Днес вече правят проклетите апарати така мъндзърки, че по невнимание можеш да ги вдишаш и след това дълго да се чудиш защо звънят бронхитите ти."
Дзър-дзър. Никакъв отговор. Следва съобщение, което заплита цялото действие в романа "Сърцебиене" на Илдико фон Кюрти.
Амели Кукличката Щурм представя себе си в цялата си нелепо-женска светлина, докато ден преди да навърши 32-я си рожден ден обмисля дали не е крайно време от индивид с "добър характер и лоша фигура" да се преобрази в такъв с "лош характер и хубава фигура". За целта ще даде на приятеля си с аристократично потекло и почти звезден медиен статус неприятен урок по женска истерия, ще поеме на път с любимото куче на предната седалка и ще изживее два дни, люшкайки се между старото и новото.
Междувременно ще се впусне в спомени, където ще вмята разни такива:
"Бенте Йохансон, както вече ви казах, по професия е недохранена... Вероятно поради копнежа й да даде сериозен облик на заниманията си последното предложение, което прие, бе да се съблече за "Плейбой".
"Безумно трогната гледах към камъка на "Булгари". Пръстенът ми бе съвсем точен, стоеше перфектно. Всичко щеше да бъде перфектно, ако... да, ако не бях объркала цветовете при теста за бременност."
.JPG)
Поздравете ме - мисля, че това беше първият ми "чиклит". Идеалната книга за разпускане. Толкова много се смях, на толкова места се припознавах и на още толкова виждах типичните нелепи моменти за Бриджит Джоунс... Няма нищо, абсолютно нищо общо с любимите ми книги - никакви големи любови а ла Ремарк, брилятно заплетени сюжети а ла Кундера, сърцераздирателни истории а ла Хосейни, логически загадки а ла Кристи. Но има смях, много женски смях. И какво лошо има в това?
Тази книга ме навежда на мисълта за онова позьорство от типа "Ощипан интелектуалец на не-интелектуално място". С други думи това е един от онези романи, които в никакъв случай не трябва да си признавате, че сте чели. А ако направите тази грешка, поне не казвайте, че ви е харесала. Веднага я анатемосайте, отречете и заявете, че пристрастеното ви към Достоевски читателско същество е било болезнено наранено от този съвременен повърхностен драскачески опит. В противен случай рискувате да ви се случи нещо лошо - да изхвърчите може би безвъзвратно от редиците на "може би умните" и да си останете "емоционално същество, глуповато и русо по природа".
Защо си признавам, че я четох, хареса ми и бих прочела още от романите на Илдико фон Кюрти? Защото по-подтискаща гледка от "Ощипан интелектуалец на не-интелектуално място" е само широко скроеният щастливец, който се маскира като такъв. Цяла година опитвах и мога да заявя - не ми се отдава. Докато "примерните" запълват свободното си време с постановки по Бекет, препрочитане на пиесите на Брехт, сладко се приспиват с Кафка и гледат на кино само филми като "Антихрист", аз хапвам доволно пуканки (по дяволите, обичам да хрупам {тихичко} нещо в киното) докато Бътлър гони Анистън в "Ловецът на глави", залитам по пиеси като "Вечеря за тъпаци" и... все още смятам Cosmopolitan за по-зарибяващо четиво от в. "Култура". А от вчера в дългия черен списък попадна още един "грях" - запалих се по "чиклит"-а. Дали тази година дядо Коледа ще ми донесе подарък?
Родена на 20 януари 1968 (почти водо-лейка), Илдико фон Кюрти e от Аахен, Германия. Автор е на седем романа, всички със статут "бестеселър" в Германия и преведени на 30 езика. Героините в романите й са модерни млади жени, които с хумор и самоирония се справят с живота си. От 1996 до 2005 г. Илдико е редактор на раздела "Култура и развлечение" в сп. "Щерн". От 2009 г. е автор на колонка в сп. "Бригите".
Съпругът й, Свен Михаелсен, е дългогодишен репортер и автор за сп. "Щерн", където и се запознават. През 2006 той публикува книгата "Starschnitte", през 2008 става главен редактор на сп. "Vanity Fair". В момента е автор и в "Zeit", "Spiegel", "Neon" и швейцарското "Weltwoche".
Заедно живеят в Хамбург с двамата си сина - Габор и Ленърд.
На български са издадени книгите "Нощна тарифа" и "Сърцебиене".
По романа "Нощна тарифа" е заснет филм -> цък.
