Изрусената Лола с големи черни очи посреща изненаданите гости, обхванала еректирал пенис, подаващ се от единия край на платното. А бедният неинформиран човек може би се изчервява или просто се усмихва и продължава нататък. С всяка следваща картина той ще открие по нещо ново за Пиер и Жил. Може би ще се досети, че те са хомосексуалисти, а може би – не. Това, което със сигурност ще долови обаче, е тяхното бягство в един собствен свят. Светът на Пиер и Жил и всички техни приятели, някои известни – Силви Вартан, Мадона, Иги Поп, Летисия Каста, други не чак толкова. Но всеки навлиза в тази чудновата реалност със своето име и изразителни черти. Лола с диамантените обеци, силно напомняща Мерилин Монро. Лоран, красивият негодник. Влюбените Мика и Санна. Малкият румънец Драго с акордеона...
Широкоотворените прозорци с гледка към вселената на Пиер и Жил са създадени, за да приканват нови и нови посетители. Те не се изолират, напротив – стремят се да изпъкнат с ярките, смели цветове. Дори рамките, които ги отделят от нашия „станадартен” свят, носят своя почерк. Безумни виолетови цветове, много брокат, малки жълти патенца, пищни орнаменти... Без съмнение, рамката е съществена част от картината. Различното, уникалното, смелият, провокативен детайл е водещ в изкуството, което създава френският тандем. Техните скандални и, може би твърде, гостоприемни за някои прозорци са дръпнали завесите си, за да ни позволят воайорски да се насладим на различни сюжети. Завързаната на стол певица Нина Хаген, заобиколената от покрити с капки кръв остри предмети Дита фон Тийз, източната приказка на Мадона, смъртта на Авел, опасният поглед на Медуза, греховната Мария Магдалена, подпряла се на кръста на Христос... В страната на чудесата можем да открием всичко.
Картините на Пиер и Жил ни отвеждат на разходка. Тръгвайки от центъра на София, обикаляме света, поръсени с много звезден прах и цветен блясък. И когато се завърнем обратно в нашата си реалност, когато се отърсим от културния шок и преодолеем изненадата си, може да остане един горчив привкус. Защото страната на чудесата не се е оказала щастливо място. Последните картини сякаш приземяват най-силно замечталия се обикновен човек. Грабнат от интересните сюжети, някои от тях дори романтични, започнал да се обърква, попаднал сред религиозни изображения, в края сякаш вече не се съмнява в желанието си да избяга от тази не-реалност. Малкото момче, с руси коси и сини очи, извикало „Мамо!”, провокира държейки окървавена плюшена играчка. Завързаната за дърво полугола Алис пита с тъжен поглед „Защо?”. Една друга Алис пък е попаднала в своя кошмар, който на пръв поглед представлява прекрасна гора с цветя и пеперуди. Но всъщност всичко е фалш.
Това е фантастичният свят на Пиер и Жил. Населен с изпълнители и декори. Театралната сцена на техните фантазии. Те също излизат на нея. Понякога като космонавти, изолирани от нереално красивото в своите скафандри. Друг път скрити под каски, попаднали сякаш във вътрешните си съмнения относно природата на доброто и злото, във възможността да бъдат разграничени. Пиер и Жил се появяват пред своята публика голи, отърсили се от преструвките на ежедневието, облечени във фалш и обути в обилно количество провокация. В техните представления играта на красивото тяло е божественото. Емоцията на грозното, не-приетото („Шиши”, „Идиотът”, „На бара на флота”) се доближава до безвкусицата, до евтиния кич. Но рязко отскача в другата посока и се озовава редом с другите картини в страната на чудесата.
Изложбата на Пиер и Жил заслужава поглед без предразсъдъци. Защото само окото, което не се затваря засрамено пред еректиралия пенис в ръката на Лола и не премигва ужасено от окървавеното плюшено мече, ще може да избяга за малко от центъра на София. Може и да не му хареса страната на чудесата, но със сигурност ще открие нещо мъничко за себе си. И ще го отнесе в собствения си свят, оцветявайки го със смелите нюанси на Пиер и Жил.
0 коментара:
Публикуване на коментар