Един ден с 22-годишната Уитни Хюстън

"Изпей го, Уитни, скъпа", крещи екзалтиран фен в Карнеги Хол. "Изпей ни истината."

Седмици по-късно журналистката Мери Шонеси прекарва един ден с 22-годишната изгряваща звезда, за да подготви материал за броя на сп. "People" от 9 декември 1985.

Срещата е уговорена за 16:40, пред сградата на радио WUSL във Филаделфия. Докато слиза от черната си лимузина, Уитни впечатлява с небрежно-елегантния си вид. Висока 1.73 и изключително слаба, певицата приближава в кафяво кожено яке, тесни дънки с навити до глезените крачоли, черни слънчеви очила и грива от тъмни къдрици около изящното й лице. Мери Шонеси я описва като 22-годишна Нефертити, която внушава самоувереност.

DJ Джеф Уат излиза да поздрави Уитни. "Знаеш ли, че щях да съм милионер, ако приемах подкупите, които ми предлагат хората, за да бъдат тук", остроумничи той. Ъгълчетата на устните на Уитни се извиват в съвсем лека усмивка. Личи си, че е жена, която е свикнала с мъжкото внимание, макар все още това да я смущава. По време на 15-минутното интервю, прекъсвано от хитовете й Saving All My Love For You, Thinking About You и Hold Me, темите се въртят около стремителното й издигане по музикалния небосклон тази година. Концертът й в Карнеги Хол миналия месец привлича куп знаменитости, сред които Еди Мърфи и Дарил Хана. Дори кметът на Ню Йорк се появява, за да види защо е целият този шум.

След като позира за снимки в радиото, Уитни се отправя към хотела, хванала в ръка пакет с вечерята си - сандвичи, пържени картофки и газирана напитка. Тъй като трябва да пее след по-малко от 3 часа, няма време за по-изискано ястие. Типичен ден от живота на една изгряваща звезда.

За 56-годишния й баща Джон Хюстън, който пътува с нея в лимузината, историята на живота му се повтаря. Той отново е мъжът до Звездата. Сиси Хюстън, майката на Уитни, е основателка на поп-госпел квартета Sweet Inspirations, които са беквокали на Арета Франклин и други изпълнители през 60-те.

"Не можеш да си спомниш първия път в звукозаписно студио, защото тогава майка ти беше бременна с теб", казва Джон, смеейки се на спомена. Сиси прекарва лятото на 1963 в нюйоркското студио на Атлантик Рекърдс, преди да роди дъщеря си през август.

"Да", казва Уитни, най-малката от 3 деца. "Мама каза, че продуцентите били ужасени, но тя им казала да спрат да се тревожат и да го преодолеят."

Детството на Уитни преминава в компанията на майка й, Sweet Inspirations и Арета. "Помня, че бях в атмосфера на тотално творчество." Докато попива поп и соул звучене по време на записите им, Уитни е активно обучавана и в госпъл музиката в хора на баптистката църква в Ню Джърси.

"Чувах викове и крясъци от мазето", казва Джон. "Уитни стоеше долу с един от микрофоните на Сиси и пееше със записите на Шака Кан и Арета. Знаех, че майка й я обучава, но не обръщах много внимание. Един ден Сиси каза: "Бебчето ти ще пее първото си соло в църквата тази неделя. Бъди там." Това, което чух този ден, беше гласът на млада жена, излизащ от 12-годишно дете. Изуми ме."

"Когато чух Арета, усещах емоциите в нея толкова ясно. Всичко идваше някъде от дълбоко", казва Уитни. "Това исках да правя."

1978 Уитни споделя светлините на прожекторите с майка си в кабарета в Ню Йорк. Лутър Вандрос иска да я продуцира като соло артист, когато тя е на 15. Родителите й преценяват, че е твърде рано. "Първо исках да завърши училище, защото знаех, че щом навлезе в бизнеса, няма да има какво да я спре", обяснява Сиси в свое интервю.

През 1980 животът на Уитни прави неочакван завой. Представител на модна агенция я забелязва до Карнеги Хол и тя почти веднага подписва договор. Скоро снимките й се появяват на страниците на списания Seventeen, Glamour и Cosmopolitan. Изключително опияняващо преживяване за завършваща частно църковно училище в Ню Джърси.

Още преди да завърши през 1981, Уитни е беквокал на Шака Кан. Три години по-късно Ариста Рекърдс сключват договор с нея и кариерата й поема бясно нагоре. "Уитни е индустрия", казва мениджърът й Юджийн Харви. "Телефоните не спират да звънят."

