Покрай предавания като "Музикалния идол" и "Гласът на България" стана ясно, че има хора, които могат да пеят. А има ли кой да им пише песни?
Показно:
"Ако имах чук" и Емил Димитров :)
Да имам малък чук
един вълшебен чук
на лошите напук
да имам този чук
И всички лоши хора
ще удрям по главата
да станат по-добри, добри
Да имам малък чук
на лошите напук
Да имам и звънче
вълшебно да е то
да може да звъни
при всякакви лъжи
И всички лоши хора
звънчето да открива
И почва да звъни, звъни
щом има подлеци
Да имам аз звънче
звънче като звънче
и с моя малък чук
ще тръгна по света
на лошите напук
Лъжците ще открия
и с чука ще ги бия
И хората добри, добри
ще станат по света
ще станат те добри
Да имам и звънче
Да имам и чукче
Един вълшебен чук
На лошите напук
... проведен в началото на септември миналата година.
Текстът по-долу беше предвиден за един амбициозен проект. След реално преглеждане на ситуацията си дадох сметка, че още не е дошло времето за моята идея. А нашият приятен разговор с художника Мирослав Йотов остарява все повече и повече. И така, оказа се, че май мястото му е по-скоро в "Мързеливите минути" :)
Четвъртък е, следобед е, жега е. Въпреки това крача бодро към ателието на Мирослав Йотов-Цирк с намерението да си поговорим за неговите картини, музи, вдъхновения и т.н.
Четвъртък е, следобед е, жега е. Миро е подхванал нова картина. Толкова авангардна, че сам не знае какво ще излезе. В такъв случай на кой му се задават стандартни въпроси? Риторичен въпрос. Затова замисленото интервю преминава в разговор с проблясъци в различни посоки, но с категоричното първоначално уточнение, че няма да го питам за бъдещите му творчески планове. Време за отдъхване. И започваме да говорим...
... за номадската му природа:
Мирослав Йотов-Цирк е роден на 26 юли 1977 г. в Исперих.
Средното си образование завършва в Хуманитарната гимназия в Разград (специалност „Графичен дизайн”), а висшето – в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски” (специалност „Педагогика на изобразителното изкуство”). Докато търси себе си и своето място, Миро живее и във Велико Търново, Несебър, София. Започва да се занимава с живопис пет години след дипломирането си. Казва, че причината се крие в тогавашния му адрес – Дивдядово (бивше село, а днес квартал на гр. Шумен). „Отваряш задната врата и се намираш в платото, наоколо зеленина, животни, красота.” Когато говорим за нова дестинация, номадско-естетската му природа има едно изискване – „трябва да има природа задължително”. В момента е във Варна. Засега.
... за музиката в картините:
Миро обича да рисува на музика. За бъдещия собственик на авангардната му творба може да е любопитно да узнае, че тя е рисувана под звуците на Cosmic Girl на Jamiroquai (поздрав за почитателите).
(единствената снимка, която е правена от мен - с прословутата авангардна картина)
Защо?
“Защото искам да ми е весело. И ми е весело. Знам, че трябва да стане весела, освободена творба.”
Сменяш ли музиката?
„В общи линии като зацепя на една, докато не си изкарам картината – само това си слушам. Обичам едно и също настроение да ми се повтаря няколко пъти.”
Поздрав и с Massive Attack и Live With Me(песента зад картината„Ти ли си това?”).
... за жените в картините:
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден. Мистерията около притежателя му, поне в част от картините, е разкрита: „Основният модел присъства в поне 5-6 платна. Йоана се казва. Тя ми е, как да се изразя... като сестра.”
... за пътя и живописването:
Имаш ли картина, която си нарисувал само и специално за себе си?
„Не, всички да се махат. Най-хубавата картина винаги ми е в главата, нямам намерение да се привързвам към някоя, защото за мен е важен пътят. Това, което е останало, ми е важно дотолкова, доколкото да си направя анализ за следващото. Винаги си представям все по-хубави картини, и по-хубави, и по-хубави... Не мога да се привържа към конкретна – те са просто стъпки. Ако тръгнеш да се заплесваш по тях, ще си забравиш пътя.”
… за експериментите:
„Аз всъщност пиша малко…”
Какво? Поезия? (смях в ателието)
„А, не, не поезия. В картините ми се вижда някаква романтика, но не смятам, че съм толкова романтичен човек… Пиша по-скоро смешни сценарии и такива неща, но те са си за мен.”
С какво друго би се занимавал? Фотография?
„С фотография със сигурност не. Бих се занимавал с актьорско майсторство. Мога да имитирам една камара актьори, ама, от друга страна, знам ли… Хората на маса са много свободни, а като застанат пред камерата са други. По-скоро бих експериментирал, за да разбера за себе си.”
… за ежедневието на артиста:
Насочваш ли творческата си енергия, за да промениш досадното ежедневие?
„Не, считам се за обикновен човек. По-скоро останалата част от ежедневието ми е почивката на мен. Когато съм пред картината, дори да не рисувам, аз пак я рисувам наум. Когато се оттегля от нея, съм изморен, за да продължа да фантазирам. Човек трябва да знае кога да почива и кога да работи.”
А обичаш ли да готвиш?
„Мога да правя пици… Бих могъл да кажа, че съм майстор пицар, даже съм работил навремето. Мога да правя спагети. Италианската кухня общо взето, горе-долу…”
"Ентусиазмът" е уловен.
