Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации

неделя, 12 февруари 2012 г.

Един ден с 22-годишната Уитни Хюстън

"Изпей го, Уитни, скъпа", крещи екзалтиран фен в Карнеги Хол. "Изпей ни истината."

Седмици по-късно журналистката Мери Шонеси прекарва един ден с 22-годишната изгряваща звезда, за да подготви материал за броя на сп. "People" от 9 декември 1985.

Срещата е уговорена за 16:40, пред сградата на радио WUSL във Филаделфия. Докато слиза от черната си лимузина, Уитни впечатлява с небрежно-елегантния си вид. Висока 1.73 и изключително слаба, певицата приближава в кафяво кожено яке, тесни дънки с навити до глезените крачоли, черни слънчеви очила и грива от тъмни къдрици около изящното й лице. Мери Шонеси я описва като 22-годишна Нефертити, която внушава самоувереност.


DJ Джеф Уат излиза да поздрави Уитни. "Знаеш ли, че щях да съм милионер, ако приемах подкупите, които ми предлагат хората, за да бъдат тук", остроумничи той. Ъгълчетата на устните на Уитни се извиват в съвсем лека усмивка. Личи си, че е жена, която е свикнала с мъжкото внимание, макар все още това да я смущава. По време на 15-минутното интервю, прекъсвано от хитовете й Saving All My Love For You, Thinking About You и Hold Me, темите се въртят около стремителното й издигане по музикалния небосклон тази година. Концертът й в Карнеги Хол миналия месец привлича куп знаменитости, сред които Еди Мърфи и Дарил Хана. Дори кметът на Ню Йорк се появява, за да види защо е целият този шум.

След като позира за снимки в радиото, Уитни се отправя към хотела, хванала в ръка пакет с вечерята си - сандвичи, пържени картофки и газирана напитка. Тъй като трябва да пее след по-малко от 3 часа, няма време за по-изискано ястие. Типичен ден от живота на една изгряваща звезда.


За 56-годишния й баща Джон Хюстън, който пътува с нея в лимузината, историята на живота му се повтаря. Той отново е мъжът до Звездата. Сиси Хюстън, майката на Уитни, е основателка на поп-госпел квартета Sweet Inspirations, които са беквокали на Арета Франклин и други изпълнители през 60-те.


"Не можеш да си спомниш първия път в звукозаписно студио, защото тогава майка ти беше бременна с теб", казва Джон, смеейки се на спомена. Сиси прекарва лятото на 1963 в нюйоркското студио на Атлантик Рекърдс, преди да роди дъщеря си през август.

"Да", казва Уитни, най-малката от 3 деца. "Мама каза, че продуцентите били ужасени, но тя им казала да спрат да се тревожат и да го преодолеят."

Детството на Уитни преминава в компанията на майка й, Sweet Inspirations и Арета. "Помня, че бях в атмосфера на тотално творчество." Докато попива поп и соул звучене по време на записите им, Уитни е активно обучавана и в госпъл музиката в хора на баптистката църква в Ню Джърси.

"Чувах викове и крясъци от мазето", казва Джон. "Уитни стоеше долу с един от микрофоните на Сиси и пееше със записите на Шака Кан и Арета. Знаех, че майка й я обучава, но не обръщах много внимание. Един ден Сиси каза: "Бебчето ти ще пее първото си соло в църквата тази неделя. Бъди там." Това, което чух този ден, беше гласът на млада жена, излизащ от 12-годишно дете. Изуми ме."

"Когато чух Арета, усещах емоциите в нея толкова ясно. Всичко идваше някъде от дълбоко", казва Уитни. "Това исках да правя."

1978 Уитни споделя светлините на прожекторите с майка си в кабарета в Ню Йорк. Лутър Вандрос иска да я продуцира като соло артист, когато тя е на 15. Родителите й преценяват, че е твърде рано. "Първо исках да завърши училище, защото знаех, че щом навлезе в бизнеса, няма да има какво да я спре", обяснява Сиси в свое интервю.

През 1980 животът на Уитни прави неочакван завой. Представител на модна агенция я забелязва до Карнеги Хол и тя почти веднага подписва договор. Скоро снимките й се появяват на страниците на списания Seventeen, Glamour и Cosmopolitan. Изключително опияняващо преживяване за завършваща частно църковно училище в Ню Джърси.

Още преди да завърши през 1981, Уитни е беквокал на Шака Кан. Три години по-късно Ариста Рекърдс сключват договор с нея и кариерата й поема бясно нагоре. "Уитни е индустрия", казва мениджърът й Юджийн Харви. "Телефоните не спират да звънят."