По нейни сметки ще минат поне още 10 години преди сериозно да се замисли за семейство. И докато вълната е любовна... "Нямам необходимото време за подобна връзка. А и винаги ще се тревожа какво си мисли той, докато ме няма." Междувременно тя се затваря в сигурен кръг от роднини около себе си. Нейният по-голям брат Гари и братовчедка й Фелиша Мос са бекволите й, а брат й Майкъл непрекъснато я придружава на път.

За концерта й в Карнеги Хол през ноември нейната 6-членна група е облечена в черни смокинги. Уитни излиза с внушителен тоалет. "Да сключим сделка", казва на публиката, "вие ми давате нещо от себе си, а аз ви давам всичко от мен."

Паметен момент от 90-минутното шоу е кавърът й на песента I Am Changing. Внезапно Уитни спира на средата и затваря очи. Събира сили, за да вдигне на крака 2800 почитатели. "Изпей го, Уитни, скъпа", крещи екзалтиран фен. "Изпей ни истината."

---

Днес всички говорят за Уитни Хюстън. Причината е внезапната й смърт в хотелска стая, на 48 години.

Днес всички си повтаряме наляво-надясно R.I.P. И слушаме нейната музика.

Помните ли Мистър Бийн?

Беше време, когато вярвах, че английското кино задължително трябва да включва сериозен главен герой в абсолютно безличен кафяв костюм, който живее в малък безличен апартамент, кара малка (забавна) кола, няма приятели, няма и работа, но мозъкът му не спира да работи... и то по най-абсурден начин.

Т.е. беше време, когато вярвах, че английското кино започва и свършва с Мистър Бийн.

Комедийната поредица залага на приключенията на един странен англичанин. Създателите му го определят като дете в тяло на възрастен. Затова, въпреки че е почти непрекъснато сам, той рядко се чувства самотен. Но, оставен без надзор, често е заплаха за другите, че и за себе си.

Скечовете около странния Г-н Англичанин започват през 1979 и се играят на театрална сцена в продължение на 10 години. На 1 януари 1990 се появяват за първи път по телевизия Thames с името Мистър Бийн. Поредицата е от 14 епизода, всеки по половин час и се излъчват до 15 ноември 1995.

След като човек е израстнал с това...

... някак си му е трудно да помисли и за това...

Или с 5 думи...

За Роуън Аткинсън в 8.

1) Роден е на 6 януари 1955. Висок е 1.80. Има двама по-големи братя.

2) Дипломиран електроинженер от Оксфордския университет.

3) Има разрешително за управление на товарни превозни средства, тежащи над 3,5 т.

4) Най-голямата му страст са бързите коли. Притежава McLaren F1, струващ над $ 1 млн. Кой знае защо, не се притеснява да го кара. И не само. Успява да блъсне колата в спряно Мини Метро, което струва... $600.

Собственик е и на Honda NSX, Honda Civic Hybrid, Audi A8... и Aston Martin DB7 Vantage, която се появява във филма "Джони Инглиш".

Пише статии за британското автомобилно списание "Коли" (Cars).

5) От много години заеква сериозно. Затова не обича да дава интервюта, а репликите на героите му са оскъдни. Неговото характерно натъртено изговаряне на някои букви (като Б) е част от борбата му със заекването.

6) През 1990 се жени за гримьорката Sunetra Sastri. Двамата все още са заедно и имат момче и момиче.

7) Семейство Аткинсън-ови са близки с кралското семейство.

8) Спестяванията на Роуън Аткинсън възлизат на 100 млн. лири.

Цитат:

"Имам проблем с Поршетата. Те са чудесни коли, но не бих могъл да живея с някоя такава. Някак си типичните Порше-хора не са от моята порода."

Един авангарден разговор с Мирослав Йотов...

... проведен в началото на септември миналата година.

Текстът по-долу беше предвиден за един амбициозен проект. След реално преглеждане на ситуацията си дадох сметка, че още не е дошло времето за моята идея. А нашият приятен разговор с художника Мирослав Йотов остарява все повече и повече. И така, оказа се, че май мястото му е по-скоро в "Мързеливите минути" :)

Четвъртък е, следобед е, жега е. Въпреки това крача бодро към ателието на Мирослав Йотов-Цирк с намерението да си поговорим за неговите картини, музи, вдъхновения и т.н.

Четвъртък е, следобед е, жега е. Миро е подхванал нова картина. Толкова авангардна, че сам не знае какво ще излезе. В такъв случай на кой му се задават стандартни въпроси? Риторичен въпрос. Затова замисленото интервю преминава в разговор с проблясъци в различни посоки, но с категоричното първоначално уточнение, че няма да го питам за бъдещите му творчески планове. Време за отдъхване. И започваме да говорим...

