There's a big... a big hard sun... or let it snow

Няма какво да се лъжем - Коледа без сняг е като торта без шоколад... звучи добре, но в никакъв случай перфектно :)

А ето как беше в началото на миналия декември, точно на рождения ден на мама, когато бързах от София за Варна, за да не изтърва празника. Тичах да хвана автобус рано-рано, а той взе, че спря половин час, след като тръгна. Някъде около Витиня заваля сняг, почна да трупа, а ние стояхме на едно място три часа, попаднали в задръстване... Това пътуване го докарах 11 часа. И въпреки че беше най-дългото, се оказа и най-забавното.

Музикален поздрав с Hard Sun на Eddie Vedder

When I walk beside her

I am the better man

when i look to leave her

I always stagger back again

Once I built an ivory tower

so I could worship from above

when I climb down to be set free

she took me in again

CHORUS

There’s a big

a big hard sun

beating on the big people

in the big hard world

When she comes to greet me

she is mercy at my feet

I see her inner charm

she just throws it back at me

Once I dug an early grave

to find a better land

she just smiled and laughed at me

and took her rules back again

Once I stood to lose her

and I saw what i had done

bowed down and threw away the hours

of her garden and her sun

So I tried to want her

I turned to see her weep

40 days and 40 nights

and its still coming down on me

"Духът на Африка приема винаги облика на слон...

... защото слонът не може да бъде победен от никое животно."

Преди исках да направя мащабен документален филм. И все още искам. Но сега си набелязах нова цел. Мащабна книга. Любопитна, непозната, ценна. Не е лесно. Може би ще я напиша, след като навърша 55 години (звучи добре, нали :), обходила света, пълна с интересни истории. А междувременно помага четенето. Особено на някои специални книги. Също толкова мащабни, колкото моята бъдеща. Като сборника с репортажи на Ришард Капушчински.

"Избрано" се чете ту много бързо, ту доста бавно. Особено началото, признавам си, запънах, заседнах сред странните африкански имена, непознатата атмосфера. След това обаче влязох в ритъм и започнах да научавам толкова много неподозирани неща. "Избрано" е книга-енциклопедия. Но написана интересно. С истории на обикновени хора от улицата, от колибите, на президенти, на войници-деца, на репортера-авантюрист Капушчински.

Още се чудя как е оцелял този човек. Всеки път, когато оставях книгата да си почина малко, той беше на ръба - насред престрелка, ухапан от скорпион (далеч от болница), болен от малария, от туберколоза, закъсал насред пустинята (което значи само един ден живот), в хотелска стая, пълна с огромни черни хлебарки (бъррр)... По-интересно е дори от филмите за Индиана Джоунс.

Ето и няколко неща, които ме впечатлиха и си подчертах:

• Сомалийските номади казват, че годината се дели на сезон на дъждовете, наричан гу, и сезон на сушата - джилал. Дъждът е сладостта на живота. Земята се покрива с трева, кладенците се напълват с вода. Това е времето, когато се сключват бракове, защото тогава мъжете чувстват прилив на сили, а у жените се събужда желание за всичко...

• Поради необходимостта от непрекъснато движение сомалиецът, освен ризата и пушката, няма нищо друго. Само той и неговото стадо. Жената има още шатра, чайник и тенджера. Хората от индутриалния свят вървят през живота, трупайки хиляди неща. Сомалиецът върви, изхвърляйки всичко по пътя си.

• Ашантите (племе в Гана) вярват, че човекът се състои от два елемента - от кръв, която наследява от майка си, и от дух, който му предава бащата. По-силен от двата е елементът на кръвта, затова детето принадлежи на майката и нейния клан.

• Хората не гладуват заради това, че по света няма храна. Пълно е с нея, тя е в излишък. Ала между тези, които искат да ядат, и пълните складове се издига едно високо препятствие: политическата игра... Който има оръжие, той има храна. Който има храна, има власт.

• Северна Сомалия - най-горещите места на земята. Сякаш наблизо се движи жежък космически метеорит и със своето термично излъчване превръща всичко в пепел. В такова време хора, животни и растения остават неподвижни, вцепеняват се.

Жалко, че Капушчински не е популярен в България. Жалко, че тази чудесна и полезна книга се намира трудно и, въпреки че е издадена сравнително скоро (2001 г.), откриването й си е подвиг. Жалко, че някой не си е направил труда да я рекламира. Жалко, че 1000-та места, които трябва да видим според Патриша Шулц, са оценени за 65 лв!, а тази брилянтна енциклопедия (може би със също толкова текст, ако не и повече) е била пусната на пазара за 7 лв! Странно...

"Избрано" е поредната книга, която се нарежда на почетния рафт с избрани книги.