Просто няколко изречения, на които се натъкнах, докато препрочитах "На западния фронт нищо ново" (Ерих Мария Ремарк :)). Струва си да ги напиша и тук, защото много ми харесаха:
"Кроп обаче е човек мислещ. Той предлага обявяването на война да стане нещо като народно празненство с входни билети и музика, досущ като при борбите с бикове. Тогава министрите и генералите от двете страни ще излизат на арената по бански гащи, въоръжени с тояги, и ще се нахвърлят един върху друг. Който оцелее, неговата страна е победила. Така би било по-просто, и по-хубаво, отколкото тук, на фронта, където се бият хора, нямащи нищо общо с кавгите на големите."
Ъхъм... светът би бил доста по-забавен, ако хората не мислеха само с финансовата страна на ограничения си мозък.
"Кроп обаче е човек мислещ. Той предлага обявяването на война да стане нещо като народно празненство с входни билети и музика, досущ като при борбите с бикове. Тогава министрите и генералите от двете страни ще излизат на арената по бански гащи, въоръжени с тояги, и ще се нахвърлят един върху друг. Който оцелее, неговата страна е победила. Така би било по-просто, и по-хубаво, отколкото тук, на фронта, където се бият хора, нямащи нищо общо с кавгите на големите."
Ъхъм... светът би бил доста по-забавен, ако хората не мислеха само с финансовата страна на ограничения си мозък.