... за номадската му природа:

Мирослав Йотов-Цирк е роден на 26 юли 1977 г. в Исперих.

Средното си образование завършва в Хуманитарната гимназия в Разград (специалност „Графичен дизайн”), а висшето – в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски” (специалност „Педагогика на изобразителното изкуство”). Докато търси себе си и своето място, Миро живее и във Велико Търново, Несебър, София. Започва да се занимава с живопис пет години след дипломирането си. Казва, че причината се крие в тогавашния му адрес – Дивдядово (бивше село, а днес квартал на гр. Шумен). „Отваряш задната врата и се намираш в платото, наоколо зеленина, животни, красота.” Когато говорим за нова дестинация, номадско-естетската му природа има едно изискване – „трябва да има природа задължително”. В момента е във Варна. Засега.

... за музиката в картините:

Миро обича да рисува на музика. За бъдещия собственик на авангардната му творба може да е любопитно да узнае, че тя е рисувана под звуците на Cosmic Girl на Jamiroquai (поздрав за почитателите).

(единствената снимка, която е правена от мен - с прословутата авангардна картина)

Защо?

“Защото искам да ми е весело. И ми е весело. Знам, че трябва да стане весела, освободена творба.”

Сменяш ли музиката?

„В общи линии като зацепя на една, докато не си изкарам картината – само това си слушам. Обичам едно и също настроение да ми се повтаря няколко пъти.”

Поздрав и с Massive Attack и Live With Me (песента зад картината „Ти ли си това?”).

... за жените в картините:

При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден. Мистерията около притежателя му, поне в част от картините, е разкрита: „Основният модел присъства в поне 5-6 платна. Йоана се казва. Тя ми е, как да се изразя... като сестра.”

... за пътя и живописването:

Имаш ли картина, която си нарисувал само и специално за себе си?

„Не, всички да се махат. Най-хубавата картина винаги ми е в главата, нямам намерение да се привързвам към някоя, защото за мен е важен пътят. Това, което е останало, ми е важно дотолкова, доколкото да си направя анализ за следващото. Винаги си представям все по-хубави картини, и по-хубави, и по-хубави... Не мога да се привържа към конкретна – те са просто стъпки. Ако тръгнеш да се заплесваш по тях, ще си забравиш пътя.”

… за експериментите:

„Аз всъщност пиша малко…”

Какво? Поезия? (смях в ателието)

„А, не, не поезия. В картините ми се вижда някаква романтика, но не смятам, че съм толкова романтичен човек… Пиша по-скоро смешни сценарии и такива неща, но те са си за мен.”

С какво друго би се занимавал? Фотография?

„С фотография със сигурност не. Бих се занимавал с актьорско майсторство. Мога да имитирам една камара актьори, ама, от друга страна, знам ли… Хората на маса са много свободни, а като застанат пред камерата са други. По-скоро бих експериментирал, за да разбера за себе си.”

… за ежедневието на артиста:

Насочваш ли творческата си енергия, за да промениш досадното ежедневие?

„Не, считам се за обикновен човек. По-скоро останалата част от ежедневието ми е почивката на мен. Когато съм пред картината, дори да не рисувам, аз пак я рисувам наум. Когато се оттегля от нея, съм изморен, за да продължа да фантазирам. Човек трябва да знае кога да почива и кога да работи.”

А обичаш ли да готвиш?

„Мога да правя пици… Бих могъл да кажа, че съм майстор пицар, даже съм работил навремето. Мога да правя спагети. Италианската кухня общо взето, горе-долу…”

"Ентусиазмът" е уловен.

… за контрастите:

Изненадващо се оказа, че авторът на едни от най-нежните картини, които съм виждала, се е занимавал с бокс. Затова трябваше да попитам…

… агресивен ли си?

„Не, в никакъв случай. Но съм се занимавал с толкова груби и същевременно с толкова меки и нежни неща, така че нося някакъв контраст в себе си. Мисля, че това се отразява в картините. В тях трябва да присъства мекото и твърдото, грубото и нежното, тъмното и светлото, студеното и топлото…”

… за Вчера:

Обичаше ли да рисуваш като малък?

„Да. Първо в детската градина разни колички, конченца… После вече в училище рисувах почти на всичките си другарчета. Да речем в час по история учителката разказва за някоя битка и аз я рисувам. Такива неща.”

А какъв искаше да станеш?

„Не си го спомням като някаква определена мечта. Като „искам да стана художник” или „искам да стана космонавт”. Мечтал съм си винаги да бъда щастлив. Сега това ме прави щастлив. Но не винаги е било така, затова не се занимавах с живопис.”

