Винаги съм се възхищавала на онези дребни неща, които за части от секундата могат да те върнат години назад. Аромат на теменужки, картофена яхния или определен парфюм. Филм. Или музика. Затова обичам Twin Peaks. Музиката на Tom Waits (която няма нищо общо нито с филма, нито със сериала) е също толкова нелогично логична, като грозно-красив сън.
Г-н Ник или Дяволът във филма на Тери Гилиъм "Сделката на доктор Парнасъс" е роден на 7 декември 1949 в САЩ. Песните на Том Уейтс звучат елегантно налудничаво и, макар да се оказва, че няма нито един "хит", всяка една от тях създава свой уникален свят, невъзможен да се забрави или обърка.
Изгледах го. Не го разбрах напълно. Обаче ми хареса.
През цялото време "Забриски пойнт" преплита студентските протести от края на 60-те в САЩ с на моменти абсурдните проекти на консуматорска Америка. Междувременно, студентката по антропология Дария среща бунтовника, отмъкнал самолет, Марк. Опознават се насред пустинята (някъде там е и прословутото място "Забриски пойнт") и минути по-късно вече се радват на хипарския си девиз make love, not war. Сюрреалистично изведнъж започват да се подават още голи тела и в един момент те вече като че ли са навсякъде. Въображаемият "танц на сексуалната революция", озвучен от музиката на Пинк Флойд (която между другото се чува през целия филм (три пъти ура)), постави нежно-дръзко-еротичната нотка и така, дори и аз, взех, че харесах "Забриски пойнт". (Някакво хлапе в замунда го беше определил като софт порно, което все още ми се струва странно).
Режисьор и сценарист е Микеланджело Антониони (подозрително ми напомня Дейвид Линч, затова задължително си обещавам да гледам и други негови филми). Роден през 1912, италианецът създава киното на постнеореализма, опрделящо се като философски задълбочено и провокиращо. През 1996 получава Оскар за цялостен принос. Умира на 94 години, през 2007.
