We will, we will FOLK you... или (р)еволюция на чалгата

Помните ли времето, когато по улиците имаше сергии за аудио касети, често вече с избелели от слънцето обложки? Някъде до тях се продаваха я семки във фунийка от вестник, я топла млечна царевица. Но всичко това щеше да бъде абсолютно безсолно, ако не се извисяваха високите децибели на Нейно Величество Чалга Музиката.


Та помните ли как Сашка Васева се вайкаше, че няма да забрави своя Георги?

А сещате ли какво й се случи на Нелина, когато мама я изпрати в чейндж бюрото?
("В чейндж бюрото изпрати ме мама да си закупя долар зелен, но в чейндж бюрото долари няма, долари няма, но срещнах ерген. От мерцедеса ръка ми подаде - долари няма, ела ти със мен." В последствие, милата, я подгониха белите мерцедеси.)

Но това време нямаше да бъде същото, ако Радо Шишарката не задаваше вечния въпрос - "Ооо, тигре, тигре, имаш ли пари?"

Очевидно тогава улиците бяха опасно място, където се разхождаха и други зверове. Като... Петра, която без бой си признаваше, че е "като хищна хиена устремена".

За някой се виждаше и светлина в тунела. Така например моряците се радваха на симпатиите на Пепа, която ги подканяше любвеобилно "Що не си свалиш фланелката моряшка, аз ще ти покажа мойта..." сещате се, нали?

В цялата суматоха помните ли как Кати ни в клин, ни в ръкав пееше за волни пеперуди?

И не на последно място - беше време, когато казармата беше задължителна, а по гарите често се чуваха почитатели на Южен вятър - "И ето идва шифрограмата, и аз падам на колене, и се моля на всички богове - уволнение!"

Беше интересно време, в което въображението достигаше неподозирани висини.


Милко Калайджиев мечтаеше за KFC, като повтаряше по цял ден "елате, пиленца, при батко".

Петра споделяше неочаквани еротични фантазии - "Туй се казва далавера - ще те любя батко. Ще те любя във килера с бабиното сладко".

Радо Шишарката отдаде почит на... най-великото... "Най-обичам сутрин рано, още щом ми е пияно, да си хапна аз шкембе с много чесън, в бирхале".

В пристъп на интелектуалност, Цветелина си упражни математиката: "100 Мерцедеса да имам, 100 години да ги карам, 100 мъже да искат моята ръка".

Изкушен от хвърлената ръкавица, Сашо Роман й отговори: "Там на прашен път, заварих те веднъж. Ти ме помоли, а аз не отказах. А защо сега с мен не си добра? Аз бих те возил в багажника даже. Качвай се на мойта дърта и верна кола! А така! Качвай се при мен - аз съм пътна помощ!"

Привлечен от темата за колите, адашът ми по фамилия Коста Марков увековечи немското чудо на колела: "Карам си Трабанта, нямам мобифон, в панелен блок плащам телефон".

А щом сме заговорили за коли, какво е редно да споменем? Магистралите, разбира се. Чалгата е помислила и за тях. Ръцете горе за Амет: "Като Формула 1 идвам в твоето легло. Знаци не признавам да те притежавам. Магистрала, магистрала, ти си сладка - ще те мина цяла."

Но капакът на тенджерата с кипящо чалга-въображение постави Тони Стораро: "Щом зърна твоя минижуп, от страст превъртам като луд. С безкрайно дългите бедра очите ми на куб събра."

Радвате ли се, че това време отмина?


С годините чалгата замени инцидентните прически от типа "съседката така ме вчеса" с планирани "екстеншъни"; дрехите по последна селска мода преминаха в дрехи по последна световна мода; изпълнителките се видяха принудени, паралелно с изрусяването, да променят още нещо "там горе" - да наизустят наръчника "Какво трябва да казва всяка чалгаджийка в интервю".

Накратко - чалгата се гримира и прекръсти на "поп-фолк", а националните телевизии я посрещнаха като дългоочакван медиен партньор.

Знаете ли защо предпочитам старата, "мазна" чалга? Защото тя имаше индивидуалност, с която отблъскваше от раз, стоеше си по забутаните кръчми и я приемахме с насмешка.

Днес съдържанието е същото. Но маскирано в безвкусна "поезия", която става все по-любима.