По нейни сметки ще минат поне още 10 години преди сериозно да се замисли за семейство. И докато вълната е любовна... "Нямам необходимото време за подобна връзка. А и винаги ще се тревожа какво си мисли той, докато ме няма." Междувременно тя се затваря в сигурен кръг от роднини около себе си. Нейният по-голям брат Гари и братовчедка й Фелиша Мос са бекволите й, а брат й Майкъл непрекъснато я придружава на път.

За концерта й в Карнеги Хол през ноември нейната 6-членна група е облечена в черни смокинги. Уитни излиза с внушителен тоалет. "Да сключим сделка", казва на публиката, "вие ми давате нещо от себе си, а аз ви давам всичко от мен."

Паметен момент от 90-минутното шоу е кавърът й на песента I Am Changing. Внезапно Уитни спира на средата и затваря очи. Събира сили, за да вдигне на крака 2800 почитатели. "Изпей го, Уитни, скъпа", крещи екзалтиран фен. "Изпей ни истината."

---

Днес всички говорят за Уитни Хюстън. Причината е внезапната й смърт в хотелска стая, на 48 години.
Днес всички си повтаряме наляво-надясно R.I.P. И слушаме нейната музика.

четвъртък, 29 декември 2011 г.

"Новогодишна нощ"

Това е Филмът, за който най-недемократично ще ви помоля да не обиждате пред мен.

Да, той е романтичен.
Да, той има някои предвидими моменти.
Да, той е И със Сара Джесика Паркър (която аз обаче харесвам).
Да, той е режисиран от Царя на романтиките - Гари Маршал (справка - "Хубава жена", "Булката беглец", "Дневниците на принцесата").

Но

Е толкова истински на моменти. Най-вече благодарение на Робърт Де Ниро.

Няма да ви лъжа, че е шедьовър на кинематографията. Не е. Всъщност замисълът е много банален - различни истории, които на пръв поглед нямат нищо общо... освен това, че се случват в навечерието на Новата година. Постепенно обаче всичко си идва на мястото.

Сигурно киноманите сред вас няма да останат изненадани. Но си мисля, че ще останат доволни. Особено, ако го гледат сега. И си запазят част от магията по холивудски за след 2 дена.


Кой знае, може пък да се вдъхновите да поставите някое ново начало, което да ви направи още по-щастливи.

След като вече решихте да го гледате... усещам, че ви се иска... ви предлагам да не се ровите да проверявате кой точно участва. Много са. Аз изброих 18 любими лица. И един много любим глас... поздрав.

петък, 21 октомври 2011 г.

Europeana и колекция от стари снимки на Варна

Ясно е, че повече ще се говори за раздялата на Емилия и Коко Динев (цък), сватбата на Николета Лозанова и Валери Божинов и поредното ПТП. Все пак съм изненадана как не съм разбрала по-рано за един невероятно мащабен и вълнуващ проект - Europeana.

Какво е Europeana?


Става въпрос за виртуална врата към библиотеки и музеи в цяла Европа. На едно място са събрани книги, фотографии, картини, музика, филми от над 1500 културни институции на територията на Стария континент. Идеята е колкото проста, толкова и трудоемка. Най-важното е да се решат 2 проблема - как ще се опази авторското право и как ще се дигитализират всички онези експонати. Хората му хващат цаката, проектът проработва и можем да се похвалим с българско участие (засега чух със сигурност, че Регионалната библиотека във Варна се е включила в това приключение).

На кратко в дати

2005 -> Европейската комисия пуска мухата да се създаде европейска дигитална библиотека.

2007 -> Разработва се прототип.

20 ноември 2008 -> Появява се Europeana.

2009 -> Интернет порталът отвежда към 5 милиона документа.

2010 -> Документите вече надхвърлят 10 милиона.

И просто така можеш да видиш как се е развивала Варна през годините... например :)


петък, 26 август 2011 г.

Ако имах чук... или изкуството да напишеш песен

Покрай предавания като "Музикалния идол" и "Гласът на България" стана ясно, че има хора, които могат да пеят. А има ли кой да им пише песни?


