1) The Notebook или Тетрадката. Филмът, който разплака не едно поколоние и то не еднократно ;) Кой не си е мечтал за голямата Любов, която напук на класовите различия, колежанските неволи, намесата на нахални несъгласни родители и годините, се запазва, строи къща-мечта с езеро с патки и в крайна сметка след куп перипетии събира Али и Ноа? Но всъщност защо му е на човек да губи толкова години, за да доживее до този момент с прословутата целувка в дъжда? Че след това и да се чуди дали не е пипнал някоя настинка.
2) The English Patient или Английският пациент. Най-божествената любовна история, която някога съм гледала. Как да не си помечтаеш поне за момент да си красивата англичанка Катрин, попаднала в колата с унгарския картограф Алмаши, насред пустинна буря, слушайки увлекателните му истории за различните ветрове... Да не говорим за върха на романтичните преживявания - одата за онова най-нежно и красиво място, на което Алмаши търсеше научното наименование (който не знае, да гледа филма ;). Единственият проблем беше Втората световна война. И падащите самолети. Аз съм пас.
3) Thelma & Louise или Телма и Луиз. Поредната неоспорима класика. Още си спомням нетърпението, с което очаквах отново да го пуснат някъде из телевизиите (липсва ми тази тръпка, сега просто "дръпваме" някой филм, после се ядосваме на лошо качество, некадърни или с объркан тайминг субтитри, магията просто се изпари през модема). Историята е мечтата сигурно на всеки. Животът е скучен, монотонен, дразнещ, направо вбесяващ. В един прекрасен ден най-добрата ти приятелка те убеждава да поемеш на кратко пътешествие с нея. Кабриолет, безкрайни пътища с панорама и шарени слънчеви очила. Спирка за почивка и преосмисляне, разбира се, на всичко, което допускаме да ни се случи. И черешката на тортата - неповторима нощ с младия Брад Пит, преди Анджелина Джоли да го комплексира :) Но по-добре да не мечтаем да "влезем" във филма, за да не се налага и ние да бягаме от полицията, да стреляме наред и да се чудим ще се живее ли още един ден.
4) Indiana Jones или Индиана Джоунс. Има ли значение коя част? Все е супер яко. Обикаляш света, натъкваш се на най-неописуемите загадки, ставаш свидетел на невъобразими приключения, возиш се на слон, скачаш от самолет с лодка, приземяваща се по снежните и стръмни склонове насред непозната Азия, спиш на огромно легло в двореца на махараджата... Само колко истории после ще има да разказваш в блога и колко снимки да качваш във facebook... Малкият недостатък са супите от маймунски очи, змийската кулинарна изненада, срязаните въжени мостове с гладни крокодили под тях, да не говорим за заклинанията и изтръгнатите сърца. И понеже не съм убедена, че Спилбърг винаги ще е на моя страна, предпочитам да не съм следващото момиче на Индиана Джоунс.
5) Home Alone или Сам вкъщи. Коледата просто не е Коледа, ако не изгледам двете части. Обожавам го! И как да не завидиш на Маколи Кълкин? Сладурче със смотан брат, което остава само в голямата си къща и не само че свиква с живота на "големите", а дори прави на пух и прах гадните крадци. Втората част е още по-велика - сам в Ню Йорк с кредитната карта на баща си ;) Единствената причина да пропусна и този сюжет е потенциалната възможност с тая моя разсеяна глава да попадна в някой от собствените си капани :))
0 коментара:
Публикуване на коментар