И внезапно откровение:

„на мен просто късно ми свърши пубертетът, някъде към 28-годишен, и тогава се захванах с рисуването.”

Честито :)

„Да, скоро беше :)”

… за Днес:

Сега щастлив ли си?

„Да, щастлив съм. Имам достатъчно хора, които обичам. Имам достатъчно хора, които мисля, че ме обичат. Какво повече да искам? Това е по-важно от всичко. Ако има от къде да черпиш позитивна енергия и къде да я даваш, няма какво друго да търсиш."

… за Утре:

Планираш ли?

„Не! Е, като седна да правя някоя картина – планирам. Тогава е един голям шахмат – с няколко хода напред. Всъщност не винаги, става въпрос за реалистичните неща, които правя."

А нови градове, може би държави?

„Замислям се за нови държави, за нови градове, но чак да си правя планове… Очаквам определено нещо – ако стане, вземам бързо решение. Винаги съм така. Вземам бързо решения. Засега нямам някакъв план – другата седмица, другия месец, другата година, еди коя си дата заминавам за еди къде си. Аз не знам след един час какво ще стане… А, не, всъщност знам – после ще продължа да рисувам. Но вътре какво ще стане в картината – даже това не знам.”

Повече за картините на Миро и за връзка с него - цък.

Историята на МъртвецЪ Чък Ламб...

... или как се постига американската мечта по американски

Ето го Чък.
Роден е на 6 април 1958.
Откакто се помни има само една мечта - да бъде актьор.
Докато се опомни обаче, се озовава с 6 деца, опит само като компютърен програмист и на 47 години.

Цялото позитивно мислене на света не могат да го баламосат, че от него ще се появи новият Шон Конъри. Това, което той вижда, са големите торбички под очите, изключително бледата кожа и оскъдната коса. И, разбира се, абсолютната липса на актьорски опит.

Което ни най-малко не го спира да мечтае. "Поне веднъж искам да видя името си във финалните надписи на филм или ТВ шоу."
В един момент му хрумва за коя роля не е нужно да притежаваш таланта на Ал Пачино - тази на мъртвец. Не след дълго замисля и своя план. Необходимо е само да се снима като труп, да качи снимките в интернет и да чака. Кой знае, може да го забележат дори и от "От местопрестъплението: Маями".

След 2 дена, на 5 декември 2005, сайтът Dead Body Guy е готов. За първите 3 седмици привлича 300 000 посетители, между които 530 от Уругвай, 6 от Иран и... 2000 само за 2 часа от Испания ("В Испания съм хит"). Скоро за МъртвецЪ се говори в над 100 ТВ станции и повече от 300 радио предавания. Той вече е успял да сбъдне мечтата си и се е появил в 6 филма и 4 сериала.

Днес сайтът му привлича повече от 40 млн. посетители от цял свят. И нищо чудно.

Идеята на Dead Body Guy е периодично Чък да качва свои снимки. На тях той инсценира собствената си смърт в къщи. Чък затиснат от гаражната врата. Чък ударен от ток във ваната. Чък умрял в чиния с пилешка супа от... птичи грип.


Често фотограф е неговата съпруга Тоня. Като примерна домакиня тя редовно му приготвя и буркани с фалшива кръв, които съхраняват в килера.

Чък Ламб е обявен за "глобален феномен", "най-известния мъртвец в света", а сайтът му - "най-уникалният". New York Times го определят като "най-приказливия мъртвец в света". Въпреки популярността Чък не е сбъднал напълно своята мечта. Той продължава да се надява, че ще се появи като жертва в някой от любимите си криминални сериали - "Закон и ред" и "От местопрестъплението: Маями".

Не случайно е публикувал и това "мотивационно писмо":

10 причини

10) Имам светла кожа. (Някога да сте виждали труп с хубав тен?)
9) Плешив съм. (Всяка перука ще ми пасне.)
8) Нямам татуировки. (Затова хората не могат да кажат "знам го тоя".)
7) Не съм звезда. (Без преговори за заплащане.)
6) Ще си направите страхотна реклама. (Помагате на обикновен човек да изживее мечтата си.)
5) Имам много приятели. (Повече хора ще видят филма.)
4) Мога да играя различни мъртъвци. (Каубой, мафиот, гангстер, бизнесмен.)
3) Имам стандартни размери. (1.80, 99 кг)
2) Нямам лунички, брадавици или грозни неща по тялото си.
1) Нямам косми на гърба. (Никой не иска да види нещо такова. Дори и върху труп.)

