Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации

четвъртък, 29 декември 2011 г.

"Новогодишна нощ"

Това е Филмът, за който най-недемократично ще ви помоля да не обиждате пред мен.

Да, той е романтичен.
Да, той има някои предвидими моменти.
Да, той е И със Сара Джесика Паркър (която аз обаче харесвам).
Да, той е режисиран от Царя на романтиките - Гари Маршал (справка - "Хубава жена", "Булката беглец", "Дневниците на принцесата").

Но

Е толкова истински на моменти. Най-вече благодарение на Робърт Де Ниро.

Няма да ви лъжа, че е шедьовър на кинематографията. Не е. Всъщност замисълът е много банален - различни истории, които на пръв поглед нямат нищо общо... освен това, че се случват в навечерието на Новата година. Постепенно обаче всичко си идва на мястото.

Сигурно киноманите сред вас няма да останат изненадани. Но си мисля, че ще останат доволни. Особено, ако го гледат сега. И си запазят част от магията по холивудски за след 2 дена.


Кой знае, може пък да се вдъхновите да поставите някое ново начало, което да ви направи още по-щастливи.

След като вече решихте да го гледате... усещам, че ви се иска... ви предлагам да не се ровите да проверявате кой точно участва. Много са. Аз изброих 18 любими лица. И един много любим глас... поздрав.

събота, 12 ноември 2011 г.

Учителите атакуват... филмово

Екшън и мускули? Ретро.

Екшън и учители на средна възраст? Да, това е новата мода.

"Мобилна връзка" (2004) е типичният екшън, в който има глуповат, но добре изглеждащ, умерено мускулест мъж, който незнайно защо се опитва да умира трудно час и половина. Има ги лошите, има ги добрите, има ги преследванията с коли, експлозиите, възкръсването на живите мъртви... и онзи най-дразнещ момент в края на филма, когато Злодеят е хванал на тясно Героя, но вместо да го гръмне решава да разговарят...

Но всъщност клишираните филми са приятни за разпускане. А този не е никак лош.

Ким Бейсинджър е Учителката по биология. Джейсън Стейтъм е Злодеят, който я отвлича и затваря на някакъв таван. Воден от най-чисти престъпни намерения, той разбива телефона на стената. Но учителката си е учителка. За части от секундата Ким се заиграва с жичките и кой знае как успява да позвъни на някакъв номер. Вдига й Крис Евънс, който решава да се прояви и да я спаси.

Ким и Крис трябва да разберат къде е тя, защо е била отвлечена, как да спаси семейството си и с кого всъщност се борят. Цялото това начинание се случва с любезната подкрепа на Nokia.

Два момента за отбелязване:

песента на Nina Simone... Sinnerman (цък)...
... и Уилям Мейси като полицай под чехъла на жена си.

Любопитно:

Режисьорът Дейвид Елис режисира и Final Destination 1 и 2.
Сценарият е на Лари Коен... авторът и на "Телефонна клопка".
Някои определят филма като "най-дългата реклама на Nokia". Главното действащо "лице" е Nokia 6600.

(Всички гледаме Nokia-та, нали :)

Филмът е вдъхновен от действителни събития от 1999 в Лос Анджелис.

"Следващите три дни" (2010) обаче е Филмът на последните 2 месеца. Общо взето, говорим за 2 часа абсолютна концентрация, която изобщо не усещаш как и от къде се е появила. От началото до края се бориш с нервните си изблици и се молиш на всички сценаристи да има хепи енд :) Като цяло няма дразнещи клишета... освен един твърде отдаден на професията си полицай.

Ръсел Кроу е Учителят. Неговата жена, Елизабет Банкс, се оказва на възможно най-неподходящото място в неподходящия момент. Това води до обвинение в убийство и осъждане до живот. Обезкуражен от адвоката, Ръсел Кроу решава да измъкне жена си от един от най-строго охраняваните затвори в страната. И следва филм в духа на "Да се превърнем в престъпници... for dummies".

Любопитно:

Режисьорът Paul Haggis режисира и другия ми любим филм - Crash.
Във филма Ръсел Кроу се учи да прави ключ, който отваря всички врати. Оказва се, че наистина действа... при определен тип ключалки :)
Елизабет Банкс е играла подобна роля в сериала "Закон и ред".


петък, 21 октомври 2011 г.

