With me all or nothing...

{предполагам} защото вчера бях на плаж, а днес вече е мрачно, хладно и дъждовно.

Затова {предполагам} се сетих за този стар филм, който гледах преди няколко месеца.

{предполагам} малко хора са го харесали.

Може би ги е задържал младият Ричърд Гиър... {предполагам}

Breathless е шантав, даже налудничав филм.

Беглецът Джес (Ричърд Гиър) мечтае да стигне до Мексико (изненада!), но не и преди да е {задушил} от внимание и убеждаване своята малка френска тръпка Моника (Валери Каприски). Заради нея се отбива и застоява в Лос Анджелис, тича насам-натам, краде, изпада в крайно романтични настроения, придружени често с музикални изпълнения. И не изменя на мотото си - "С мен всичко или нищо".

Не че е шедьовър. Не че е безумно незабравим филм.

Но на мен ми влезе в главата и още го помня почти в детайли, което е рядкост.


За малко да пропусна едно от достойнствата на филма - музиката. Breathless на Jerry Lee Lewis, Suspicious Minds на Elvis Presley, Wind on Wind на Fripp & Enо и Openings на Philip Glass

(ако филмът не ви грабне, дайте шанс поне на финала)

Инфо:

Режисьор е Jim McBride

Слуховете гласят, че след като първата американска продукция, в която Валери Капрески се снима, именно Breathless, е била сериознно разкритикувана, тя се връща във Франция и повече не помисля за US филми.

Филмът е римейк на Breathless от 1960 с Жан-Пол Белмондо - лента, провъзгласена за класика. Ето защо на осъвременната версия от '83 не й е било никак леко.

Интересна статия за любопитните - тук



(филмът залита {леко} към еротичния жанр)

"Как да направим от мухата слон по чешки" в 3 лесни стъпки

1) Нужен ви е един комунизъм.

2) Към него прибавете гадже, хлътнало по комунизма.

3) След това се опитайте да се пошегувате с нея/ него посредством надписана картичка: "Оптимизмът е опиум за човечеството! Здравият дух е признак на тъпота. Да живее Троцки!"

А сега почакайте.

Ако не ви се случи нищо интересно, моите съболезнования - вие очевидно не сте Милан Кундера. В романа му "Шегата" тези 3 изречения си поиграха с черно чувство за хумор с поне 6-7 от героите. О, със сигурност ми хареса.


Едно на ръка, че в книгата действително осезателно се усеща шеговитият тон на Кундера. Но всъщност "Шегата" е дискретно брутален роман за едно лудо отминало време, което е успяло да остави дълбоките си следи. Състуденти, приятели, любовници... те не значат нищо, интимният свят не е интимен, маските се слагат една след друга, защото - важно е какво ще чуе Партията и (всъщност още по-важното) как ще го интерпретира.

"Шегата" не покрива представата ми за политически роман. Доколкото вече познавам Милан Кундера, ми е абсурдно да си представя, че в някоя от книгите му нещо ще измести любимата му тема - човекът и неговият най-най-интимен свят. На фокус е неговото тяло, което страница след страница сваля социалното си облекло, докато не остане голо със своите тайни мисли. Междувременно в "Шегата" удоволствието на читателя се подсилва от неочаквани разкрития и развръзки. Докато я четях, бях толкова щастливо-увлечена... все едно Ремарк и Агата Кристи изпълняваха дует пред мен. Аплодисменти, моля!

Инфо за любознателници:
Милан Кундера е роден на 1 април (изненада?) 1929 г. в Бърно, Чехословакия. През 1950 г. прекъсва следването си във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства в Прага, след като е изключен от Комунистическата партия за антипартийна дейност. Успява да завърши 1952 г. и започва да преподава История на западноевропейските литератури.

Милан Кундера е един от интелектуалците по време на Пражката пролет, като негови изказвания водят до забрана на публикуване на негови произведения. През 1975 г. е поканен да преподава в университета в гр. Рен, Франция. През 1981 г. получава френско гражданство.

Още за него и книгите му -> тук
Нещо интересно от него -> тук
И едно интервю с него -> тук

Забавен факт:

По "Шегата" е заснет филм през 1969 г. И като гледам рейтингът му в imdb.com не е никак за изхвърляне.


Напълно субективно избрани цитати за раздразване на любопитството:

***
"... бих казал, че това беше единственият път в живота ми, когато изживявах тотален копнеж по жена, в който бях вложил всичко от себе си: душа и тяло, нагон и нежност, тъга и неудържим устрем, копнеж за вулгарност и копнеж за утеха, копнеж за миг наслада и за вечно притежание."

***
"Телесната любов много рядко се покрива с любовта на душите. Какво ли всъщност прави душата, докато тялото се сраства (чрез толкова извечното, присъщо на всички, неизменно движение) с друго тяло?... Как съумява да пренебрегне тялото и да го използва (както и онова, другото) само като обект на развихрена фантазия... Или обратно: как съумява да го омаловажи, като го оставя да се поклаща, а в това време насочва мислите си... съвсем другаде: към партия шах, към спомена за някой обяд или към започната книга..."

***
"Аз и Луция живеехме в опустошен свят; и тъй като не умеехме да жалим за опустошените неща, отвърнахме се от тях, като по този начин навредихме и на тях, и на самите себе си."