Blue Valentine. И той, като музиката на Том Уейтс, не е за всеки ден. Може би дори зависи в какъв период от живота си ще го гледаме. (Всъщност това не се ли отнася за всяка форма на изкуство?) Не знам, може и да ви се стори скучен, муден, мрачен, незапомнящ се. Аз обаче за първи път мога да кажа, че изживях филм. От началото до самия край. И настръхнах от това колко силна може да бъде актьорската игра.
Става въпрос за "преди" и "след" в една връзка. Историята е съвсем проста. И като всяко просто нещо се оказва трудно за реализиране.На теория всичко започва през 2008, когато Derek Cianfrance печели организирания от Крайслер конкурс за сценарий (и се сдобива с 1 милион долара). На практика обаче Дерек работи по историята на Blue Valentine от 12 години. През това време преработва сценария 67 пъти. Забавното е, че в крайна сметка щом започват снимките Дерек се отказва от голяма част от написаното.
2008 филмът започва да се снима. В главната роля е Мишел Уилямс. Същото русо момиче, което може би забелязваме за първи път в сериала "Кръгът на Доусън". И същата млада жена, която се запознава с Хийт Леджър на снимките на "Планината Броукбек" (2005). Двамата изживяват своята любовна история, раждат си дъщеря и през 2007 се разделят. Няколко месеца по-късно (януари 2008) Хийт Леджър умира внезапно след предозиране на предписано лекарство.Derek Cianfrance настоява Мишел Уилямс да играе в дългоочаквания му филм. Затова решава да почака още малко и спират снимките, докато тя се съвземе след загубата.
Blue Valentine излиза през 2010.Филмът е истинско удоволствие за воайорите. Без никакви ефекти, често с усещането, че е заснет само с една камера, че е документално кино за една съвсем обикновена връзка. Всъщност да, може да се каже, че това е един толкова обикновен филм. Но ти усещаш как стоиш невидим в същата стая и наблюдаваш какво се случва между главните герои - Синди и Дийн.
Обаче Blue Valentine получава номинации за Оскар и Златен глобус. И това, което го прави необикновен, са Синди, Дийн и подходът на режисьора.
Това е типичният филм, в който зрителят усеща химията между главните герои. Мишел Уилямс и Раян Гослинг изживяват цялата история. И до известна степен това е буквално - благодарение на режисьора и сценарист Дерек. В началото на снимките той им съобщава да забравят репликите, които са чели, и да импровизират. Често се случва Дерек да разговаря насаме първо с единия, след това и с другия, за да им поставя тайни задачи и по този начин да създаде правдоподобно напрежение в сцените.
През първите 3 седмици заснемат сцените, които показват щастливото и цветно начало на връзката между Синди и Дийн. За да продължат нататък, прекъсват снимачния процес за месец.
През това време наемат къщата, в която Синди и Дийн ще снимат продължението на връзката си в наши дни. И, без нито една включена камера, настаняват там Мишел Уилямс и Раян Гослинг да живеят сами през следващите 4 седмици. Тяхната задача е да бъдат непрекъснато заедно, като семейството, което трябва да изиграят. Всеки ден пазаруват, готвят, правят си снимки, записват домашни филми, отбелязват празници... накратко, създават спомени. Другата им задача - всеки ден си организират по един скандал.
В наши дни Раян Гослинг е поостарял, леко пооплешивял и задължително с цигара - копие на режисьора Дерек.
Да се върнем на Мишел Уилямс. Общо взето, историята й с Хийт Леджър се доближава с историята в Blue Valentine. Голямото "преди" рухва и стига до мрачно "сега". В едно свое интервю Мишел казва, че реакциите й във филма са били искрени и силни, защото в Раян е виждала "много близък и любим човек". Можем само да гадаем дали става въпрос за Хийт Леджър.За нас, зрителите, остава да гледаме в очакване да разберем има ли връщане назад, когато някои граници се прекрачат. И да се замислим къде остават всички прекрасни спомени от началото.
0 коментара:
Публикуване на коментар