Europeana и колекция от стари снимки на Варна

Ясно е, че повече ще се говори за раздялата на Емилия и Коко Динев (цък), сватбата на Николета Лозанова и Валери Божинов и поредното ПТП. Все пак съм изненадана как не съм разбрала по-рано за един невероятно мащабен и вълнуващ проект - Europeana.

Какво е Europeana?


Става въпрос за виртуална врата към библиотеки и музеи в цяла Европа. На едно място са събрани книги, фотографии, картини, музика, филми от над 1500 културни институции на територията на Стария континент. Идеята е колкото проста, толкова и трудоемка. Най-важното е да се решат 2 проблема - как ще се опази авторското право и как ще се дигитализират всички онези експонати. Хората му хващат цаката, проектът проработва и можем да се похвалим с българско участие (засега чух със сигурност, че Регионалната библиотека във Варна се е включила в това приключение).

На кратко в дати

2005 -> Европейската комисия пуска мухата да се създаде европейска дигитална библиотека.

2007 -> Разработва се прототип.

20 ноември 2008 -> Появява се Europeana.

2009 -> Интернет порталът отвежда към 5 милиона документа.

2010 -> Документите вече надхвърлят 10 милиона.

И просто така можеш да видиш как се е развивала Варна през годините... например :)


сряда, 12 октомври 2011 г.

Филми за Хелоуин - чудене 2011

Продължавам традицията от миналата година. Засега съм се спряла на следните:

-> Long Weekend (2008)

Филмът е от Австралия, което само по себе си много ме радва. На всичкото отгоре, сюжетът поема в една от най-любимите ми посоки и попада в графата "приключенски". Имаме мъж и жена, които решават да си починат сред природата. Само че природата им е подготвила някаква изненада. Подходяща за Хелоуин може би?

Рейтингът в imdb е среден, 5.4, което ме обнадеждава.

-> The Birds (1963)

Само една дума - Хичкок. Срамота е, че още не съм го гледала. Имам много високи очаквания.

(копирам от замунда) " След случайна среща в магазин за домашни животни, богатата дама Мелани Даниълс решава да посети изненадващо Мич Бренър в семейния му дом в тихото крайбрежно градче Бодега Бей. Но това все пак е филм на Хичкок, и местните птици изглежда знаят това.

Въпреки че винаги е бил свързван с жанра, Хичкок е направил едва 2 филма на ужасите и, както се случва с неговите филми, нещата не са съвсем по правилата. Хич явно обича да прекарва първия половин час, залъгвайки ни че представя романтична комедия, но когато започва да разкрива нарастващ брой следи от задаващото се насилие, наистина става интересно. Изразителните сцени, като тази в която чайка одрасква главата на Мелани или птица се блъска в прозореца на Бренъровия дом зачестяват, брилянтно нагнетявайки зрителските опасения и достигайки смразяваща кулминация. Едно от най-големите постижения в този филм е правдоподобността на спокойното, нищонеподозиращо поведение на героите, докато публиката е посветена във всички злокобни събития и детайли, водещи до неистово покачване на напрежението."

-> Duel (1971)

Филм на Спилбърг. Понеже го сравняват с "Птиците" на Хичкок, и той ме обнадеждава.

(пак цитирам замунда) "Първият пълнометражен филм на Спилбърг е модерна притча за тоталното и анонимно насилие в съвременния свят. Той поразява с лаконизма на изразните средства и виртуозния монтаж, чрез който се гради инфарктно напрежение и остър драматизъм.

"Просто изграден филм на съспенса, поставящ един човек срещу голяма анонимна заплаха, така необяснима, както и заплахата в "Птиците" на Хичкок."

Личното ми мнение за филма е, че това е една гениална метафора на човешкия живот.Така както огромния, грозен, застрашителен и анонимен камион се опитва да смаже малката и беззащитната кола, така и обикновенният човек се бори всекидневно с житейските проблеми, мъчейки се да оцелее."


четвъртък, 22 септември 2011 г.

Помните ли Мистър Бийн?

Беше време, когато вярвах, че английското кино задължително трябва да включва сериозен главен герой в абсолютно безличен кафяв костюм, който живее в малък безличен апартамент, кара малка (забавна) кола, няма приятели, няма и работа, но мозъкът му не спира да работи... и то по най-абсурден начин.

