четвъртък, 19 юни 2008 г.

Спасете ме моля от създанието с кодово име „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”

Румъния, 1987. Годината на моето раждане. Всичко свързано с нея ми е любопитно. Румънският филм „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” не беше изключение. Две студентки, делящи стая в общежитие, мрачна „комунистична обстановка” и един незаконен аборт. Най-вероятно това знае всеки преди да натисне play на ДВД-то си. И на пръв поглед филмът е това. Мрачен, безнадежден, тежък... комунизъм. Но това е само поза. „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” притежава специфични черти, които, както се случва при хората, се забелязват по-късно и го превръщат в красиво създание. За да ги видиш, трябва да се вгледаш внимателно, отвъд сивите панелни блокове, мрачното небе, топящият се сняг и еднаквите коли. Отвъд ключовата дума „аборт”.


След като го изгледах, осъзнах, че това е филм за майката и бащата. И по-точно - за различните мама и татко и решенията, които вземат. Още в първите минути из коридорите на общежитието се предава информация за пристигащия баща на главната героиня Габи. С това неговата роля се изчерпва. Друг „липсващ баща” е този на грешката, наречена с кодово име „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Със създаването на малкото същество, около което се завърта действието на филма, неговата работа е свършена. Главните действащи лица, приятелките Габи и Отилия, предпочитат да поемат всичко в свои ръце. Между тях застава образът на злодея, един друг баща, така нареченият г-н Бебе. Лекар, даващ така желаните забранени аборти, искайки не само пари в замяна. Той помага, осакатявайки физически, но и психически. От другата, „светлата” страна на действието стоят един весел баща и един отговорен потенциален татко. Но дали всички те имат право на избор?Младата майка Габи убива своето „четиримесечно, триседмично и двудневно” дете. Нейната приятелка Отилия също вече е подготвена за аборт, ако забременее. Въпреки готовността на потенциалния татко да помогне и да бъде до нея. Замисляш се, че комунизмът е убил ценностите. В младите остава само желанието да намерят кутия „Кент” и да избягат от проблемите. И тъкмо, когато почти се убеждаваш, виждаш сватба. В хотела, където отсядат Габи и Отилия. Едно семейство се създава близо до тях. Може би едни бъдещи, неотсъстващи мама и татко.


Отвъд историята стоят гореспоменатите черти, които откриваш малко по-късно. Това са кинематографските победи, които режисьорът и сценарист Кристиан Мунджиу успява да завоюва. Първо се преборва с изминалите десет години, които разделят действието от момента на снимките, и изгражда достоверна атмосфера. От големите улици и позабравени коли до дребните битови предмети. Вторият трофей, който отнася, е въздействащата актьорска игра. Всяка емоция е премерена, всяка дума и въздишка са на място. Действието се развива увлекателно, диалозите не се натрапват, не се усеща и следа от престорен ентусиазъм. Третото нахлуване в магичния свят на киното е благодарение на успешната провокация. Тя присъства, но не отблъсква. Лентата предизвиква реакции с откровени реплики, голи тела, но най-вече с показването на грешка номер „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Малкото същество, захвърлено и изоставено на пода в банята. Помещението, символизиращо чистотата, и невинно бялата хавлия, върху която детето умира, са в контраст с мръсната, кървава постъпка на лекар и на майка. Сцената позволява още много крайни реакции. Защото провокира. Четвъртата награда, която лентата връчва на зрителя, са всички скрити нива на сюжета. С всяко следващо гледане румънският филм задава още въпроси, дава нови отговори. Той не е еднопластов, не е само обвинение към комунизма или към безотговорните млади жени. Това е история, в която се откриват още и още герои и преплетени разкази. Не случайно „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” е забелязан от критиците и получава 17 награди и 11 номинации.

Единствената музика, която прозвучава във филма, са глухите звуци от сватбата. Те достигат до Габи и Отилия като недостижима, почти отсъстваща визия за по-добрия живот. Това, което те получават, са останките на един щастлив ден – говеждо, свинско, черен дроб на пара и паниран мозък от сватбената гощавка. И обещание повече никога да не говорят за грешката, кръстена „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”.