Поддръжки а ла Джоан Кюсак

Живеем в безумно суетен свят, в който д-р Енчев дебне на всяка крачка дали ушите ти са симетрични, социалните мрежи бълват обединяващи групи от рода на "Мис България е крокодил или... киликандзер??? (каквото и да значи това)", а Гала всяка сутрин забърква телевизионно кафе с каничка пластични операции или диети. Общо взето, жените съвсем се оплетоха в суетата си.

В такъв свят е интересно да надникнеш зад кулисите на популярните жени, които никой не определя като "красавици". Но като че ли на тях изобщо не им пука. (Съжалявам, д-р Енчев!)

Никога не съм гледала Джоан Кюсак в главна роля. За сметка на това поддържащите й включвания рядко се забравят. Дикция, мимики, смях, дори и плач... винаги ми е неподправена и чаровна. Накратко - ако ще е комедия, нека бъде с Джоан Кюсак.

Макар да има оригинално излъчване, славата идва по изключително банален начин.

Като за начало се ражда на 11 октомври 1962 в Ню Йорк. Израства в Чикаго под силното католическо влияние на семейството си. С майка математичка и баща артист бъдещето е някак лесно за предсказване. Очевидно точните науки не са били в кръвта и на останалите й двама братя и две сестри. Те всички стават професионални актьори, но несъмнено най-голяма популярност добива Джон.


Повлияна от филмите на Мел Брукс и британската трупа Монти Пайтън, Джоан още от малка се ориентира към комедията. Първата си филмова роля получава на 18, но славата все още е на път. 80-те години са времето, в което учи в Уисконския университет и съосновава комедийната трупа An Impulsive Thing.

Популярността идва с участието й в комедийното ТВ шоу Saturday Night Live. Ангажимент, който продължава от 1985 до 1986.


Очаквано ежеседмичната поява на малкия екран отваря вратите към големия. Следва и първата голяма роля - в Broadcast News (1987). Година по-късно на вратата чука и първата й номинация за Оскар за поддържаща роля. В главната роля е комедията с Мелани Грифит, Сигърни Уийвър и Харисан Форд "Работещо момиче" (1988).

90-те години настъпват с равносметка. Джоан решава, че е време да остави на заден план кариерата си и да помисли за личния си живот.

"Изпитвам силно желание да бъда щастлива и в хармония със себе си, да имам смислен живот извън снимачната площадка. Реших, че се нуждая от стабилно място, което да бъде нормално."

Това е причината Джоан да обърне гръб на Лос Анджелис и да се завърне в Чикаго. През 1993 се омъжва за корпоративния адвокат Ричард Бърк, от който има двама сина - Дилън и Майлс.

В много свои интервюта Джоан заявява, че семейството е най-важното за нея. Затова и след раждането на втория си син през 2000 г. предпочита ситуационната ТВ комедия What About Joan (снимана у дома, в Чикаго) пред филмите за голям екран.

* * *

"Никога не съм била "мацка", затова знаех, че няма да получа онези големи роли. Винаги ще съм нечия най-добра приятелка или чудатия подчинен."

В което няма нищо лошо, щом резултатът е подобен:

В "Девет месеца" (1995) с Хю Грант и Джулиан Мур.

Дейвид Линч

13 любопитни факти.


1) От 1973 година медитира всеки ден - сутрин и вечер по 20 минути. "Интуицията нараства. Удоволствието от живота също."

2) Не случайно горите са особен, характерен герой в неговите филми. Баща му е изследовател в Министерството на земеделието... и по-точно - изучава дърветата. "Затова често бях в горите. Горите са нещо вълшебно за едно дете."

3) От малък обича да рисува и мечтае да стане художник. Нищо чудно, че учи в Академията за изящни изкуства във Филаделфия.

4) Първият му "филм" е анимиран и е от 1966 г. Представя го на ежегодния конкурс за експериментални картини и скулптури в Академията. Казва се "Шестима мъже се разболяват" (Six Figures Getting Sick).

5) Филма си "Гумена глава" (1977) определя като "най-духовен". Работи върху него 5 години, без да може да си обясни посоката, в която поемат сцените. Един ден случайно прочита изречение от Библията, което сякаш казва всичко. "След това видях филма като едно цяло. Не мисля, че някога ще кажа кое беше това изречение."

6) Обича израза "Гледай поничката, а не дупката в нея." Докато работи по "Гумена глава", го съветват да се откаже и да си намери работа, с която да издържа съпругата си Пеги и дъщеря си Дженифър Линч. Хваща се като разносвач на в. "Wall Street Journal" срещу сумата от $50 на седмица. Спестява, снима сцена по сцена и успява да го завърши. Години по-късно се оказва, че това е любимият филм на неговия любим режисьор Стенли Кубрик.