Показно:

"Ако имах чук" и Емил Димитров :)

Да имам малък чук
един вълшебен чук
на лошите напук
да имам този чук

И всички лоши хора
ще удрям по главата
да станат по-добри, добри
Да имам малък чук
на лошите напук

Да имам и звънче
вълшебно да е то
да може да звъни
при всякакви лъжи
И всички лоши хора
звънчето да открива
И почва да звъни, звъни
щом има подлеци

Да имам аз звънче
звънче като звънче
и с моя малък чук
ще тръгна по света
на лошите напук
Лъжците ще открия
и с чука ще ги бия
И хората добри, добри
ще станат по света
ще станат те добри

Да имам и звънче
Да имам и чукче
Един вълшебен чук
На лошите напук

Петъчно с кавъра на Акага :)


понеделник, 27 юни 2011 г.

Елина Дуни и случайната музика

Знаете ли кой бил най-сигурният признак, че не си пропиляваш живота? Ако всеки ден чуваш поне една нова песен, прочиташ непознато изречение и опитваш нещо за първи път. Разбира се, въпрос на вкус... как точно си представяш не-пропиляния живот. Въпреки че не помня някога да съм се водила от тези "правила", се случва да прекарвам някоя мързелива сутрин или вечер в ровене из youtube за нов личен музикален хит. Рядко обаче ми се случва да се натъкна на нещо непознато, в което да се влюбя от първо чуване.

Преди две седмици идея-си-нямам-кое-радио сложи в малкия си джоб виртуалната джунгла youtube. От момичето, което пееше неразбираемото "луме, луме", ме побиха едни много приятни меломански тръпки. Днес разбрах, че това е албанката Елина Дуни.

(вметка - ще си говорим за онази, специалната музика... за тогава, когато си в настроение и ти е нетипично, цък)

През 1981 година в Тирана (Албания) се ражда Елина Дуни. Покрай падането на комунистическия режим идва и нейното заминаване на Запад. Заедно със семейството си, през 1992 Елина се установява в Женева (Швейцария). 12 години по-късно тя вече е студентка по джаз пеене и композиране.

По време на студентските си години се запознава с пианиста Колин Валон, контрабасиста Патрис Море и барабаниста Норберт Пфаматер. Четиримата основават квартет Елина Дуни.

Замисълът на Елина е да се върне назад към балканските си корени. В свои интервюта споделя, че музиката, която изпява, е нейната биография - всяка песен е част от нея самата. И понеже квартет Елина Дуни не са безличен касетофон, те подлагат мелодиите на (почти) пълна промяна. Така се раждат техните компилации между балканска фолклорна музика и модерен джаз. Единственото условие е да се запази автентичният текст недокоснат, за да се усети истинският дух на песента.

Първият албум на квартет Елина Дуни излиза през 2008 с албанското заглавие Baresha (в превод - Пастири). Немската и швейцарската преса посрещат работата им с възторг и им отварят път към европейско турне и участия в различни фестивали.



2010 се появява и вторият албум, този път с румънското заглавие Lume, lume (в превод - Свят, свят). Отново следват възторжени реакции, които този път се разпростират и до австрийската и френската преса. Квартетът е обявен за хипнотичен, а гласът на Елина Дуни - шедьовър.

В Lume, lume са поместени традиционни песни от Албания, България, Турция, Гърция и Румъния. Мелодията, която ме грабна от първо чуване, се оказа румънско фолклорно размишление за преходността на живота. Ако не ви се пропилява още един ден, ви препоръчвам да си пуснете това Lume, lume:



Макар че Елина Дуни обожава българския фолклор, тази година ще посети за първи път България. Пускам ви една муха - 10 август, сряда, квартет Елина Дуни в Банско Джаз Фестивал ;)

петък, 20 май 2011 г.

Речник на модерната певица

или

24 фрази, които всяка уважаваща себе си поп-фолк звезда ще вмъкне "дискретно" в интервю

Когато на човек му е мързеливо и не му се мисли много-много, най-доброто занимание е да изгледа някое интервю с "поп-фолк артист изпълнител". Това е медийната форма на леката романтична комедия с клиширан хепи енд. Те винаги ще излязат с прясно сготвена прическа, обилен грим, модно пищящи дрехи и обувки, способни да ти докарат акрофобия (= страх от височини).

В онези мързеливи моменти аз обичам да гледам техните интервюта. Почти винаги ме развеселяват. Лошото е, че започнаха да ми доскучават. Също както и леките романтични комедии с клиширан хепи енд. Въпреки че не казват нищо ново обаче, те не спират да запълват телевизионния ефир.

Тематично, в навечерието на 24 май се оказва, че май езикът на поп-фолк изпълнителите не е чак толкова богат... да ги прощават Кирил и Методий.