Т.е. беше време, когато вярвах, че английското кино започва и свършва с Мистър Бийн.

Комедийната поредица залага на приключенията на един странен англичанин. Създателите му го определят като дете в тяло на възрастен. Затова, въпреки че е почти непрекъснато сам, той рядко се чувства самотен. Но, оставен без надзор, често е заплаха за другите, че и за себе си.

Скечовете около странния Г-н Англичанин започват през 1979 и се играят на театрална сцена в продължение на 10 години. На 1 януари 1990 се появяват за първи път по телевизия Thames с името Мистър Бийн. Поредицата е от 14 епизода, всеки по половин час и се излъчват до 15 ноември 1995.

След като човек е израстнал с това...


... някак си му е трудно да помисли и за това...

Или с 5 думи...

За Роуън Аткинсън в 8.

1) Роден е на 6 януари 1955. Висок е 1.80. Има двама по-големи братя.

2) Дипломиран електроинженер от Оксфордския университет.

3) Има разрешително за управление на товарни превозни средства, тежащи над 3,5 т.

4) Най-голямата му страст са бързите коли. Притежава McLaren F1, струващ над $ 1 млн. Кой знае защо, не се притеснява да го кара. И не само. Успява да блъсне колата в спряно Мини Метро, което струва... $600.

Собственик е и на Honda NSX, Honda Civic Hybrid, Audi A8... и Aston Martin DB7 Vantage, която се появява във филма "Джони Инглиш".

Пише статии за британското автомобилно списание "Коли" (Cars).

5) От много години заеква сериозно. Затова не обича да дава интервюта, а репликите на героите му са оскъдни. Неговото характерно натъртено изговаряне на някои букви (като Б) е част от борбата му със заекването.

6) През 1990 се жени за гримьорката Sunetra Sastri. Двамата все още са заедно и имат момче и момиче.

7) Семейство Аткинсън-ови са близки с кралското семейство.

8) Спестяванията на Роуън Аткинсън възлизат на 100 млн. лири.

Цитат:

"Имам проблем с Поршетата. Те са чудесни коли, но не бих могъл да живея с някоя такава. Някак си типичните Порше-хора не са от моята порода."

вторник, 9 август 2011 г.

Историята на МъртвецЪ Чък Ламб...

... или как се постига американската мечта по американски

Ето го Чък.
Роден е на 6 април 1958.
Откакто се помни има само една мечта - да бъде актьор.
Докато се опомни обаче, се озовава с 6 деца, опит само като компютърен програмист и на 47 години.

Цялото позитивно мислене на света не могат да го баламосат, че от него ще се появи новият Шон Конъри. Това, което той вижда, са големите торбички под очите, изключително бледата кожа и оскъдната коса. И, разбира се, абсолютната липса на актьорски опит.

Което ни най-малко не го спира да мечтае. "Поне веднъж искам да видя името си във финалните надписи на филм или ТВ шоу."
В един момент му хрумва за коя роля не е нужно да притежаваш таланта на Ал Пачино - тази на мъртвец. Не след дълго замисля и своя план. Необходимо е само да се снима като труп, да качи снимките в интернет и да чака. Кой знае, може да го забележат дори и от "От местопрестъплението: Маями".

След 2 дена, на 5 декември 2005, сайтът Dead Body Guy е готов. За първите 3 седмици привлича 300 000 посетители, между които 530 от Уругвай, 6 от Иран и... 2000 само за 2 часа от Испания ("В Испания съм хит"). Скоро за МъртвецЪ се говори в над 100 ТВ станции и повече от 300 радио предавания. Той вече е успял да сбъдне мечтата си и се е появил в 6 филма и 4 сериала.

Днес сайтът му привлича повече от 40 млн. посетители от цял свят. И нищо чудно.

Идеята на Dead Body Guy е периодично Чък да качва свои снимки. На тях той инсценира собствената си смърт в къщи. Чък затиснат от гаражната врата. Чък ударен от ток във ваната. Чък умрял в чиния с пилешка супа от... птичи грип.


Често фотограф е неговата съпруга Тоня. Като примерна домакиня тя редовно му приготвя и буркани с фалшива кръв, които съхраняват в килера.