7) Също като горите, и типичните американски закусвални са негов любим герой. Причината е, че през 70-те и 80-те години почти всеки ден е посещавал "Bob's Big Boy", където над млечен шейк е стоял и размишлявал.

8) 9 години Дейвид Линч публикува комикса си "Най-бясното куче на света" (The Angriest Dog In The World) във в. "L. A. Weekly" и "Baltimore Sun".

9) Макар филмите му да напомнят странната логика на сънищата, той не черпи идеи от тях. Случва се само веднъж - за "Синьо кадифе".

10) Чувства композитора Анджело Бадаламенти като свой брат. И съвсем по семейному... той е автор на музиката на всички негови филми, последвали "Синьо кадифе". "Обичам да сядам до него на пианото. Аз говоря и Анджело свири. Той свири думите ми."

11) Определя Кайл Маклоклън като своето второ Аз.

12) Любимите му филми са "Булевардът на Залеза" и "Апартаментът" на Били Уайлдър; "Пътят" и "8 и 1/2" на Фелини; "Прозорец към двора" на Хичкок; "Лолита" на Кубрик.

13) Дейвид Линч е режисьор на клиповете към песните Wicked Game на Chris Isaak, Unfinished Sympathy на Massive Attack, Dangerous на Michael Jackson.

Елина Дуни и случайната музика

Знаете ли кой бил най-сигурният признак, че не си пропиляваш живота? Ако всеки ден чуваш поне една нова песен, прочиташ непознато изречение и опитваш нещо за първи път. Разбира се, въпрос на вкус... как точно си представяш не-пропиляния живот. Въпреки че не помня някога да съм се водила от тези "правила", се случва да прекарвам някоя мързелива сутрин или вечер в ровене из youtube за нов личен музикален хит. Рядко обаче ми се случва да се натъкна на нещо непознато, в което да се влюбя от първо чуване.

Преди две седмици идея-си-нямам-кое-радио сложи в малкия си джоб виртуалната джунгла youtube. От момичето, което пееше неразбираемото "луме, луме", ме побиха едни много приятни меломански тръпки. Днес разбрах, че това е албанката Елина Дуни.

(вметка - ще си говорим за онази, специалната музика... за тогава, когато си в настроение и ти е нетипично, цък)

През 1981 година в Тирана (Албания) се ражда Елина Дуни. Покрай падането на комунистическия режим идва и нейното заминаване на Запад. Заедно със семейството си, през 1992 Елина се установява в Женева (Швейцария). 12 години по-късно тя вече е студентка по джаз пеене и композиране.

По време на студентските си години се запознава с пианиста Колин Валон, контрабасиста Патрис Море и барабаниста Норберт Пфаматер. Четиримата основават квартет Елина Дуни.

Замисълът на Елина е да се върне назад към балканските си корени. В свои интервюта споделя, че музиката, която изпява, е нейната биография - всяка песен е част от нея самата. И понеже квартет Елина Дуни не са безличен касетофон, те подлагат мелодиите на (почти) пълна промяна. Така се раждат техните компилации между балканска фолклорна музика и модерен джаз. Единственото условие е да се запази автентичният текст недокоснат, за да се усети истинският дух на песента.

Първият албум на квартет Елина Дуни излиза през 2008 с албанското заглавие Baresha (в превод - Пастири). Немската и швейцарската преса посрещат работата им с възторг и им отварят път към европейско турне и участия в различни фестивали.



2010 се появява и вторият албум, този път с румънското заглавие Lume, lume (в превод - Свят, свят). Отново следват възторжени реакции, които този път се разпростират и до австрийската и френската преса. Квартетът е обявен за хипнотичен, а гласът на Елина Дуни - шедьовър.

В Lume, lume са поместени традиционни песни от Албания, България, Турция, Гърция и Румъния. Мелодията, която ме грабна от първо чуване, се оказа румънско фолклорно размишление за преходността на живота. Ако не ви се пропилява още един ден, ви препоръчвам да си пуснете това Lume, lume:



Макар че Елина Дуни обожава българския фолклор, тази година ще посети за първи път България. Пускам ви една муха - 10 август, сряда, квартет Елина Дуни в Банско Джаз Фестивал ;)

Хамелеонът Дани ДеВито

Имате ли си класация "Фундаментални кино-въпроси"? До днес първото място в моята заемаше следният:

Колко е висок Дани ДеВито?

Отговор: 1.52

Този миньон е един от най-интригуващите актьори. Проявявал се е като безмилостен богаташ, палав адвокат, близнак на Шварценегер, смел гинеколог, отблъскващ злодей... дори и стриптизьор.


