неделя, 27 септември 2009 г.

Нан Голдин и нейната балада за сексуалната зависимост

През 1953 година във Вашингтон се ражда Нан Голдин (Nan Goldin), една от най-известните фотографки от 90-те години. Кадрите й са откровени, красиви и често брутални. През последните 30 години "пише" своя визуален дневник, който без никакво стеснение споделя с всички. В него редовно отразява собствения си свят - приятелите, любовниците си (мъже и жени), пътуванията си до Европа и Азия, емоционалните си кризи... Това, което Голдин непрекъснато търси, е вътрешното състояние на човека. Изразява го със снимките си, но и в прожекции на диапозитиви, съпроводени с музика, като нейната "Балада за сексуалната зависимост".


Обективът на Нан обича да преследва гейове, лесбийки и травестити, да улавя мрачни кадри, интимни моменти, наранени тела... И макар някои от нейните фотографии да ми дойдоха в повече, не мога да не й се възхитя за това, че преследва перфектния кадър, който дръзко обръща гръб на всички табута.







(за още инфо относно съвременните... визуални изкуства -> "Изкуството днес" на Буркхард Римшнайдер и Ута Грьозеник)

1 коментара:

exposemaximum каза...

she is a unique and strange photographer