Чък Ламб е обявен за "глобален феномен", "най-известния мъртвец в света", а сайтът му - "най-уникалният". New York Times го определят като "най-приказливия мъртвец в света". Въпреки популярността Чък не е сбъднал напълно своята мечта. Той продължава да се надява, че ще се появи като жертва в някой от любимите си криминални сериали - "Закон и ред" и "От местопрестъплението: Маями".

Не случайно е публикувал и това "мотивационно писмо":

10 причини

10) Имам светла кожа. (Някога да сте виждали труп с хубав тен?)
9) Плешив съм. (Всяка перука ще ми пасне.)
8) Нямам татуировки. (Затова хората не могат да кажат "знам го тоя".)
7) Не съм звезда. (Без преговори за заплащане.)
6) Ще си направите страхотна реклама. (Помагате на обикновен човек да изживее мечтата си.)
5) Имам много приятели. (Повече хора ще видят филма.)
4) Мога да играя различни мъртъвци. (Каубой, мафиот, гангстер, бизнесмен.)
3) Имам стандартни размери. (1.80, 99 кг)
2) Нямам лунички, брадавици или грозни неща по тялото си.
1) Нямам косми на гърба. (Никой не иска да види нещо такова. Дори и върху труп.)

сряда, 13 юли 2011 г.

Поддръжки а ла Джоан Кюсак

Живеем в безумно суетен свят, в който д-р Енчев дебне на всяка крачка дали ушите ти са симетрични, социалните мрежи бълват обединяващи групи от рода на "Мис България е крокодил или... киликандзер??? (каквото и да значи това)", а Гала всяка сутрин забърква телевизионно кафе с каничка пластични операции или диети. Общо взето, жените съвсем се оплетоха в суетата си.

В такъв свят е интересно да надникнеш зад кулисите на популярните жени, които никой не определя като "красавици". Но като че ли на тях изобщо не им пука. (Съжалявам, д-р Енчев!)

Никога не съм гледала Джоан Кюсак в главна роля. За сметка на това поддържащите й включвания рядко се забравят. Дикция, мимики, смях, дори и плач... винаги ми е неподправена и чаровна. Накратко - ако ще е комедия, нека бъде с Джоан Кюсак.

Макар да има оригинално излъчване, славата идва по изключително банален начин.

Като за начало се ражда на 11 октомври 1962 в Ню Йорк. Израства в Чикаго под силното католическо влияние на семейството си. С майка математичка и баща артист бъдещето е някак лесно за предсказване. Очевидно точните науки не са били в кръвта и на останалите й двама братя и две сестри. Те всички стават професионални актьори, но несъмнено най-голяма популярност добива Джон.


Повлияна от филмите на Мел Брукс и британската трупа Монти Пайтън, Джоан още от малка се ориентира към комедията. Първата си филмова роля получава на 18, но славата все още е на път. 80-те години са времето, в което учи в Уисконския университет и съосновава комедийната трупа An Impulsive Thing.

Популярността идва с участието й в комедийното ТВ шоу Saturday Night Live. Ангажимент, който продължава от 1985 до 1986.


Очаквано ежеседмичната поява на малкия екран отваря вратите към големия. Следва и първата голяма роля - в Broadcast News (1987). Година по-късно на вратата чука и първата й номинация за Оскар за поддържаща роля. В главната роля е комедията с Мелани Грифит, Сигърни Уийвър и Харисан Форд "Работещо момиче" (1988).

90-те години настъпват с равносметка. Джоан решава, че е време да остави на заден план кариерата си и да помисли за личния си живот.

"Изпитвам силно желание да бъда щастлива и в хармония със себе си, да имам смислен живот извън снимачната площадка. Реших, че се нуждая от стабилно място, което да бъде нормално."

Това е причината Джоан да обърне гръб на Лос Анджелис и да се завърне в Чикаго. През 1993 се омъжва за корпоративния адвокат Ричард Бърк, от който има двама сина - Дилън и Майлс.

В много свои интервюта Джоан заявява, че семейството е най-важното за нея. Затова и след раждането на втория си син през 2000 г. предпочита ситуационната ТВ комедия What About Joan (снимана у дома, в Чикаго) пред филмите за голям екран.

* * *

"Никога не съм била "мацка", затова знаех, че няма да получа онези големи роли. Винаги ще съм нечия най-добра приятелка или чудатия подчинен."