Дани ДеВито се ражда на 14 ноември 1944 в Ню Джърси. Учи в частни училища, но интересното идва щом ги завършва.

След като се дипломира през 1962, започва работа като козметик в салона за красота на сестра си. Година по-късно се записва в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк, за да научи нещо повече за козметологията (т.е. всичко накуп - козметика, фризьорство, маникюр, педикюр и т.н.). "Изненадващо" обаче там се увлича повече по актьорството. По това време се запознава с Майкъл Дъглас, с когото се сприятелява.

Пак в тези години Дани среща актрисата Риа Пърлман - цапнатата в устата сервитьорка от "Бар Наздраве". Само с 4 сантиметра по-висока от него, тя се оказва жената на живота му и през 1982 двамата сключват брак. Днес семейство ДеВито имат 2 дъщери и 1 син.


Първата си роля във филм Дани изиграва през 1968. Въпреки че появата му в Dreams Of Glass е повече от незабележима, тя се оказва достатъчна да го разочарова от филмовата индустрия и да го насочи към театралната сцена. През 1975 обаче две сериозни имена го пожелават - режисьорът Милош Форман и актьорът Майкъл Дъглас. Те настояват да участва в екранизацията на романа "Полет над кукувиче гнездо", като го убеждават, че този филм ще бъде хит. Дани се съгласява. И цели десятката. С Джак Никълсън в главната роля, филмът се оказва абсолютен хит - отлично приет и от критика, и от зрители.

За съжаление, докато се изстрелва на върха, "Полет над кукувиче гнездо" не понася със себе си и Дани ДеВито. Следват години на малки роли. Големият му пробив настъпва през 1978 със сериала "Такси". След като се явява на кастинг за ролята на диспечер, продуцентът му казва, че ако наистина иска да влезе в екипа, трябва да покаже повече хъс. На момента Дани мята в земята сценария и се провиква "Кой е написал този боклук?!" Везните убедително се накланят в негова полза. Сериалът се излъчва до 1983, а диспечерът Луи ДеПалма се превръща в любимец на критиците и ДеВито печели "Еми" за ролята.

80-те и 90-те години Дани вече е в стихията си. Утвърждава се като комик с черен оттенък, благодарение на филми като "Безмилостни хора" (уникален сценарий!), "Хвърли мама от влака", "Близнаци", "Войната на семейство Роуз", "Джуниър".

През 1992 изиграва една от знаковите си роли - ужасяващият пингвин от "Батман се завръща" на любимия му режисьор Тим Бъртън. 11 години по-късно участва в друг негов уникален филм - "Голяма риба".


Дани ДеВито не се задоволява само с разнообразните си роли, затова смело сяда на "режисьорското столче". Забелязва се любовта му към черните комедии с криминален елемент... което всъщност обяснява защо ми е любимец. Под негово ръководство се появяват на филмов свят "Хвърли мама от влака", "Войната на семейство Роуз", "Мансардата".

За да затвори кинематографичния кръг, Дани се превъплъщава и в ролята на продуцент в култувия филм на Тарантино "Криминале", "Гатака", лентата на Милош Форман с Джим Кери "Човек на Луната", донеслият Оскар на Джулия Робъртс "Ерин Брокович".

И понеже всичко това явно не е достатъчно, Дани ДеВито е и съсобственик на ресторант в Маями - DeVito South Beach.

* * *
Цитат

"Забавно е да си на ръба. Мисля, че даваш най-доброто от себе си, когато рискуваш, когато не си в безопасност, когато не си в сигурната среда."

* * *

Момент, който не е за пропускане

В последния сезон на "Приятели" Дани ДеВито е гост-звезда. Разбира се, ролята му е на стриптизьор :) 10 сезон, 11 епизод - The One Where the Stripper Cries

Годината на Натали Портман...

... по киноманския календар

2011 започна и продължава да си тече в компанията на Натали Портман. Първо изгледах 3 пъти Black Swan. След което хвърлих едно око на imdb.com, набелязах филмите, които още не съм гледала, и започнах да ги отмятам. Определено ме впечатли (и препоръчвам) Brothers. За The Other Woman бих казала, че не е за всеки и за всеки ден, иска си специална нагласа. Със сигурност най-голямото ми разочарование от нейните филми се оказа No Strings Attached - неочаквано клиширан и дразнещ. В момента из компютъра ми чакат Garden State и Beautiful Girls.

На прохождащите в света на Натали Портман препоръчвам да започнат с Leon, Anywhere But Here и Where The Heart Is.

