вторник, 6 септември 2011 г.

Секс Off

Имам една добра и една не толкова добра новина.

Добрата новина е, че отново започнах да чета книги. Слава богу, "проклятието Хорхе Букай" беше развалено.

Не толкова добрата новина е, че "Секс Off" се оказа абсолютен провал... според мен.



Книжката е българска. Стори ми се, че има претенциите да е интересна и провокативна. Хъм... ъм... м.

Цитирам: (тук са) "включени историите на двайсет български писатели и журналисти - единайсет жени и девет мъже, на възраст от 20 до 70 години, - които с безпрецедентна откровеност разказват за собствените си лутания в търсенето на личното щастие, за превключването от нежност към отчуждение или обратно."

Включените имена са Стефан Иванов, Димитър Камбуров, Димитър Шумналиев (за когото от 3 години ми е изключително трудно да преценя дали харесвам като автор), Любомир Левчев, Иво Беров, Деян Енев, Юлиан Попов, Бойко Ламбовски, Любен Дилов-син, Миролюба Бенатова, Ваня Щерева, Анита Димитрова, Аня Дайнова, Мира Баджева, Мирела Иванова, Свилена Врангова, Елеонор Гаджева-Бонева, Дана Белева, Милена Фучеджиева, Пепа Витанова.

Честно казано, съм изумена колко безинтересни страници са предложили голяма част от авторите. Особено женската половина, които звучат почти еднакво. Като цяло, има много малко приятни изненади в целия сборник. За мен това бяха историята на Иво Беров - "Тройка по някое време" и "Само двама" на Стефан Иванов. Абсолютен и безспорен фаворит е Любен Дилов-син с "Мъдростите на лодкаря Марио. И как научаваме неговото истинско име". От жените единствено изпъква Ваня Щерева. Въпреки че ми идват в повече откровенията й, не мога да отрека, че знае как да грабне вниманието и да го задържи. Именно нейната "Walk of Love" се нарежда до по-голямата част от мъжките текстове, които са оформени като (о)грабващи разкази. Кой знае защо, останалите авторКи са демонстрирали напъните на гимназисти, на които класната е възложила да напишат сухо есе на тема "Защо си нямам гадже".

Трябваше... просто трябваше да напиша любимите си моменти:

"... всичко е започнало от онази нощ, когато Адам... скитал из Райската градина до късно през нощта. Прибирайки се при благоверната си Ева, посрещнат бил първият мъж с първите упреци на първата жена:

- Къде скиташ? Кое време стана?! - креснала му Ева.

- Че къде мога да скитам?! - троснал се Адам. - Навсякъде е едно и също. Райска градина!

Млъкнала Ева, но когато Адам заспал, тя за всеки случай му преброила ребрата..."

"Вътре в жената бушува един непрестанен разговор. Тя е заслушана в него... Вътрешното женско говорене също е от гравитацията - приливите и отливите на женската кръв. Всичко им влияе - луната, въртенето на земята, слънцето, звездите."

Любен Дилов-син