Семейна история с аромат на океан и скариди

Ако имате твърде много свободно време, телевизор, досадно силно желание за сериал и приличате мъничко на мен, ще си изберете този с най-много епизоди.

Ако имате твърде много свободно време, никакъв телевизор, никакво радио, никакъв компютър и приличате мъничко на мен, ще посегнете към най-дебелата книга.

Така преди 2-3 седмици се натъкнах на "Принцът на приливите" от Пат Конрой.


Това е роман, посветен по един красив, морско-слънчев и в същото време безкрайно мрачен начин на семейството. Взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпрузи, внуци и баби и дядовци... всичко това е събрано накуп в една заплетена и изключително увлекателна история.

Накратко:

30-и-няколко-годишният съвсем обикновен, дори посредствен, южняк Том Уинго е повикан в Ню Йорк от д-р Лоуенстийн, психиатъра на неговата сестра-близначка Савана, опитала за пореден път самоубийство. За да й помогне, той трябва да разшифрова крясъците й при постъпването в клиниката:

"Потупване по рамото за Принца на приливите. На моя рожден ден - кучета. Ела да отидем в бялата къща, мочурищата са несигурно място. Черно куче, което няма нищо общо с тигрите. Татко взе фотоапарата. Татко взе фотоапарата. Кучетата обикалят на глутници. Трима души идват по пътя. Калануолд. Калануолд. Излизат от гората Калануолд и тръгват към къщата на улица "Розендейл". Потупване по рамото за Принца на приливите. Устата на брата не е сигурна. Мочурището никога не е сигурно. Скаридите бягат, скаридите бягат, кучетата бягат. Цезар. Червени игли и гардении. Сега. Сега. Великанът и Кока-кола. Доведи тигъра при задната врата. Пусни "Дикси" за тюлените. Корен за мъртъвците от гарвана. Мамо, чуваш ли някой? Гробовете пак говорят. Има ли някой навън? Някой хубав, а, мамо? Откраднали са снега от реката и някой е по-хубав от мен, мамо. Колко ангела паднаха от утробата, разцъфнала в грозотия през пролетта? Където има плодове и дядо е кръст. Спрете лодката. Моля ви, спрете лодката! Ще остана с вас още много дълго. И ще вредя. Обещавам да вредя. Ще започна с тигровия човек. Ще посегна на тигровия човек. Ще го убия. Спрете лодката! Къде е Агнес Дей?"

В едно кратко лято Том и Савана ще предприемат лечебно пътешествие назад в жестоката история на фамилията Уинго от остров Мелроуз, Южна Каролина.

След внезапното зареждане на отдавна подтиснати до болка спомени, Том ще осъзнае най-ценния урок, който е получил от своите родители:

"... И моите деца, трите ми дъщери, които можех да обичам със съвършена, неприсъща за мен любов само защото толкова много исках да ги направя различни от мен във всяко отношение, защото исках да съм сигурен, че няма да имат моето детство, че никога няма да бъдат ударени от мен, че никога няма да се страхуват от баща си. Чрез тях се опитвах да пресъздам детството си такова, каквото е било в мечтите ми. Чрез тях се опитвах да променя света."


(по книгата е направен филм, режисиран от Барбара Стрейзънд, който все още не съм гледала... все още :))

Gilmore & Маркова

Да речем, че никога не сте гледали "Момичетата Гилмор"/ Gilmore Girls.

Което най-вероятно е така.

Или сте хващали само някоя и друга серия по БНТ (за което много ги уважавам!).

Но нямате категорично мнение.

Тогава вие със сигурност трябва да бъдете въведени в...

... светa на Gilmore Girls.

Не, не говорим просто за телевизионен сериал. Говорим за мания, религия, култ... всичко накуп.

Сега - нещо много важно. Това е от онези сериали, които се гледат от първия епизод на първия сезон до последния епизод на последния сезон. Иначе няма да се получи нищо. Накратко - имаме 7 сезона и общо 153 епизода. Т.е. около 107 часа за гледане.

Грубо и банално казано през това време ще проследим 7 години от живота на една първоначално 32-годишна майка и нейната 16-годишна дъщеря в малкото градче, близо до Ню Йорк - Старс Холоу. Логично - те ще се развиват, майката ще се ориентира към собствен бизнес, дъщерята ще се насочи към колеж. Междувременно ще пътуват по света, ще се влюбват, разлюбват, ще "изстрадват" задължителните петъчни вечери с баба и дядо Гилмор, ще се смеят, шегуват, тъпчат с храна, зяпат филми и т.н.

"Момичетата Гилмор" е един много хедонистичен филм. И след като аз съм хедонист* до мозъка на костите си, нищо чудно, че не мога да се отлепя от него и след 3-тото гледане (дааа 3-те 107 часа...).

И сега, ред на най-субективната част - аз съм ФЕН на Gilmore Girls, защото:

-> диалогът е гениален (да се гледа в оригинал!);

-> понеже част от сезоните нямат субтитри научих доста нови думи, най-вече за хапване (които се издирваха из google images);

-> сериалът е до някъде енциклопедия - кое си струва да се гледа (така открих някои любими филми, посмях се на други - например Fatso), да се слуша, да се чете;

-> на всичкото отгоре дава и доста добри идеи за подарък - например най-голямата пица... в града...

... или околоазиатско пътешествие в хола

В крайна сметка, това е един изключително топъл и уютен филм, с много премерени емоции, логически действия (защото това рядко се случва в по-дългите сериали :) и оригинално чувство за хумор.

*убедена съм, че знаете, но все пак: "хедонизмът е етическо учение, което признава удоволствието за цел и висше благо на човешкия живот"