"Сирийската булка" е един от най-екзотичните филми, които съм гледала (заедно с документалния Le Premier Cri и един нигерийски, който получих направо от Нигерия ;). Освежаващо е да се види нещо подобно - различни кадри, различен похват, различна логика на действията и различен език. Няма начин да не научиш нещо ново, докато следиш историята. А ето я и нея:
Сватбеният ден на Мона е най-тъжният в живота й. Тя знае, че премине ли веднъж границата между Израел и Сирия, за да се омъжи за Талел, никога няма да може да се върне при семейството си в Мажал, село в окупираните от Израел Голански възвишения. Сватбеният ден на Мона събира нейното семейство, правителствени служители, военни, полицаи, представители на Червения кръст, друзи, сирийци, израелци... На моменти смешна, на моменти тъжна история - неопределена като ситуацията в Близкия Изток.
Филмът е копродукция на Израел, Германия и Франция. Излиза през 2004 година и си спечелва 7 награди и 13 номинации. Режисьор е Eran Riklis. Булката се играе от Clara Khoury, а нейната сестра, която заема централно място в действието със своя бунтарски характер, се изпълнява от Hiam Abbass.
Час и половина след като бях натиснала Play на "Сирийската булка" вече знаех някои нови неща. Като например що е туй Голански възвишения (бях ги чувала, но нищо повече). Ето тук има малко повече инфо - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F. Разбрах и, че ако искаш да влезеш в Сирия, повече не можеш да се върнеш в Израел. Научих колко абсурдна може да бъде бюрокрацията в Близкия Изток. Когато си стоиш някъде в нищото, в една оградена военна зона, напуснал завинаги дома си в Израел, но от Сирия отказват да те пуснат (защото печатът, който си получил на излизане, е по някакви си нови закони, които Сирия не признава). И в паспорта продължава да пише "националност: неопределена". А младоженецът стои мирно и кротко и чака някой да пусне жена му в новия й дом (за да я види за първи път :))
Официалният сайт на филма - http://www.syrianbride.com/english.html
Това са Марион и Джак - французойка, живееща в Ню Йорк, и американец. Заедно са от две години. Стигнали са етапа, в който се дразнят взаимно почти през цялото време. На връщане от "романтична" почивка из Европа, решават да прекарат 2 дена в Париж, родният град на Марион. Да види Джак малко френска култура, да разгледа малкия апартамент, в който гаджето му е инвестирала, да прекара малко време със семейството й и да научи още нещо за Марион.
Филмът има три категорични предимства пред n-брой американски продукции: много силен сценарий, много добра актьорска игра и добре постигнат "риалити" елемент. Последното ще рече, че операторите са успели да постигнат ефекта на документалното кино - всеки разговор, всяка сцена е непринудена, все едно ги наблюдаваме със скрита камера. Този подход ми хареса още в другите 2 филма с Julie Delpy, които съм гледала - Before Sunrise и Before Sunset, а сега традицията продължава. 
Няколко добри цитати, взети назаем от