След 50 изгледани записи на интервюта, излъчени в национален ефир, ето какво съвсем убедително ми се наби в главата:

Аз, Аз, Аз

1) Аз съм такава, каквато ме виждат в момента.
Това съм самата аз.
Това съм си аз.
Аз не съм се променила.

Ти, ти, ти... дали си?

2) Аз съм моногамен човек.
3) За мен семейството е най-важната ценност.

Тя, тя, тя... любовтаааа


4) Много е важно един човек да дава любов, за да получава.
5) Всичко, което правя, го правя с любов.

То, то, то... детето!

6) Детето ми е изключително талантливо.
7) Държа да научи перфектно поне един език.

Те, те, те... феновете де

8) Моите фенове ми показват колко много ме обичат.
9) Обичам да провокирам феновете си.
Старая се да изненадвам феновете.

А ти прочете ли Паулу Коелю?

10) Хората трябва да вярват в мечтите си.
11) Всеки човек, който срещам в моя живот, аз го приемам като учител.

Скандал?! Никога!

12) Не бих казала, че съм скандална личност...
Не се дължи на скандала, колкото на песните, които съм правила.

Айде на песнитеееее

13) Нормално е да има конкуренция - всички във фирмата се борим да вземем хубавите песни.

Кръчмите... опа, грешка, клубовете... се пълнят, защото?
14) Нашите песни са от живота. Харесват се, защото казваме всичко в прав текст.

Това не е всичко, деца

15) "Една певица трябва да показва не само визия, но и данни... като гласови данни."
На първо място е талантът, не визията.

Но!

16) За пластичната хирургия съм.
Абсолютно нормално за всяка жена.

Все пак, да се върнем на таланата...

17) Всеки ден благодаря на Бог за таланта си.

И понеже сме вярващи, сме толерантни

18) Обичам всякакъв стил музика.

Но всяка професия крие своите рискове

19) Всички си носим кръста.
Работата изисква жертви.

Печелившата формула?

20) Аз съм перфекционист.

Равносметката?

21) Имам много малко истински приятелки.

Звезди?! Къде?

22) Честно казано не се чувствам звезда.
Известни хора. Звезди е прекалено силно казано.

Втори опит за печеливша формула

23) Аз съм изключително позитивен човек.

Трети опит за печеливша формула.

24) Когато човек има какво да покаже, аз не виждам защо да не го направи.

След като изгледах всички разговори, се замислих... а аз какво бих отговорила, ако ми задават всеки ден едни и същи безумно несъдържателни въпроси? Хм... дали проблемът не е в медиите, които си играят на сигурно с леките романтични комедии с вече обидно клиширан сюжет?

неделя, 8 май 2011 г.

Over The Rainbow... или колко над дъгата стига историята

През 1939 година Джуди Гарланд пее "Някъде над дъгата..." във филма "Магьосникът от Оз". По музика на Harold Arlen и с текст на E. Y. Harburg, песента печели Оскар.


И просто така се ражда един от музикалните символи на 20 век.



Песента заема 1-во място в класацията "Песните на века", изготвена от Американската Асоциация на Звукозаписната Индустрия.

Американският Филмов Институт също я поставя на 1-во място в класацията за филмова музика "100 години... 100 песни".

По време на Втората световна война Over The Rainbow е обявена за символ на САЩ от американските войници в Европа.

"Някъде над дъгата небето е синьо, а желанията, за които се осмеляваш да мечтаеш, наистина се сбъдват". След Джуди Гарланд, това изпяват и:

* Една от най-добрите версии за мен, на прекрасната Eva Cassidy. Нейният аранжимент печели симпатиите на BBC и е избрана за една от песните на века.



* И понеже вали, и понеже е неделя - ето я и Aretha Franklin.



* Много нежно изпълнение на Jewel



* И понеже вали, и понеже е неделя, и понеже го обичам... Eric Clapton



* Kylie Minogue прави своя кавър по време на лечението си от рак на гърдата. Признавам си обаче, че ми е най-малко любимото изпълнение.



* Разбира се, ето го и един от най-успешните кавъри, който в момента звучи навсякъде. Israel Kamakawiwo 'ole, един от най-популярните и обичани хавайски музиканти, прави своя интерпретация, която звучи във филмите Meet Joe Black, Finding Forrester и 50 First Dates



А някои предпочитат да го изсвирят.

* Steve Vai



* Joe Satriani



* Jeff Beck

петък, 15 април 2011 г.