В онова време обществото на "чалга-творците" беше шарено. Днес те са клонирани - еднакви текстове, еднакви лица, еднакви интервюта. И щеше да е много забавно, ако покрай тях не се появяваха още клонинги... на по 9, 12, 15, 20, 30 години.

Queen.

Но засега ще ги споменем съвсем дискретно... покрай част от песента на Вероника.

We will, we will folk you

Даже да го забранят
всички кръчми да взривят,
фолкът няма да умре,
нищо няма да го спре.
Той ни е във вените,
той ни е във гените
и не ги разбирам тия
дето слушат, а го крият.

С тази музика живея -
лягам с нея, ставам с нея.
И една ми е мечтата -
да тече и от чешмата :),
да се пие денонощно
и да се празнува мощно.

Това е новият поп-фолк, който изпълва чалгаджийките с гордост, докато говорят в национален ефир за изкуството, което правят.

При написването на този текст не пострада нито едно от двете ми уши, тъй като отказах да слушам горепосочените песни. Вместо това звучаха Smokie - цък.

Бабата на Cosmopolitan съветва

Колко му е да разделим темите в Cosmo и всички останали женски списания? Съвети как да постигнем перфектен външен вид, как да декорираме дома си (с новата кредитна карта от банка {тъъът}), как да се справим на работното място, от къде да пазаруваме и, акцентът на всеки брой - как да зарадваме Мъжа.

Да ви кажа, и бабата на Cosmo не е била вчерашна и се е въртяла в този порочен кръг... кажи-речи.

Една статия от 1896 г., която хвърля нова светлина върху вечния спор "кой е силният пол" (с леки съкращения).


Службата на домакинството

Домакинята трябва да става рано, за да може да бди върху всичко и за да може да си свърши всичката работа.

Сутрешното й обличане трябва да бъде безукорно, т.е. косата й трябва да бъде вчесана, роклята й - чиста, и пантофите й - не съдрани (!).

Преди да си излезе от стаята тя си оправя леглото. Същото, разбира се, прави и в другите спални.

Трапезарията е първата част от дома, която се нарежда, измита, въобще разтребва, защото там семейството, след събуждането на всички, ще се събере, за да си вземе закуската.

Другите стаи също трябва да се разтребят. Домакинята никога, и когато има няколко слугини (!), не трябва да стои безгрижна и равнодушна към тая работа.

Лампите трябва да се приготвят винаги от сутринта още. Само в ненаредените и нередовните домакинства те се приготвят именно тогава, когато стане нужда от тях.

Най-после домакинята влиза в кухнята. Кухнята играе една важна за всеки дом роля за благоденствието на семейството.

Подир туй е настъпило вече времето да се влезе в спалните, които предварително и предвидливо са проветрени. Всички мебели, всички предмети в тях трябва да са грижливо изчистени. Всеки осем дни трябва да се прави едно по-пълно почистване - корнизите, дръжките на вратите, на мебелите и всякакви предмети трябва добре да се изпрашват. Всеки два месеца, най-малко, трябва да измиват стъклата на прозорците, огледалата, картините, пода...

Стаите за миене изискват особена грижа. Водите да се изливат всеки ден и умивалникът да се измива добре. Гребените и четките трябва добре да се очистват винаги след употреблението им. Пешкирите трябва да са добре простряни, за да съхнат добре. Много е опасно за кожата да се употребява не добре изсъхнал пешкир, защото там се образува един невидим мухъл.

Но с това още не свършват работите и длъжностите на домакинята - не сме говорили още за грижите й над децата... :)


Има още тя да се грижи за прането, пода и прочие. Тия домашни работи трябва да бъдат непременно свършени до обяд (!). Но с това не искаме да кажем, че тя ще трябва да стои без работа през останалата част от деня (боже, опази!).

От обяд до вечерта едва ще има домакинята нужното време за някои други работи като покупки, ръкоделие и прочие, с които е длъжна да се занимава най-малко два часа на ден.


Вечерта трябва да бъде посветена на Мъжа. Отпочиването му чрез интимни разговори е неизбежно нужно след труда и блъскането МУ цял ден.

Интелигентната жена трябва още да намери някой час и за четене и малко музика.

Но ще извикат може би някои помежду си "Ех, че много работа!"

За да изпълните всички тия длъжности, вие ще си опростите живота, ще отхвърлите всички безполезни подробности. Особено ще разполагате с колкото се може по-малко време за хората. Преди всичко не сте ли длъжна да бъдете майка и съпруга?