ДА МОЖЕХ
Да можех,
щях да си открадна някой черен влак,
докато машинистите закусват на червено или пък пият бира,
към теб да го подкарам през полетата със мащерка и мак,
да хвърлям въглища в пещта, докато експлодира,
да можех, щях да отвлека и някой самолет –
ченгетата бездруго подозират, че имам пръст в “Ал Кайда” на Осама,
щях да летя към теб – възторжен терорист без пистолет,
да викам името ти с цяло гърло –
продрано като на гърлото на Фуджияма,
да можех,
даже кораб край Суматра бих превзел,
завързал бих на мачтите душата си – не Одисей, а жив Летящ холандец,
един каторжник черен във Сибир – бих прокопал към теб тунел,
бих издълбал за теб дори до Сатаната огнен кладенец,
да можех,
бих товарил като космически хамалин ядрено гориво в някой трюм
на НЛО, захвърлено в разбягващите се галактики,
или като пияница пред селска кръчма дечицата бих черпил със локум,
защото и това е част от моята терористична тактика.
Заради теб дори орела
нахранил бих към Горната земя – от свойта плът.
Бих скочил във движение от влака, съзра ли те на Мездра или Лясковец.
И питам, щом потегля по теля, все по теля, всеки път –
дали я има още тази бяла лястовица?
Да можех,
като куче бих застанал на чергата пред твоята врата,
бих вил в нощта – какво тук значи някакво благоприличие?
Но аз в живота си пропуснах толкова неща –
и може би най-главното – да те обичам.
Ето и сайта на варненския ни поет - http://stankov.interbild.net/
(именно от Валери Станков получих първия си автограф преди 7-8 години в книгата му "Няма такава България" на първото си награждаване за есе)
