Страстният публичен дом на Габриел Гарсия Маркес

Не знам дали съм споменавала, но мога да бъда ужасно капризна. Почти невъзможно е да имам любим певец/певица или група, просто защото досега не се е случвало да се влюбя във всички песни... на който и да е. Трудно е и с книгите. Може и да е подло от моя страна, но десетки (а дали вече не са и стотици?) автори са изгубили битката с моя кумир Ерих М. Ремарк.

Преди месец обаче се появи един от малкото му събратя, спечелили моето сърце на хартия.

Габриел Гарсия Маркес не пише, той разказва, и то много увлекателно. При него табутата са табу. Т.е. на страниците на романите му най-вероятно ще се спомене всичко, при мисълта за което със сигурност повече от половината читатели се изчервяват. Предполагам с някаква характерна латиноамериканска страст предпочита да заплита размишленията си в паяжините на любовта (еднополова, разнополова, междусемейна, човеко-животинска, позволена, забранена, възможна, невъзможна, дългоочаквана...).


На 20 декември 1985 година по книжарниците се появява "Любов по време на холера" в нечуван за испаноезичния свят дотогава тираж - 1 милион и 200 хиляди. Очакванията са огромни, при положение, че това е първият роман на Маркес след удостояването му с Нобелова награда през 1983. Някои критици реагират негативно, усещат промяна в стила на автора, не откриват характерната "съсредоточеност върху основните проблеми на битието". На всичкото отгоре, преди излизането на книгата Маркес вече е заявил - това ще е роман за щастливата любов. Голямо предизвикателство, при положение, че драмата по правило си върви под ръка с успешната романтична история. Ръкавицата е хвърлена, а читателите са с изострени сетива.

25 години по-късно "Любов по време на холера" стана една от книгите, които съм издирвала най-старателно. В крайна сметка, вече вярвах, че имам халюцинация, когато я видях избягала от собствения си рафт и легнала сред редичката с антична литература във варненската библиотека.

Впечатли ме силно. Да, това е роман за щастливата любов и, да, въпреки това (а защо не - заради това) е въздействащ и безумно трогателен. Историята в "Любов по време на холера" е странник в наши дни, може би съществува само в литературната действителност. Или латиноамериканците са наистина толкова страстна "порода"?

Накратко - младият Флорентино Ариса се влюбва от пръв поглед в непознатата Фермина Даса. Обвързват се силно посредством тайните писма, които си разменят ежедневно. Внезапно единият поема по различен път, докато другият целенасочено години наред воюва за своята единствена, по детски чиста любов. И се стига до абсурдната ситуация: "от деня на първия им разговор до деня, в който той повторно й заяви своята решимост, половин век по-късно, никога не бяха имали възможност да се видят насаме и да говорят за любовта си."

Това не е книга за Любовта, единствената и заветната. Напротив, именно тук героите осъзнават, че през целия си живот са се влюбвали, в различни хора, по различен начин, но все така силно. Защото "сърцето има повече стаи и от публичен дом". И, дори и на 80 години, не е късно да бъдеш щастлив.