Ти от другите романтици ли си?

Аз май съм точно от другите романтици. Нещо не ме трогват особено захаросаните глупости като шампанско, свещи, рози... дрън-дрън-дрън. Специално за другите романтици сякаш е направено френското кино. Хем пълно с любов, хем любовта не е точно както сме свикнали да я гледаме по американските бози. Я ще са намесени любовници, я някакви други своеволия. Обаче те грабва някак си. Казано накратко - другите романтици обичат нетрадиционната романтика... толкова е просто :)

И ето ти нетрадиционна романтика - френският филм Jeux d'enfants/ Love me if you dare/ Детски игри. Всичко започва с тези 2 хлапета и шарената кутия, която решават да притежават заедно. Но тя трябва да се заслужи. Ако искаш да е в теб, трябва да имаш смелост да направиш всякакви щуротии. Каквото му хрумне на другия.

Хлапетата порастват, играта също. Първо невинни номерца като например - смееш ли да се явиш на изпит по математика с... бельо.

Постепенно играта става все по-извратена - смееш ли да ме нараниш, да кажеш "не" пред олтара, да не ме виждаш 10 години... И постепенно осъзнаваш, че си станал възрастен, "което значи да имаш кола, която вдига 220, а ти да караш с 60". И единственият изход е да се върнеш отново към играта...

Препоръчвам филма на всеки, който мрази американските сладникави филмчета и романите на Даниел Стийл. И на почитателите на Луис Армстронг, и на Едит Пиаф, и на въздействащите Гийом Кане и Марион Котияр... А за още по-смелите - ето един разказ, който много напомня темата на филма (само не знам дали има някаква връзка между тях???) - http://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/14/61/ Но предупреждавам, че разказът е "малко" краен. А да - и трябва да му сложа една червена точка

http://www.imdb.com/title/tt0364517/