… за контрастите:
Изненадващо се оказа, че авторът на едни от най-нежните картини, които съм виждала, се е занимавал с бокс. Затова трябваше да попитам…
… агресивен ли си?
„Не, в никакъв случай. Но съм се занимавал с толкова груби и същевременно с толкова меки и нежни неща, така че нося някакъв контраст в себе си. Мисля, че това се отразява в картините. В тях трябва да присъства мекото и твърдото, грубото и нежното, тъмното и светлото, студеното и топлото…”
… за Вчера:
Обичаше ли да рисуваш като малък?
„Да. Първо в детската градина разни колички, конченца… После вече в училище рисувах почти на всичките си другарчета. Да речем в час по история учителката разказва за някоя битка и аз я рисувам. Такива неща.”
А какъв искаше да станеш?
„Не си го спомням като някаква определена мечта. Като „искам да стана художник” или „искам да стана космонавт”. Мечтал съм си винаги да бъда щастлив. Сега това ме прави щастлив. Но не винаги е било така, затова не се занимавах с живопис.”
И внезапно откровение:
„на мен просто късно ми свърши пубертетът, някъде към 28-годишен, и тогава се захванах с рисуването.”
Честито :)
„Да, скоро беше :)”
… за Днес:
Сега щастлив ли си?
„Да, щастлив съм. Имам достатъчно хора, които обичам. Имам достатъчно хора, които мисля, че ме обичат. Какво повече да искам? Това е по-важно от всичко. Ако има от къде да черпиш позитивна енергия и къде да я даваш, няма какво друго да търсиш."
… за Утре:
Планираш ли?
„Не! Е, като седна да правя някоя картина – планирам. Тогава е един голям шахмат – с няколко хода напред. Всъщност не винаги, става въпрос за реалистичните неща, които правя."
А нови градове, може би държави?
„Замислям се за нови държави, за нови градове, но чак да си правя планове… Очаквам определено нещо – ако стане, вземам бързо решение. Винаги съм така. Вземам бързо решения. Засега нямам някакъв план – другата седмица, другия месец, другата година, еди коя си дата заминавам за еди къде си. Аз не знам след един час какво ще стане… А, не, всъщност знам – после ще продължа да рисувам. Но вътре какво ще стане в картината – даже това не знам.”
Повече за картините на Миро и за връзка с него - цък.
... или как се постига американската мечта по американски
Ето го Чък.
Роден е на 6 април 1958.
Откакто се помни има само една мечта - да бъде актьор.
Докато се опомни обаче, се озовава с 6 деца, опит само като компютърен програмист и на 47 години.
Цялото позитивно мислене на света не могат да го баламосат, че от него ще се появи новият Шон Конъри. Това, което той вижда, са големите торбички под очите, изключително бледата кожа и оскъдната коса. И, разбира се, абсолютната липса на актьорски опит.
Което ни най-малко не го спира да мечтае. "Поне веднъж искам да видя името си във финалните надписи на филм или ТВ шоу."
В един момент му хрумва за коя роля не е нужно да притежаваш таланта на Ал Пачино - тази на мъртвец. Не след дълго замисля и своя план. Необходимо е само да се снима като труп, да качи снимките в интернет и да чака. Кой знае, може да го забележат дори и от "От местопрестъплението: Маями".
След 2 дена, на 5 декември 2005, сайтът Dead Body Guy е готов. За първите 3 седмици привлича 300 000 посетители, между които 530 от Уругвай, 6 от Иран и... 2000 само за 2 часа от Испания ("В Испания съм хит"). Скоро за МъртвецЪ се говори в над 100 ТВ станции и повече от 300 радио предавания. Той вече е успял да сбъдне мечтата си и се е появил в 6 филма и 4 сериала.
Днес сайтът му привлича повече от 40 млн. посетители от цял свят. И нищо чудно.
Идеята на Dead Body Guy е периодично Чък да качва свои снимки. На тях той инсценира собствената си смърт в къщи. Чък затиснат от гаражната врата. Чък ударен от ток във ваната. Чък умрял в чиния с пилешка супа от... птичи грип.
Често фотограф е неговата съпруга Тоня. Като примерна домакиня тя редовно му приготвя и буркани с фалшива кръв, които съхраняват в килера.
Чък Ламб е обявен за "глобален феномен", "най-известния мъртвец в света", а сайтът му - "най-уникалният". New York Times го определят като "най-приказливия мъртвец в света". Въпреки популярността Чък не е сбъднал напълно своята мечта. Той продължава да се надява, че ще се появи като жертва в някой от любимите си криминални сериали - "Закон и ред" и "От местопрестъплението: Маями".
Не случайно е публикувал и това "мотивационно писмо":
10 причини
10) Имам светла кожа. (Някога да сте виждали труп с хубав тен?)
9) Плешив съм. (Всяка перука ще ми пасне.)
8) Нямам татуировки. (Затова хората не могат да кажат "знам го тоя".)
7) Не съм звезда. (Без преговори за заплащане.)
6) Ще си направите страхотна реклама. (Помагате на обикновен човек да изживее мечтата си.)
5) Имам много приятели. (Повече хора ще видят филма.)
4) Мога да играя различни мъртъвци. (Каубой, мафиот, гангстер, бизнесмен.)
3) Имам стандартни размери. (1.80, 99 кг)
2) Нямам лунички, брадавици или грозни неща по тялото си.
1) Нямам косми на гърба. (Никой не иска да види нещо такова. Дори и върху труп.)
