понеделник, 31 януари 2011 г.

La Tigre e La Neve... магически!

Ще кажа само едно - смятам, че съм по-скоро човек на точните науки, на максимата "кратко и ясно" и т.н. Следователно, за да опиша един филм като "магически" при това с "!", значи нещо в него ме е докоснало, замаяло, преобърнало и попроменило. А филми с такава сила са малко.


Още преди да е започнал, "Тигърът и снегът" се очертава като абсолютно пиршество за всяка една от киноманските ни клетки, само при мисълта, че участват Роберто Бенини, Жан Рено и Том Уейтс. А който вече е гледал "Животът е прекрасен" и примигва колебливо, чудейки се дали е възможно Бенини да повтори успеха си, ще успокоя веднага - да.

В "Тигърът и снегът" всичко се завърта около съня. Този, който се повтаря и вдъхновява нашия главен герой, и онзи, който превръща главната ни героиня в съвременна "спяща красавица", омагьосана не в кула, а в болница в Багдад. Затова и филмът си тече абсурдно-логично и красиво. Като хубав сън.

Всъщност историята е много проста. Ето го Атилио (Роберто Бенини), разсеян и жизнерадостен преподавател по литература, изтипосан по бели гащи на собствената си сватба с жената, която обича безумно (така, както поетите го умеят). След като чуете как му пее Том Уейтс (обърнете му много специално внимание, защото той самият е много специален), докато булката обяснява, че бъдещият й мъж е най-прекрасното създание на земята, ви става ясно, че всичко това е сън. На кратко, това е неговата единствена мечта - да се свърже завинаги с Жената на живота си.

От своя страна, булката Виктория (Николета Бранчи) сериозно се колебае доколко й е възможно да живее с подобен ексцентрик, който се справя с прилепите, паяците и мишките не с чехъл или отрова, а с поезия ("О, прилепче прекрасно, прозорчето е в дясно", "Паяко, кръгом и от банята бегом", "Мишчице припряна, тук си нежелана"). И така се стига до този ключов диалог:

Атилио: Да останем заедно до края на живота си, а? Толкова е лесно.
Виктория: Лесно, колкото да видиш тигър в снега. Когато го видя, тогава ще бъдем заедно.

Историята се преобръща на 180 градуса с помощта на гениалния арабски поет и много добър приятел на Атилио, Фуад (Жан Рено, който изненадващо не е роден във Франция, а в Казабланка, Мароко). Именно за него Виктория пише книга. И когато Фуад взема категоричното решение да се върне у дома в Багдад, тъкмо след като е започнала войната в Ирак, тя тръгва с него.

Не след дълго Фуад се обажда на Атилио, за да му съобщи, че Виктория е в безсъзнание в болница в Багдад, без никаква надежда да оживее. Но нашият италиански поет прави и невъзможното, за да стигне до там и да се впусне в уникална борба за живота й. Защото "... ако тя умре, това дюкянче, наречено "живот", може да бъде затворено. Може да се слагат катинарите, да се загасят звездите, да се сгъне небето и да се натовари на камион. Може да се изтръгне слънцето, защото аз толкова много я обичам."

Влюбих се в "Тигърът и снегът", защото тук методите на Брус Уилис, Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и т.н. не биха довели до никакъв резултат. Насилието е просто ярка проява на липсата на въображение. А именно безграничното въображение на героя на Бенини ни кара да преосмислим целия си живот. Защото докато се заливаме от смях (повярвайте, на този филм ще се заливате от смях), Атилио ще плаши птици в изоставен автобус, ще съблазнява камили, ще кара натовските военни да побутнат мотора му... само и само да спаси своята Виктория. Почти като Ласло от "Английският пациент". Но с едни неизчерпаеми вяра в усмивката, надежда за щастлив финал и любов към живота.

Знаете ли защо "Тигърът и снегът" е магически? Помислете си за всички филми, в които режисьори, сценаристи и артисти превръщат от мухата слон. Понякога успешно, понякога не, а често и клиширано.

Досущ като "Животът е прекрасен", и тук филмът на Бенини (а той наистина е негов - Роберто Бенини е режисьор, сценарист и изпълнява главната роля) прави обратното. В "Тигърът и снегът" огромният мрачен слон се превръща в малка жизнерадостна муха. Как? Това е магията на красивото и нежно италианско кино.

Заслужава си да го видите дори и само, за да разберете дали Виктория (която в реалния живот е съпруга на Роберто Бенини) ще се натъкне на своя тигър. А и да се порадвате на един уникален спектакъл.

"Пред теб стои един безумно влюбен мъж. Полюбувай се на този спектакъл - един мъж, влюбен в теб."



(Останах ужасена от разминаването между "професионалната критика" и зрителското мнение. Докато вторите бяха ентусиазирани като мен, критиците сриват филма със земята. Все пак, личното мнение на всеки един зрител си остава най-важно.)

4 коментара:

Dodi каза...

Цитат:
"човек на точните науки, на максимата "кратко и ясно""
Май си се престарала с това да си кратка? :D

Plamena Markova каза...

Цитат:
"... значи нещо в него ме е... попроменило"

Някои филми ме предизвикват да пиша повече :D

ji75ks каза...

Благодаря!Много!И за двата филма!
:))))))

Plamena Markova каза...

Много се радвам, че си останал доволен, ji75ks :)