В което няма нищо лошо, щом резултатът е подобен:

В "Девет месеца" (1995) с Хю Грант и Джулиан Мур.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Хамелеонът Дани ДеВито

Имате ли си класация "Фундаментални кино-въпроси"? До днес първото място в моята заемаше следният:

Колко е висок Дани ДеВито?

Отговор: 1.52

Този миньон е един от най-интригуващите актьори. Проявявал се е като безмилостен богаташ, палав адвокат, близнак на Шварценегер, смел гинеколог, отблъскващ злодей... дори и стриптизьор.


Дани ДеВито се ражда на 14 ноември 1944 в Ню Джърси. Учи в частни училища, но интересното идва щом ги завършва.

След като се дипломира през 1962, започва работа като козметик в салона за красота на сестра си. Година по-късно се записва в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк, за да научи нещо повече за козметологията (т.е. всичко накуп - козметика, фризьорство, маникюр, педикюр и т.н.). "Изненадващо" обаче там се увлича повече по актьорството. По това време се запознава с Майкъл Дъглас, с когото се сприятелява.

Пак в тези години Дани среща актрисата Риа Пърлман - цапнатата в устата сервитьорка от "Бар Наздраве". Само с 4 сантиметра по-висока от него, тя се оказва жената на живота му и през 1982 двамата сключват брак. Днес семейство ДеВито имат 2 дъщери и 1 син.


Първата си роля във филм Дани изиграва през 1968. Въпреки че появата му в Dreams Of Glass е повече от незабележима, тя се оказва достатъчна да го разочарова от филмовата индустрия и да го насочи към театралната сцена. През 1975 обаче две сериозни имена го пожелават - режисьорът Милош Форман и актьорът Майкъл Дъглас. Те настояват да участва в екранизацията на романа "Полет над кукувиче гнездо", като го убеждават, че този филм ще бъде хит. Дани се съгласява. И цели десятката. С Джак Никълсън в главната роля, филмът се оказва абсолютен хит - отлично приет и от критика, и от зрители.

За съжаление, докато се изстрелва на върха, "Полет над кукувиче гнездо" не понася със себе си и Дани ДеВито. Следват години на малки роли. Големият му пробив настъпва през 1978 със сериала "Такси". След като се явява на кастинг за ролята на диспечер, продуцентът му казва, че ако наистина иска да влезе в екипа, трябва да покаже повече хъс. На момента Дани мята в земята сценария и се провиква "Кой е написал този боклук?!" Везните убедително се накланят в негова полза. Сериалът се излъчва до 1983, а диспечерът Луи ДеПалма се превръща в любимец на критиците и ДеВито печели "Еми" за ролята.

80-те и 90-те години Дани вече е в стихията си. Утвърждава се като комик с черен оттенък, благодарение на филми като "Безмилостни хора" (уникален сценарий!), "Хвърли мама от влака", "Близнаци", "Войната на семейство Роуз", "Джуниър".

През 1992 изиграва една от знаковите си роли - ужасяващият пингвин от "Батман се завръща" на любимия му режисьор Тим Бъртън. 11 години по-късно участва в друг негов уникален филм - "Голяма риба".


Дани ДеВито не се задоволява само с разнообразните си роли, затова смело сяда на "режисьорското столче". Забелязва се любовта му към черните комедии с криминален елемент... което всъщност обяснява защо ми е любимец. Под негово ръководство се появяват на филмов свят "Хвърли мама от влака", "Войната на семейство Роуз", "Мансардата".

За да затвори кинематографичния кръг, Дани се превъплъщава и в ролята на продуцент в култувия филм на Тарантино "Криминале", "Гатака", лентата на Милош Форман с Джим Кери "Човек на Луната", донеслият Оскар на Джулия Робъртс "Ерин Брокович".

И понеже всичко това явно не е достатъчно, Дани ДеВито е и съсобственик на ресторант в Маями - DeVito South Beach.

* * *
Цитат

"Забавно е да си на ръба. Мисля, че даваш най-доброто от себе си, когато рискуваш, когато не си в безопасност, когато не си в сигурната среда."

* * *

Момент, който не е за пропускане

В последния сезон на "Приятели" Дани ДеВито е гост-звезда. Разбира се, ролята му е на стриптизьор :) 10 сезон, 11 епизод - The One Where the Stripper Cries