Frank Silva... човекът-роля

Преди 21 години Дейвид Линч прави най-големия подарък на всички киномани.

Ако сте гледали сериала Twin Peaks, няма начин да не си спомняте поне една сцена. Заедно с цялата абсурдно психарска атмосфера. Та сцената, която сте запомнили силно, вероятно е леко кошмарна. Това е моята:

И сега я изгледах на около 20 крачки от монитора.
Предполагам, че някой ден ще е признак на зрялост да определя Боб като филмов образ. Засега все още е реално най-страшният "човек", който съм виждала. На крачка от този признак за зрялост, реших да погледна зад г-н Боб. Това е Франк Силва.

Този човек няма Оскар. Най-вероятно няма нито един фен сайт. Дори няма снимка на профила във филмовата енциклопедия imdb.com. Всъщност този човек вече не е жив и малко се знае за неговия живот. Но Франк Силва изигра толкова брилянтно една роля, че пресъздаде най-смразяващия образ на убиец/ чудовище/ психопат, който някога се е показвал на екран. Очевидно е притежавал талант, след като хора споделят, че е бил много мил човек.

Франк Силва се ражда на 31 октомври 1949 в Сакраменто, Калифорния. Появява се в нощта на Хелоуин, заедно с Майк Андерсън... психарското джудже от "другия свят" в Туин Пийкс. Поредната случайност на снимачната площадка, която изненадва Дейвид Линч.

(карикатурата е на Zack Wallenfang, публикувана в неговия блог)
Франк завършва държавен университет в Сан Франциско. Работи като сценограф за някои от филмите на Линч - "Синьо кадифе", "Диво сърце". Силва е нает и за сериала "Туин Пийкс". Докато се занимава с декорите в стаята на Лора Палмър за пилотния епизод (инфо за негледалите - основният въпрос в сериала е "Кой уби Лора Палмър?"), някаква жена подвиква: "Франк, внимавай да не се заклещиш в стаята". През това време той тъкмо мести гардероб. Въпреки че Дейвид Линч дори не гледа в тази посока, той чува забележката и за момент си представя как Франк Силва е заклещен в стаята.
Като знаем колко богато въображение има режисьорът, трудно ще отгатнем каква точно е била картината в ума му. Явно обаче е била впечатляваща, защото Линч отива при Силва и му казва, че ще играе в "Туин Пийкс". Той отвръща само "Добре". Дейвид Линч му казва да отиде до леглото на Лора, да клекне и да погледне към камерата. Без все още да знаят защо, заснемат този кадър.

Снимките на пилотния епизод започват. Лора е открита мъртва, майка й стои в хола със затворени очи. Внезапно си припомня нещо и се стряска ужасена. Сцената е приключена, а Линч доволно казва "Чудесно!" Но получава отговор: "Не, не е. В огледалото се вижда човек." На въпроса на Линч кой е там му отговарят "Франк Силва". В този момент в главата на Дейвид Линч се ражда Боб, изигран от Силва.

През 1993 година Франк Силва присъства на ежегодния Туин Пийкс фестивал. Тогава с него се среща John Thorne, който в продължение на 13 години е редактор на ТП фен списанието Wrapped in Plastic. В своя блог Джон споделя впечатленията си от Франк: "Силва беше внимателен, дружелюбен, спокоен. Изглеждаше много земен, даже малко объркан от цялото внимание, което му се оказваше на фестивала."
Франк Силва умира през 1995 година, на 45 години. По думите на Дейвид Линч причината е СПИН.
За своите 45 години, на екрана той изиграва само ролята на убиеца Боб - в сериала "Туин Пийкс" и в игралния филм "Туин Пийкс: Огън, следвай ме". Ако се разровите за коментари, ще ви стане ясно, че се е справил добре. Може би повече от едно поколение са израснали с лицето на Франк Силва в кошмарите си. Появявал се е и в моите.
Днес човекът-роля остава с един сериал, игрален филм и... роля в клип. Поздрав с песента Only на Anthrax.

петък, 25 март 2011 г.

Tom Waits, Blue Valentine и една любовна равносметка

Това е Огромна песен. От Огромния Том Уейтс.


Песен, която се слуша само при определено настроение, в определена обстановка и определен час. Песен, която е само и единствено специална.

Blue Valentine и една любовна равносметка.

Подгрявам ви за филма, вдъхновен от песента. Нямам търпение да ви разкажа и за него. Скоро.



