Помните ли как ни измъчваха в часовете по литература да анализираме непознати "гении"? И, срам не срам, сигурно всеки от нас ги е поставял под съмнение и е умирал от нетърпение да му се махнат от главата.
Едно време Яворов ми беше... досаден. Така де, какво толкова геаниално имаше в тези "две хубави очи"?! Е, нещата се променят, когато погледнеш зад кулисите. И по-точно, когато се срещнеш с неговата Муза.
Историята започва през есента на 1905 в София, когато 27-годишният Яворов е на гости в дома на писателя Петко Тодоров. 15-годишната Мина, сестра на Петко, тъкмо суши дългата си коса край печката. В този момент Яворов вижда за първи път нейните големи и тъмни очи, "дълбоки и кротко-замислени", които ще го преследват в следващите години.Мария Тодорова се ражда на 13 юни 1890 в заможно чорбаджийско семейство от Елена. Тъй като майка й е изключително суеверна, настоява да впишат за рождена дата на дъщеря й 4 юли, денят на кръщенето й.
За съжаление, с този жест не успяват да спечелят безоблачно бъдеще за Мина. Тя расте болнава - "ту хремава и се оплаква от болки в кръста, ту има от време на време загадъчна температура". По-късно страда от апандисит, който преминава в перитонит.
Но тя не иска да мисли за болести. Затова и казва "Аз искам да живея, не да мъртвея". И се впуска в най-лудото приключение - тайната, забранена връзка с бедния поет с лоша слава Яворов.
- Аз не съм за нея.- Защо?
- Аз съм беден. И съм свит, неинтересен. Как ще ме хареса!
- Но и аз съм беден! И такъв черен - като циганин.
- Но ти си Яворов!
- Жените търсят мъжа, а не поета.
- Не! - тъкмо поета!
Така разговарят една вечер през 1906 Яворов и по-младият му приятел Михаил Кремен. И двамата са очаровани от ученичката Мина. Яворов през цялото време прикрива своята страст към нея, като се опитва да убеди Михаил, че двамата биха били чудесна двойка.
В крайна сметка, Мина прави своя избор. Тя обръща гръб на предразсъдъците и дава шанс на Яворов, който за нейния богат род е единствено "нищожен поет", при това черен като циганин. Но има и нещо друго. Откровеността в поезията на Яворов е уникална за българската литература по това време. Той първи пише за унищожителната сила на страстта. И не след дълго става любимец на жените, които научават наизуст стиховете му. А семейството на Мина го обявява за непостоянен, мъж за много жени, напълно неподходящ за малката им дъщеря.
И наистина, Яворов добива популярност, радва се на внимание. Всъщност коя е Мина и как успява да поддържа магията между тях?
По думите на Яворов, още преди да навърши 16 години, тя е била "преумна за възрастта си". Може би заради непрекъснатото си боледуване, в един момент започнала да живее чрез книгите. Изчита всичко в библиотеката на еленското читалище, непрекъснато стои до късно - или с книга, или за да пише.
Когато с Яворов започват да си разменят писма, се оказва, че тя е смелата, самоуверената, която използва весел и безгрижен тон. Изписва страници, в които споделя нестандартни за времето си мисли - за щастието, образованието и финансовата независимост на жената от мъжа. Яворов споделя, че вижда в нея една преждевременна зрялост и я цени изключително много, защото с нея "може да разменя мисли и да я смята равна на себе си".
Мина мечтае за свободата си, която непрекъснато й се изплъзва. "Понякога страшно ми тежат грижите, които другите полагат за мен... Изобщо човек така се уплита в тия връзки с околните си, че се отказва да следва своята природа." Покрай "връзката" й с по-възрастния поет тя често се оплаква - "всички смятат за свой дълг да ме следят и контролират".
Мина е бунтар. Ето една забавна история: при едно от поредните й заболявания лекарят й предписва строга диета. По същото време получава бонбони от Яворов. След това му пише "При всичката строгост на диетата, лакомо се нахвърлих на бонбоните. Нищо не ми стана."Мина обаче непрекъснато се колебае дали да се разбунтува срещу семейството си. От една страна, тя обича Яворов. Но от друга, не може да се отърси от подозренията си, че той не би могъл да й бъде верен. И решава да изпробва любовта му, като го предизвиква да не се виждат и да не си пишат 2 години. Яворов й отвръща: "Нека всеки от нас се чувства свободен. И който през тия две години спаси някакъв остатък от любовта си, нека се намери на 18 юни 1911, 8 1/2 часа вечерта... на същото място, дето приказвахме снощи."
Няколко месеца по-късно тя заминава да учи в Париж. Французите се възхищават на красотата й, но непрекъснато се чудят защо не показва никакъв интерес към мъжете и (дори още по-странното) защо нито веднъж не се спира да се погледне в някое огледало. Мина отбягва вниманието и предпочита да се затваря в стаята си с купища книги. В замяна получава похвала от професора си, който е възхитен както от добрия й френски, така й от нестандартното й мислене.
За съжаление, 20-годишната Мина умира в Париж през 1910, година преди дългоочакваната среща. Колкото и да бърза, Яворов не успява да се сбогува с нея. Следващите месеци са тежки за него. Дава воля на мъката си в двете посветени на нея произведения - "Философски дневник" и пиесата "В полите на Витоша" (обзалагам се, че всеки ще се просълзи на нея).
"Ами че погледни, моя радост, погледни работата ми от две години насам. Ако не беше ти, щеше ли да съществува тя в тоя вид, който има?"
"В даден момент две очи, два въглена се залепят на душата ти и парят или замръзват."
0 коментара:
Публикуване на коментар