Apassionato (със страст)
Обичам нощното небе,
защото само то е голо.
А тази дневна светлина ми пречи
да гледам голотата на вселената.
О, тази звездна голота!
Не се обличай!
Искам да те гледам.
Да разгадая твоята материя,
която толкоз властно ме привлича.
Обичай ме!
Бъди ми нощ!
Ето го Любомир Левчев. Същият, който написа:
Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.
Ето го пак Любомир Левчев.Роден на 29 април 1935 в Троян. Завършва "Библиотекознание" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работи като литературен редактор в радио "София" и като главен редактор на в. "Литературен фронт". Бил е председател на Съюза на българските писатели.
Творчеството на Любомир Левчев е превеждано в 36 страни.
Любопитно:
Казва, че се чувства най-добре, когато се отдава на чувствата си.
Смята, че една жена може да го покори с естествената си женственост. А една дама е интересна в очите на мъжете, когато постига целите си, но запазва своята загадъчност.
Шеговито споделя, че харесва света такъв, какъвто е, както Ева е харесвала Адам. Просто защото имаме конкурс за мис Свят, но нямаме такъв за свят.
Из тези интервюта -> цък и пак цък.
0 коментара:
Публикуване на коментар