Тъжно любовно писмо

Тя ми изпраща тъжни любовни писма
Чак от Филаделфия,
За да отбелязва годишнината
На моето минало.
Сякаш съм свободен от ареста си.
Скъпа, накара ме да хвърля око
На огледалото си за обратно виждане.

Винаги бягам.
Затова си смених името.
Не вярвах, че някога
ще ме откриеш тук.

За да ми изпратиш тъжни любовни писма.
Като почти забравени мечти,
Като камъче във моята обувка,
Докато вървя по тези улици.
И призракът на твоя спомен,
Скъпа, е бодилът във целувката,
Тръбачът, който може да прекърши розите,
Татуираните излъгани обещания,
Които крия във ръкава си.
И те виждам всеки път,
Щом се обърна.

Тя ми изпраща тъжни любовни писма.
Въпреки че опитах да остана свободен.
Те настояват, че любовта ни
Заслужава възхвала.
Защо пазя цялата тази лудост
Във нощното си шкафче?
Там, да витае над мен.

Скъпа, знам, ще бъда по-добър,
Ако се разхождам наоколо
С това сляпо и разбито сърце,
Което спи сега под моя ревер.

Вече са ми безинтересни тези
Тъжни любовни писма.
Напомнят ми за моя най-голям грях.
Никога няма да отмия вината
Или да се отърва от кръвта по ръцете си.
Нужно ми е много уиски,
За да прогоня кошмарите.

И ще изтръгвам
Кървящото си сърце всяка нощ.
И ще умирам още малко
На всеки празник на Любовта.

Помниш ли?
Обещах, че ще ти пиша
Тези тъжни любовни писма.

(мой превод)

сряда, 2 март 2011 г.

Тексаско задуше(в)но

Нещо като алтернатива на "Тексаско клане". Или как би изглеждал филмът, ако психарят с резачката беше фен на...

Тексас.

Ужасно име за група. Също толкова трудно за google-ване, колкото друга любима банда - Live.

Texas са шотландска рок група, основана през 1986. Името идва не от любов към Америка, а от филма на Вим Вендерс "Париж, Тексас".

Още с дебютния си албум Southside (1989) излизат с хит, който добива световна популярност - I Don't Want a Lover.

Следват още 6 албума, а в момента се подготвя 8-ят поред.

Стига сухи факти.

Тексас са приятна за слушане група. Но не случайно започнах със споменаването на филм.

Днес се загледах малко повече в клиповете, които са правели през годините. Три от тях оглавиха личната ми класация за най-любими музикални видеоклипове. Те са изключително семпли, елегантни (защо не и задушевни) и в същото време ненатрапчиво еротични.

Summer Son с премиера на 16 август 1999



In Demand с премиера на 2 октомври 2000 (в главната мъжка роля е студеният английски чаровник Алън Рикман)



I'll See It Through с премиера на 8 декември 2003 (отново любимо лице в главната мъжка роля - Жан Рено :))

понеделник, 28 февруари 2011 г.

We will, we will FOLK you... или (р)еволюция на чалгата

Помните ли времето, когато по улиците имаше сергии за аудио касети, често вече с избелели от слънцето обложки? Някъде до тях се продаваха я семки във фунийка от вестник, я топла млечна царевица. Но всичко това щеше да бъде абсолютно безсолно, ако не се извисяваха високите децибели на Нейно Величество Чалга Музиката.


Та помните ли как Сашка Васева се вайкаше, че няма да забрави своя Георги?

А сещате ли какво й се случи на Нелина, когато мама я изпрати в чейндж бюрото?
("В чейндж бюрото изпрати ме мама да си закупя долар зелен, но в чейндж бюрото долари няма, долари няма, но срещнах ерген. От мерцедеса ръка ми подаде - долари няма, ела ти със мен." В последствие, милата, я подгониха белите мерцедеси.)

Но това време нямаше да бъде същото, ако Радо Шишарката не задаваше вечния въпрос - "Ооо, тигре, тигре, имаш ли пари?"

Очевидно тогава улиците бяха опасно място, където се разхождаха и други зверове. Като... Петра, която без бой си признаваше, че е "като хищна хиена устремена".

За някой се виждаше и светлина в тунела. Така например моряците се радваха на симпатиите на Пепа, която ги подканяше любвеобилно "Що не си свалиш фланелката моряшка, аз ще ти покажа мойта..." сещате се, нали?

В цялата суматоха помните ли как Кати ни в клин, ни в ръкав пееше за волни пеперуди?