* Родена е в Йерусалим на 9 юни 1981 година, на 29-я рожден ден на майка си. Баща й е от Израел, като неговият баща пък е поляк. Майка й е американка, но дело на руско-австрийска дружба :)

* Натали е кръстена на... Коледа. Името й идва от латинското "natale domini". Истинската й фамилия е Hershlag. Заема моминското име на баба си, Портман, от страх да не изложи родителите си, ако филмът "Леон" се окаже провал.

* Когато е на 3 години, се местят от Йерусалим в САЩ - първо Вашингтон, по-късно Кънектикът и в крайна сметка - Ню Йорк. Въпреки че майка й е била актриса, в последствие предпочита да се превърне в домакиня и да се съобразява с ангажиментите на съпруга си, който е лекар. Малко по-късно става агент на Натали.

* На 8 години Натали придружава баща си на медицинска конференция. Пред очите й извършват демонстрация на лазерна операция върху пиле. От тогава Натали е заклета вегетарианка.

* Всичко започва, когато търсач на модели за Revlon забелязва 11-годишната Натали в пицария. Тя обаче се отказва от кариера на модел и се насочва към актьорството. Големият пробив идва скоро с филма на Люк Бесон "Леон". Тогава тя е само на 13.

* Завършва гимназия с отличие и е приета да учи в Харвард. През 2003 се дипломира със специалност Психология.* В момента е заедно с хореографа Benjamin Millepied и очакват първото си дете.


* Според шофьорската й книжка Натали е висока 1.60. Очевидци обаче твърдят, че всъщност е по-ниска. (Хъм, историята на моя живот...)

* От 4-годишна ходи на уроци по танци.

* Нещото, което истински я е комплексирало като по-малка, е фактът, че долната месеста част на ушите липсва при нея. Казва, че това вече не я притеснява и се харесва такава, каквото е.

* Не понася цигарения дим.


* Като малка е била дубльор на Бритни Спиърс в детско шоу. Двете са останали приятелки до днес.

* Говори перфектно иврит.

* Съществува банда, кръстена на нея - Natalie Portman's Shaved Head. Поздрав - цък.


Виртуален лексикон

* Детски мечти: да стане лекар, ветеринар, космонавт, танцьорка на Бродуей, писател, учен, фотограф, артист.

* Хоби: танци, четене, писане, да се пързаля на ледена пързалка.

* Мании: шоколадът!

* Любими храни и напитки: пица, шоколад, сладолед, чай.

* Любими музиканти: Bjork, PJ Harvey, Alanis Morissette, Lauryn Hill, Moby (с който са добри приятели), Radiohead, Stevie Wonder, The Beatles, Nirvana.

* Любима песен: Ben на Michael Jackson. Поздрав - цък.

* Любими филми: "Мръсни танци", "Списъкът на Шиндлер", "И твойта майка също".

* Любими сериали: "Приятели" и "Кръгът на Доусън".

* Любими книги: "Дневникът на Ане Франк" и "Лолита" на Набоков.

* Любим град: Париж.

* Любима държава: Израел.

Филми

* Първоначално е отхвърлена за ролята си в "Леон", защото са решили, че е много малка.

* Отказва да се снима в "Някъде на Запад", защото е трябвало да участва в секс сцена. Звездата на филма, Сюзън Сарандън, се застъпва за нея и сценарият е променен.

* Преди да я изберат за "Междузвездни войни", Натали не е гледала трилогията. На кастинга разбира, че Star Wars и Star Trek са различни неща.

* За филма "В като Вендета" си обръсва главата. Работи с логопед, за да добие британски акцент.

* Покрай "Чудният магазин на мистър Магориум" се научава да свири на пиано и да дирижира.

* Смята "Всеки казва "Обичам те" за най-големия си провал. Причината е, че не е успяла да се справи с импровизациите, които е очаквал Уди Алън.

* Първата й любовна сцена е в "Там, където е сърцето".

* Печели Оскар и Златен глобус за "Черният лебед".

* Номинирана е за Оскар и печели Златен глобус с "Отблизо".


Цитати

* "Ще отида в колеж. Не ми пука дали това ще съсипе кариерата ми. Предпочитам да съм умна, отколкото филмова звезда." (1999)

* Смятам, че обществената библиотека в Ню Йорк е буквално най-якото място!"

* "Единственото дразнещо нещо е, когато хората ме зяпат... Обикновено съм ОК, защото съм ниска и с кестенява коса и се сливам с тълпата, но е много странно."

* "Някой поиска да ме снима и аз отказах. Ядоса ми се, но аз не съм Мики Маус."

* Често твърдят за нея, че е твърде зряла за възрастта си. По този повод: "Всъщност съм 85-годишно мъниче."

* "Не съм човек, който жертва всичко в името на киното. Моят живот винаги ще бъде по-важен."