петък, 23 април 2010 г.

Книжни месеци

Докато си пишех дипломната работа, все по-ясно усещах свободата. Краят! Така де, след 16 години (не съвсем сляпо) подчиняване на нечий чужд ред ми се струва нормално да си кажеш "Стига!". А и най-после по документи би трябвало да се водиш висшист. Викам си аз "Пфу, стигнахме до крайната гара, чак да не повярваш"... точно така. Пътуването продължи. След сериозно колебание записах магистратура (защото, по дяволите, простото "бакалавърско висше" не било никак достатъчно... твърдят слуховете). Както мъдро каза мама - "Минавай всичко от раз, че после да не го мислиш", звучи ми все по-права.

Магистърската програма звучи изключително интригуващо и точно по мой вкус - "Изкуства и съвременност". Разбира се, няма да съм аз ако не се разколебавам по десет пъти на ден и ежечасно не възкликвам, че изобщо не ми е там мястото. Както и да е, остават още само семестър и половина. "Изкуства и съвременност" обаче още преди 5-6 месеца ми даде нещо много ценно - списък с препоръчителна литература за един от курсовете последния семестър. Списък с 92 автори на 20-и век и 30 кажи-речи задължителни за прочитане техни творби. Започнах по Коледа.

Най-после имах сериозна причина да грабна големия том на Хемингуей (който дебна от 5-годишна) и да открия с изненада, че съм негова почитателка. Крайно време беше да пропътувам "По пътя" на Керуак и... сериозно се разколебах да ставам пътешественик. Минах през "Спасителят в ръжта" на Селинджър, която ми напомни за част от ученическите години. Преживях шокиращ момент със скитник на софийската гара, тъкмо докато завършвах "Чумата" на Камю (все едно беше излязал от романа... бър). Завърших психарско-подтискащата седмица, в която гледах "Антихрист", с "Повелителят на мухите" на Голдинг и... по-малко детско остана в мен. Учудих се защо не ми хареса "За мишките и хората" на Стайнбек. Влюбих се в Милан Кундера и романа му "Непосилната лекота на битието". Покрай "Сто години самота" се пристрастих към Габриел Гарсия Маркес.

В момента редувам "Великият Гетсби" на Фитцджералд с "1984" на Оруел. Да, книжният плъх в мен е изключително щастлив :)

(честит празник на книгата!)

(ако някой по някакъв повод пожелае да ми подари нещо, ще се зарадвам на: "Процесът" на Кафка, "Вълшебната планина" на Томас Ман, стихотворения на Лорка, "Към фара" и/или "Мисис Далауей" на Вирджиния Улф и "Улица "Консервна" на Стайнбек" ;)