И не на последно място - беше време, когато казармата беше задължителна, а по гарите често се чуваха почитатели на Южен вятър - "И ето идва шифрограмата, и аз падам на колене, и се моля на всички богове - уволнение!"

Беше интересно време, в което въображението достигаше неподозирани висини.


Милко Калайджиев мечтаеше за KFC, като повтаряше по цял ден "елате, пиленца, при батко".

Петра споделяше неочаквани еротични фантазии - "Туй се казва далавера - ще те любя батко. Ще те любя във килера с бабиното сладко".

Радо Шишарката отдаде почит на... най-великото... "Най-обичам сутрин рано, още щом ми е пияно, да си хапна аз шкембе с много чесън, в бирхале".

В пристъп на интелектуалност, Цветелина си упражни математиката: "100 Мерцедеса да имам, 100 години да ги карам, 100 мъже да искат моята ръка".

Изкушен от хвърлената ръкавица, Сашо Роман й отговори: "Там на прашен път, заварих те веднъж. Ти ме помоли, а аз не отказах. А защо сега с мен не си добра? Аз бих те возил в багажника даже. Качвай се на мойта дърта и верна кола! А така! Качвай се при мен - аз съм пътна помощ!"

Привлечен от темата за колите, адашът ми по фамилия Коста Марков увековечи немското чудо на колела: "Карам си Трабанта, нямам мобифон, в панелен блок плащам телефон".

А щом сме заговорили за коли, какво е редно да споменем? Магистралите, разбира се. Чалгата е помислила и за тях. Ръцете горе за Амет: "Като Формула 1 идвам в твоето легло. Знаци не признавам да те притежавам. Магистрала, магистрала, ти си сладка - ще те мина цяла."

Но капакът на тенджерата с кипящо чалга-въображение постави Тони Стораро: "Щом зърна твоя минижуп, от страст превъртам като луд. С безкрайно дългите бедра очите ми на куб събра."

Радвате ли се, че това време отмина?


С годините чалгата замени инцидентните прически от типа "съседката така ме вчеса" с планирани "екстеншъни"; дрехите по последна селска мода преминаха в дрехи по последна световна мода; изпълнителките се видяха принудени, паралелно с изрусяването, да променят още нещо "там горе" - да наизустят наръчника "Какво трябва да казва всяка чалгаджийка в интервю".

Накратко - чалгата се гримира и прекръсти на "поп-фолк", а националните телевизии я посрещнаха като дългоочакван медиен партньор.

Знаете ли защо предпочитам старата, "мазна" чалга? Защото тя имаше индивидуалност, с която отблъскваше от раз, стоеше си по забутаните кръчми и я приемахме с насмешка.

Днес съдържанието е същото. Но маскирано в безвкусна "поезия", която става все по-любима.

В онова време обществото на "чалга-творците" беше шарено. Днес те са клонирани - еднакви текстове, еднакви лица, еднакви интервюта. И щеше да е много забавно, ако покрай тях не се появяваха още клонинги... на по 9, 12, 15, 20, 30 години.

Queen.

Но засега ще ги споменем съвсем дискретно... покрай част от песента на Вероника.

We will, we will folk you

Даже да го забранят
всички кръчми да взривят,
фолкът няма да умре,
нищо няма да го спре.
Той ни е във вените,
той ни е във гените
и не ги разбирам тия
дето слушат, а го крият.

С тази музика живея -
лягам с нея, ставам с нея.
И една ми е мечтата -
да тече и от чешмата :),
да се пие денонощно
и да се празнува мощно.

Това е новият поп-фолк, който изпълва чалгаджийките с гордост, докато говорят в национален ефир за изкуството, което правят.

При написването на този текст не пострада нито едно от двете ми уши, тъй като отказах да слушам горепосочените песни. Вместо това звучаха Smokie - цък.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Предизвикателството за всички синоптици - Ayo.

Забравете какво каза Емо Чолаков. Забравете дъжда/ снега навън. Защото лятото ще дойде след 3... 2... 1... {Play} Сега.



Не се сърдете на синоптиците. Покрай всички циклони, тайфуни и руски мразовити течения можеха ли да предвидят и Ayo. (Айо)? А тя е непредсказуема и свободолюбива. Все пак, във вените й тече циганска кръв.


На 14 септември 1980 година във Фрехен, Германия се ражда Джой Оласунмибо Огунмакин. Чътвъртото дете на татко нигериец и мама румънска циганка, Джой от малка обича музиката и ритъма. Шестгодишна свири на цигулка, след това на пиано, а години по-късно сама се научава да свири на китара.

