четвъртък, 4 декември 2008 г.

"Духът на Африка приема винаги облика на слон...

... защото слонът не може да бъде победен от никое животно."


Преди исках да направя мащабен документален филм. И все още искам. Но сега си набелязах нова цел. Мащабна книга. Любопитна, непозната, ценна. Не е лесно. Може би ще я напиша, след като навърша 55 години (звучи добре, нали :), обходила света, пълна с интересни истории. А междувременно помага четенето. Особено на някои специални книги. Също толкова мащабни, колкото моята бъдеща. Като сборника с репортажи на Ришард Капушчински.

"Избрано" се чете ту много бързо, ту доста бавно. Особено началото, признавам си, запънах, заседнах сред странните африкански имена, непознатата атмосфера. След това обаче влязох в ритъм и започнах да научавам толкова много неподозирани неща. "Избрано" е книга-енциклопедия. Но написана интересно. С истории на обикновени хора от улицата, от колибите, на президенти, на войници-деца, на репортера-авантюрист Капушчински.

Още се чудя как е оцелял този човек. Всеки път, когато оставях книгата да си почина малко, той беше на ръба - насред престрелка, ухапан от скорпион (далеч от болница), болен от малария, от туберколоза, закъсал насред пустинята (което значи само един ден живот), в хотелска стая, пълна с огромни черни хлебарки (бъррр)... По-интересно е дори от филмите за Индиана Джоунс.


Ето и няколко неща, които ме впечатлиха и си подчертах:

  • Сомалийските номади казват, че годината се дели на сезон на дъждовете, наричан гу, и сезон на сушата - джилал. Дъждът е сладостта на живота. Земята се покрива с трева, кладенците се напълват с вода. Това е времето, когато се сключват бракове, защото тогава мъжете чувстват прилив на сили, а у жените се събужда желание за всичко...



  • Поради необходимостта от непрекъснато движение сомалиецът, освен ризата и пушката, няма нищо друго. Само той и неговото стадо. Жената има още шатра, чайник и тенджера. Хората от индутриалния свят вървят през живота, трупайки хиляди неща. Сомалиецът върви, изхвърляйки всичко по пътя си.



  • Ашантите (племе в Гана) вярват, че човекът се състои от два елемента - от кръв, която наследява от майка си, и от дух, който му предава бащата. По-силен от двата е елементът на кръвта, затова детето принадлежи на майката и нейния клан.



  • Хората не гладуват заради това, че по света няма храна. Пълно е с нея, тя е в излишък. Ала между тези, които искат да ядат, и пълните складове се издига едно високо препятствие: политическата игра... Който има оръжие, той има храна. Който има храна, има власт.



  • Северна Сомалия - най-горещите места на земята. Сякаш наблизо се движи жежък космически метеорит и със своето термично излъчване превръща всичко в пепел. В такова време хора, животни и растения остават неподвижни, вцепеняват се.

Жалко, че Капушчински не е популярен в България. Жалко, че тази чудесна и полезна книга се намира трудно и, въпреки че е издадена сравнително скоро (2001 г.), откриването й си е подвиг. Жалко, че някой не си е направил труда да я рекламира. Жалко, че 1000-та места, които трябва да видим според Патриша Шулц, са оценени за 65 лв!, а тази брилянтна енциклопедия (може би със също толкова текст, ако не и повече) е била пусната на пазара за 7 лв! Странно...

"Избрано" е поредната книга, която се нарежда на почетния рафт с избрани книги.

1 коментара:

kalina каза...

Хубаво е че има авантюристи - хора да обикалят, да гледат и да описват видяното :) а междувременно аз се наслаждавам на цивилизацията около себе си - интернет, асвалт и разбира се топла вода :D