
2) Най-горещ мъж...


Няма какво да се лъжем - Коледа без сняг е като торта без шоколад... звучи добре, но в никакъв случай перфектно :)
А ето как беше в началото на миналия декември, точно на рождения ден на мама, когато бързах от София за Варна, за да не изтърва празника. Тичах да хвана автобус рано-рано, а той взе, че спря половин час, след като тръгна. Някъде около Витиня заваля сняг, почна да трупа, а ние стояхме на едно място три часа, попаднали в задръстване... Това пътуване го докарах 11 часа. И въпреки че беше най-дългото, се оказа и най-забавното.
Музикален поздрав с Hard Sun на Eddie Vedder
When I walk beside her
I am the better man
when i look to leave her
I always stagger back again
Once I built an ivory tower
so I could worship from above
when I climb down to be set free
she took me in again
CHORUS
There’s a big
a big hard sun
beating on the big people
in the big hard world
When she comes to greet me
she is mercy at my feet
I see her inner charm
she just throws it back at me
Once I dug an early grave
to find a better land
she just smiled and laughed at me
and took her rules back again
Once I stood to lose her
and I saw what i had done
bowed down and threw away the hours
of her garden and her sun
So I tried to want her
I turned to see her weep
40 days and 40 nights
and its still coming down on me
"Избрано" се чете ту много бързо, ту доста бавно. Особено началото, признавам си, запънах, заседнах сред странните африкански имена, непознатата атмосфера. След това обаче влязох в ритъм и започнах да научавам толкова много неподозирани неща. "Избрано" е книга-енциклопедия. Но написана интересно. С истории на обикновени хора от улицата, от колибите, на президенти, на войници-деца, на репортера-авантюрист Капушчински.
Още се чудя как е оцелял този човек. Всеки път, когато оставях книгата да си почина малко, той беше на ръба - насред престрелка, ухапан от скорпион (далеч от болница), болен от малария, от туберколоза, закъсал насред пустинята (което значи само един ден живот), в хотелска стая, пълна с огромни черни хлебарки (бъррр)... По-интересно е дори от филмите за Индиана Джоунс.
Ето и няколко неща, които ме впечатлиха и си подчертах:
Справка: Die Hard 1/2/3/4... http://www.imdb.com/title/tt0095016/
Справка: Pretty Woman http://www.imdb.com/title/tt0100405/
Справка: Alf http://www.imdb.com/title/tt0090390/
---:) "Похарчила съм 40 000 долара за обувки, а нямам къде да живея?!", възкликва Кари Брадшоу...
---:) Никълъс Кейдж забравя годишнината от сватбата си. Жена му е бясна. Единственият начин да се реваншира е да я заведе на подобаваща почивка в Ню Йорк - вечеря в ресторант, огромен хотелски апартамент с шампанско... гърди от пъдпъдък с гъби, телешки медальони в малинов сос, миди с пюре от артишок, вино за 800 $... Скъпи, можем ли да си го споделим?... По дяволите цените, мила, имаме годишнина... Амин!
Справка: Only You http://www.imdb.com/title/tt0110737/
"Сирийската булка" е един от най-екзотичните филми, които съм гледала (заедно с документалния Le Premier Cri и един нигерийски, който получих направо от Нигерия ;). Освежаващо е да се види нещо подобно - различни кадри, различен похват, различна логика на действията и различен език. Няма начин да не научиш нещо ново, докато следиш историята. А ето я и нея:
Сватбеният ден на Мона е най-тъжният в живота й. Тя знае, че премине ли веднъж границата между Израел и Сирия, за да се омъжи за Талел, никога няма да може да се върне при семейството си в Мажал, село в окупираните от Израел Голански възвишения. Сватбеният ден на Мона събира нейното семейство, правителствени служители, военни, полицаи, представители на Червения кръст, друзи, сирийци, израелци... На моменти смешна, на моменти тъжна история - неопределена като ситуацията в Близкия Изток.
Час и половина след като бях натиснала Play на "Сирийската булка" вече знаех някои нови неща. Като например що е туй Голански възвишения (бях ги чувала, но нищо повече). Ето тук има малко повече инфо - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F. Разбрах и, че ако искаш да влезеш в Сирия, повече не можеш да се върнеш в Израел. Научих колко абсурдна може да бъде бюрокрацията в Близкия Изток. Когато си стоиш някъде в нищото, в една оградена военна зона, напуснал завинаги дома си в Израел, но от Сирия отказват да те пуснат (защото печатът, който си получил на излизане, е по някакви си нови закони, които Сирия не признава). И в паспорта продължава да пише "националност: неопределена". А младоженецът стои мирно и кротко и чака някой да пусне жена му в новия й дом (за да я види за първи път :))
Официалният сайт на филма - http://www.syrianbride.com/english.html
Накрая просто сядаш пред компютъра, зареждаш страничката на блога си и намираш убежище за своите страхове и съмнения. Трак-трак-трак... дали е дъждът или пак ми се прецаква някой вентилатор някъде в компютъра?
Хлапетата порастват, играта също. Първо невинни номерца като например - смееш ли да се явиш на изпит по математика с... бельо.
Постепенно играта става все по-извратена - смееш ли да ме нараниш, да кажеш "не" пред олтара, да не ме виждаш 10 години... И постепенно осъзнаваш, че си станал възрастен, "което значи да имаш кола, която вдига 220, а ти да караш с 60". И единственият изход е да се върнеш отново към играта...
И едно редче за запомняне: "Всички трябва да живеем, чувствайки, знаейки, че моментът е настъпил..."
Приятно слушане на Tracy Chapman!