Днес заредена със слънчево лятно настроение, Аyo. е трябвало преди това да се сборичка с трудното си минало. Казва, че именно музиката е била нейната терапия. На 15 години пише първата си песен. Посвещава я на майка си, която се пристрастява към хероина, когато тя е на 5. Година по-късно попада в затвора. След като родителите й се развеждат, Ayo. прекарва известно време в домове и приемни семейства. Щом навършва 14, властите й позволяват отново да живее с баща си.

А татко е много важна фигура в израстването на Ayo. такава, каквато я виждаме днес. Да започнем със сценичното й име - Айо... задължително с точка под или до "о"-то. Всъщност тя не е сменила истинското си име Джой (означаващо "радост"), а го е превела на йоруба - един от многото говорими езици в Нигерия.

Всеки фен на твореца Ayo. трябва да благодари на баща й, работещ като DJ, докато е студент по инженерство в Германия. Именно неговите музикални пристрастия са вдъхновили малката Джой. Пинк Флойд, Джими Клиф, Боб Марли, Стиви Уондър...

И трета червена точка в графата "татко на Ayo." - именно той забелязва певческия й талант, помага й да направи демо запис и й позволява да напусне училище на 18 години.

Събрала смелост, Ayo. напуска сигурността около татко и се мести сама в "големия град" - Хамбург. Там се сблъсква с екип, който не вярва в музиката, която тя иска да прави. Повтарят й непрекъснато да бъде "по-хард". Последният "ритник", който я запраща извън Германия (както сама казва), е нейното тогавашно гадже, за когото пее в най-големия си хит Down On My Knees (или песента по-горе, с която ви извиках лятото преди минути). Всъщност историята не е особено драматична за нас, преситените с поп фолк и риалити клюки. Т.е. няма изневяра, няма деца от чужди жени, извънземна намеса или зверски побой. Просто влюбената Джой не може да свикне да дели своя приятел, също музикант, с... него самия (оказва се, че тогава момчето било доста отдадено на себе си и своята кариера). От своя страна, Ayo. е свикнала да бъде "твърда" и никога не показва емоции.

Краят е поставен. Хваща си пътя за Лондон на 20 години, като преди това купува китара. Същата, с която ще напише и изпълни всички свои песни. Включително и Down On My Knees - песента, която ще й помогне да се раздели със себе си като дистанцирано, студено, "силно" момиче и ще я научи да показва своите емоции.

Ayo. в Лондон, но не за дълго. Циганската й кръв я завежда в Париж. Междувременно среща отново своя приятел-музикант и се оказва, че моментът е подходящ. Двамата с Патрис днес имат две деца - момче и момиче.

През 2006 Айо записва първия си албум - Joyful, в Ню Йорк. В края на 2007 прави турне в Германия и САЩ. По това време заедно със семейството си се пренасят в Ню Йорк. Юли 2008 прави второ турне - в САЩ и Канада, на което представя втория си албум - Gravity At Last, записан на Бахамите.

2009 година пристига за Ayo. с признание от УНИЦЕФ Франция, които я избират за лице на инициативата им за популяризиране правото на образование на всички деца по света.

Днес Айо се радва на умерена популярност, главно в Европа - Германия, Франция, Швейцария и Гърция. Казват, че феновете й не признават възрастови или расови ограничения. И нищо чудно публиката й да е толкова шарена, колкото е и тя самата. За себе си Айо припомня, че обединява различното - различни култури, различни раси, различни ритми. И никак не се оплаква. Напротив, това я прави темпераментен артист, който пише "соул-реге-афро-фолк" музика.


Down On My Knees

Down on my knees I'm begging you
Down on my knees I'm begging you
Down on my knees I'm begging you
Please, please don't leave me

Do you really think
She can love you more than me
Do you really, really think so?
Do you really think
She can give you more than me
Baby, I know she won't

'Cause I loved you unconditionally
I gave you even more
Than I had to give
I was willing for you to die
'Cause you were more precious to me
Than my own life

I won't believe that you really, really
Wanna leave me
Just because of her
Have you forgot about
All the things we've been through
She was not the one
Who was there for you

Don't leave me
I'm begging
I love you
I need you
I'm dying
I'm crying
I'm begging
Please, love me
I love you
I love you
I'm begging
Please, love me
I'm begging
I'm begging
Please, don't leave me
Down on my knees I'm begging you...