петък, 10 април 2009 г.

Ориана Фалачи и исляма


За Ориана Фалачи чух преди година. Но днес знам малко повече за нея, след като прочетох книгата й "Силата на разума". В нея италианската журналистката открито, без никакъв страх напада исляма. И извежда своята теза. "Европа се превърна в ислямска колония".

"Тя каза това с дрезгав глас, по много обикновен начин. Не ме разбирайте погрешно - тази жена нямаше богат речник, нито се изразяваше на висок стил. Но изрече думите си съвсем ясно и отчетливо... "Един ден Рим ще бъде собственост на исляма. Но той донякъде вече е наш. В този град има толкова много мюсюлмани. Толкова много. Ние сме навсякъде. Хиляди и хиляди, милиони. Но вие не се страхувайте. Това не значи, че ще ви покорим с армии, с оръжия. Повтарям - ние нямаме нужда от това. В края, няма да имаме нужда дори да приемате нашата вяра. Защото когато броят ви се намали наполовина, населението ви повече няма да се увеличава. А ние сме плодовити, като наторена земя..."

"Под дулото на автомат, насочен към главата ми от един усърден телохранител, Жорж Хабаш (човекът, извършил най-кървавите терористични нападения в Европа) съвършено ясно ми обясни, че освен Израел, враг на арабите е целият Запад, Америка и Европа... "Най-хубавото предстои - това, че от днес няма да има повече мир за Запада. Ние ще напредваме стъпка по стъпка. Милиметър по милиметър. Година след година. Десетилетие след десетилетие. Изпълнени с решимост, убеждение и упоритост. Това е нашата стратегия. Стратегия, която ще се разпространи по цялата планета."

"Зад това стои най-голямата конспирация, създадена в новата история. Най-отвратителният заговор, роден от нашето време. Заговор, изтъкан от идеологическа лъжа, културна непочтеност, морална проституция, измама. Конспирация, заговор, замислен от банкерите, които създадоха фарса, наречен Европейски съюз... Европа, която не знае накъде върви. Европа, която загуби същността си и се продаде на султаните, халифите, везирите, наемниците на новата Отоманска империя".

Интересна книга. Подкрепена с исторически факти и съвременни документи. Все пак, си я четох с едно наум. Защото и "християните" не са били идеалните "правоверници". Стане ли дума за религия, нещата все отиват твърде далеч. Грозна действителност. И наред с Ориана Фалачи си мислех за Вера Мутафчиева и прекрасният й роман "Случаят Джем" (препоръчвам го на всички, които страдат от предразсъдъци и дори не го подозират).

Родена във Флоренция през 1929, Ориана Фалачи се ориентира към световните водачите и употребата им на власт. Интервютата й се оприличават на разпити. В разговор успява да подмами Кисинджър да се самоопише като войнолюбец (по-късно в мемоарите си той споменава, че това е най-катастрофалното му признание). Интервюира Зулфикар Али Бхуто (премиер на Пакистан), Рухолах Хомейни (идеен ръководител на ислямската революция в Иран), Фидел Кастро, Ясер Арафат, Индира Ганди, шаха на Иран Пахлави, Муамар Кадафи, Ариел Шарон, Мохамед Али, Артър Милър, Орсън Уелс... "Пред нас е една необикновена, противоречива, но смела жена. Феминистка, мечтаеща отчаяно за дете."

През 1992 й поставят диагноза рак. След 10 години мълчание, през 2002, публикува "Яростта и гордостта". През 2005 издава "Силата на разума". Двете книги, яростно нападащи исляма, предизвикват смъртни заплахи и съдебни дела за расизъм и ксенофобия. Фалачи се принуждава да напусне Италия и да потърси убежище в Ню Йорк. Връща се във Флоренция, за да умре там през 2006.