, която без бой си признаваше, че е "като хищна хиена устремена".

За някой се виждаше и светлина в тунела. Така например моряците се радваха на симпатиите на Пепа, която ги подканяше любвеобилно "Що не си свалиш фланелката моряшка, аз ще ти покажа мойта..." сещате се, нали?

В цялата суматоха помните ли как Кати ни в клин, ни в ръкав пееше за волни пеперуди?

И не на последно място - беше време, когато казармата беше задължителна, а по гарите често се чуваха почитатели на Южен вятър - "И ето идва шифрограмата, и аз падам на колене, и се моля на всички богове - уволнение!"

Беше интересно време, в което въображението достигаше неподозирани висини.


Милко Калайджиев мечтаеше за KFC, като повтаряше по цял ден "елате, пиленца, при батко".

Петра споделяше неочаквани еротични фантазии - "Туй се казва далавера - ще те любя батко. Ще те любя във килера с бабиното сладко".

Радо Шишарката отдаде почит на... най-великото... "Най-обичам сутрин рано, още щом ми е пияно, да си хапна аз шкембе с много чесън, в бирхале".

В пристъп на интелектуалност, Цветелина си упражни математиката: "100 Мерцедеса да имам, 100 години да ги карам, 100 мъже да искат моята ръка".

Изкушен от хвърлената ръкавица, Сашо Роман й отговори: "Там на прашен път, заварих те веднъж. Ти ме помоли, а аз не отказах. А защо сега с мен не си добра? Аз бих те возил в багажника даже. Качвай се на мойта дърта и верна кола! А така! Качвай се при мен - аз съм пътна помощ!"

Привлечен от темата за колите, адашът ми по фамилия Коста Марков увековечи немското чудо на колела: "Карам си Трабанта, нямам мобифон, в панелен блок плащам телефон".

А щом сме заговорили за коли, какво е редно да споменем? Магистралите, разбира се. Чалгата е помислила и за тях. Ръцете горе за Амет: "Като Формула 1 идвам в твоето легло. Знаци не признавам да те притежавам. Магистрала, магистрала, ти си сладка - ще те мина цяла."

Но капакът на тенджерата с кипящо чалга-въображение постави Тони Стораро: "Щом зърна твоя минижуп, от страст превъртам като луд. С безкрайно дългите бедра очите ми на куб събра."

Радвате ли се, че това време отмина?


С годините чалгата замени инцидентните прически от типа "съседката така ме вчеса" с планирани "екстеншъни"; дрехите по последна селска мода преминаха в дрехи по последна световна мода; изпълнителките се видяха принудени, паралелно с изрусяването, да променят още нещо "там горе" - да наизустят наръчника "Какво трябва да казва всяка чалгаджийка в интервю".

Накратко - чалгата се гримира и прекръсти на "поп-фолк", а националните телевизии я посрещнаха като дългоочакван медиен партньор.

Знаете ли защо предпочитам старата, "мазна" чалга? Защото тя имаше индивидуалност, с която отблъскваше от раз, стоеше си по забутаните кръчми и я приемахме с насмешка.

Днес съдържанието е същото. Но маскирано в безвкусна "поезия", която става все по-любима.

В онова време обществото на "чалга-творците" беше шарено. Днес те са клонирани - еднакви текстове, еднакви лица, еднакви интервюта. И щеше да е много забавно, ако покрай тях не се появяваха още клонинги... на по 9, 12, 15, 20, 30 години.

Queen.

Но засега ще ги споменем съвсем дискретно... покрай част от песента на Вероника.

We will, we will folk you

Даже да го забранят
всички кръчми да взривят,
фолкът няма да умре,
нищо няма да го спре.
Той ни е във вените,
той ни е във гените
и не ги разбирам тия
дето слушат, а го крият.

С тази музика живея -
лягам с нея, ставам с нея.
И една ми е мечтата -
да тече и от чешмата :),
да се пие денонощно
и да се празнува мощно.

Това е новият поп-фолк, който изпълва чалгаджийките с гордост, докато говорят в национален ефир за изкуството, което правят.

При написването на този текст не пострада нито едно от двете ми уши, тъй като отказах да слушам горепосочените песни. Вместо това звучаха Smokie - цък.

3 коментара:

Dodi каза...

А пропусна нещо култуво цък. Обаче въпреки, че наистина си е голяма порнография (чалгата) има и няколко (там 10-20 :D) сравнително добри песни, но май са повече баладки разни...

Е, моля да не ме линчувате сега. :S

Plamena Markova каза...

Линчуването в блога е забранено :D

Ами, очевидно не съм толкова голям познавач, но на мен всички ми звучат еднакво... Обаче има и нещо друго - трудно ми е да уважа някой изпълнител, който излиза с прилична песен, като знам каква велика простотия е изпял по-рано :D

А иначе съм пропуснала и други култови неща, но съвсем нарочно.

Violka-Antevasin каза...

Хахах линч, линч на Доди ;) (шегувам се разбира се) ама като сам го спомена, не се сдържах.