понеделник, 21 март 2011 г.

Изкуството да изиграеш злодей

В своите интервюта артистите обичат да казват колко по-интересно е да пресъздадеш негативен образ. Т.е. да бъдеш Гаднярът във филма. И определено някои се справят отлично. Три любимци на първо замисляне - Том Уейтс като Дявола или Г-н Ник в "Сделките на доктор Парнасъс", Гари Олдмън в "Леон" и Джеръми Айрънс в "Умирай трудно 3".

Но понеже все още сме в женския месец, нека обърнем повече внимание на актрисите, решили да минат "от тъмната страна". Всъщност те не са чак толкова много, а наистина интригуващите и изненадващи превъплъщения... още по-малко. Естествено кой не се сеща за Глен Клоуз, която свари зайчето на Майкъл Дъглас, докато го тормозеше с "Фатално привличане"? Или полудялата бавачка Ребека Де Морни в "Ръката, която люлее люлката"? Да не забравяме отново Ребека Де Морни плюс Антонио Бандерас в "Не говори с непознати". От тази жена ме побиват тръпки, въпреки че ми е слабост.

Все пак, най-субективно, клоня към 3 други роли. За начало, да се върнем на Майкъл Дъглас.

1) "Първичен инстинкт". 1992. Класика в трилърите с женско участие. И тук Майкъл Дъглас се е забъркал с привличане. Дали е фатално... не казвам.

Шарън Стоун се превъплъщава в Катрин Тремел - писателка със сериозни интереси в три области: психологията, секса и убийството. За разлика от истеричната игра на Глен Клоуз, това увлечение на Майкъл Дъглас е уникално пленяващо. Катрин е хладнокръвна, съблазнителна и абсолютно харизматична. Според критиците Шарън Стоун пресъздава една комбинация от класическата фатална жена и представител на онова племе убийци-психопати, сред които е и Антъни Хопкинс като Ханибъл Лектър.

Получава номинация за Златен глобус и печели Филмовата награда на МТВ.

Любопитно: Сигурна съм, че първото, за което се сещате от филма, е прословутата сцена, в която Катрин Тремел кръстосва краката си, докато е на разпит. Без бельо. Някой някъде е обявил статистика, според която тази сцена е с най-много спирания на пауза във филмовата история. Този момент спада към специфичния жанр - "ако мигнеш, ще пропуснеш" :)

Реплика на Катрин: "Killing isn't like smoking. You can stop." или "Убийството не е като пушенето. Можеш да спреш."

Когато Шарън Стоун получила сценария, се замислила защо никоя актриса не се бие за ролята. Отговорът бил очевиден - еротичният привкус на филма плашел много от жените с някаква вече изградена репутация. Шарън нямала този проблем и бързо си дала сметка, че няма какво да губи. Единственият й коментар за бъдещите голи сцени бил "Е и?"

След тези думи ми е трудно да повярвам, че до този филм Шарън Стоун не е имала високо самочувствие за себе си. Когато излязъл "Първичен инстинкт", тя била на 34 години, гледала го за първи път с приятел и почти веднага възкликнала:
- Виж колко страхотно са ме направили да изглеждам. Невероятно е.
- Така си изглеждаш.
- Не, не. Наистина. Виж какво са направили.
- Няма ли да млъкнеш вече? Опитвам се да гледам филма. Така изглеждаш.

Който повярва, че Шарън Стоун се е мислела за грозна, да вдигне ръка.


2) "Четецът". 2008. Уникален филм по романа на Бернхард Шлинк. А Кейт Уинслет е още по-уникална. Забравете за "Титаник" и "Ваканцията", защото тя ще излезе от рамките на черно-белите образи. В ролята на Хана Шмитц, Уинслет пресъздава един от най-противоречивите женски филмови образи. Докато се опитва да преживее една красива любовна история в своите 30 и няколко години, тя се бори с три пречки. Първо - нейният любовник е само на 15, не може да чете и е пряко отговорна за смъртта на куп невинни евреи.

Кейт Уинслет е преди всичко поглед в този филм. Наистина уникална игра. И благодатен сюжет, който представя една нестандартна за холивудските стандарти злодейка. (още малко за филм - цък)

Не случайно печели Оскар, BAFTA (Филмовата награда на британската академия), Златен глобус.

Любопитно: За малко ролята да отиде при Никол Кидман.

Реплика на Хана: "It doesn't matter what I feel. It doesn't matter what I think. The dead are still dead." или "Няма значение какво чувствам. Няма значение какво мисля. Мъртвите са си мъртви."


Кейт Уинслет се среща с бъдещия си образ на 28 години, докато е бременна. Тогава прочита романа и остава зашеметена. Веднага й хрумва, че тази история трябва да бъде филмирана. Никога не е мислила, че тя ще изиграе Хана Шмитц, защото все още е чувствала твърде голяма възрастовата пропаст между тях. Години по-късно, приема с любопитство.

На въпроса дали е простила по някакъв начин на героинята си Хана, Кейт отговаря категорично - не. "Моята работа като актриса е да разбера образа и в крайна сметка да го обикна. И аз обичах Хана, защото я разбрах. Дали й симпатизирах? Да. Но това не значи, че симпатизирах на пазачите на СС. Това е, което харесвам във филма. Не е история за прошка, за помиряване. Това е история за съжалението - за това, че не избираш в кого да се влюбиш."


3) "Опасна невинност". 2005. Със сигурност по-малко популярен филм, но със забележително силно участие на младата Елън Пейдж. Героинята й Хейли Старс е 14-годишно момиче, което се запознава в Интернет с 32-годишен фотограф. В крайна сметка двамата се срещат и границите между Героя и Злодея се размиват в неговия апартамент.

Филмът е заснет само за 18 дни, през които Елън Пейдж демонстрира запомнящо се присъствие в тази си роля (опитвам се да ви спечеля за каузата с факта, че гледах филма преди две години и още не съм го забравила).

Любопитно: Продуцентът Дейвид Хигинс прочита репортаж за японска ученичка, която нападала мъже, търсещи малолетни в интернет. Така дошла и идеята за филма.

Реплика на Хейли: "I am every little girl you ever watched, touched, hurt, screwed, killed" или "Аз съм всяко малко момиче, което някога си наблюдавал, докосвал, наранявал, чукал, убивал".

(Филмът не е препоръчителен за малолетни... и чувствителни мъже.)

Тогава на 17 години, Елън много харесва ролята си. "Не бих казала, че тя е зла или болна. Смятам, че е изключително темпераментна, интелигентна млада жена. Всъщност я намирам вдъхновяваща... донякъде. Мисля, че вижда нещо сбъркано в обществото. Вбесява се, че хората го игнорират и прави нещо по въпроса."

2 коментара:

Nezzo каза...

Вторият е заслужавал малко повече внимание, Плами, това е забележителен филм.

И сега докато съм тук и чета и е сутрин ми идва наум най-накрая да ти сервирам това, което отдавна си мисля. Какво ще кажеш да станеш част от Adeizz?

Plamena Markova каза...

Да, филмът е забележителен. Но аз вече съм писала за него, така че нямаше защо да се отклонявам в още хвалебствия ;) (но ми напомни да добавя една връзка)