Le Premier Cri

По едно време... май беше някъде във втори курс... учихме Документално кино (или нещо подобно... ужас, колко бързо ми се изпаравят тези неща). Имахме тогава една финална задача - да предложим идея за документален филм. Моята, разбира се, не пожъна кой знае какъв успех... още си спомням колко странно ме изгледа човекът Като се замисля сега, ми се струва, че той гледаше твърде ограничено по тази тема. А аз исках нещо мащабно (не че моята тема беше мащабна, но това все пак беше първи опит :)). И го открих.




Дами и господа, читатели на блогчето, попаднали случайно или не в коридора на свободното време, ето ви един гениален документален филм! Le Premier Cri или "Първият плач". Историята се завърта около няколко раждащи се бебчета из цял свят по време на слънчево затъмнение. Има толкова прекрасни сцени. Една от най-любимите ми беше раждане във вода, докато делфинчета плуват наоколо и галят с главичка новороденото. Толкова нежно! Камерата проследява този уникален момент в Мексико, САЩ, някъде из амазонската джунгла, Сахара, Виетнам, Индия, Япония, Кения, Франция, Сибир. Екзотични срещи с представители на различни малко познати племена като индианците кияпо, туарегите, долгани, масаи. Различни обичаи и разбирания. И невероятна музика. Какво повече му трябва на един мащабен документален филм!


А ето и нещо любопитно - музиката е на Арман Амар и е записвана от българския оркестър "СИФ 309" с диригент Деян Павлов. Яко, а

И още нещо красиво - това е една талмудска легенда, с която завършва филмът. Звучи прекрасно, затова няма начин да не си я сложа тук :)

"Според една талмудска легенда всяко бебе се ражда със знанието на предците си. Ангел му казва да го запази в тайна. След това поставя пръст върху устната на детето, помагайки му да забрави всичко. Ангелското докосване оставя малката вдлъбнатина между нашата горна устна и нос. Едва тогава бебето може да проплаче за първи път..."

А това е песента на Шиниъд О'Конър, с която завършва филмът.




Снощи направих български субтитри на филма. Ако на някой му се гледа, а не разбира много-много френски, да казва насам :) P.S. субтитрите из сайтовете са мои... първите ми субтитри... иеее!

Ти от другите романтици ли си?

Аз май съм точно от другите романтици. Нещо не ме трогват особено захаросаните глупости като шампанско, свещи, рози... дрън-дрън-дрън. Специално за другите романтици сякаш е направено френското кино. Хем пълно с любов, хем любовта не е точно както сме свикнали да я гледаме по американските бози. Я ще са намесени любовници, я някакви други своеволия. Обаче те грабва някак си. Казано накратко - другите романтици обичат нетрадиционната романтика... толкова е просто :)

И ето ти нетрадиционна романтика - френският филм Jeux d'enfants/ Love me if you dare/ Детски игри. Всичко започва с тези 2 хлапета и шарената кутия, която решават да притежават заедно. Но тя трябва да се заслужи. Ако искаш да е в теб, трябва да имаш смелост да направиш всякакви щуротии. Каквото му хрумне на другия.

Хлапетата порастват, играта също. Първо невинни номерца като например - смееш ли да се явиш на изпит по математика с... бельо.

Постепенно играта става все по-извратена - смееш ли да ме нараниш, да кажеш "не" пред олтара, да не ме виждаш 10 години... И постепенно осъзнаваш, че си станал възрастен, "което значи да имаш кола, която вдига 220, а ти да караш с 60". И единственият изход е да се върнеш отново към играта...

Препоръчвам филма на всеки, който мрази американските сладникави филмчета и романите на Даниел Стийл. И на почитателите на Луис Армстронг, и на Едит Пиаф, и на въздействащите Гийом Кане и Марион Котияр... А за още по-смелите - ето един разказ, който много напомня темата на филма (само не знам дали има някаква връзка между тях???) - http://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/14/61/ Но предупреждавам, че разказът е "малко" краен. А да - и трябва да му сложа една червена точка

http://www.imdb.com/title/tt0364517/