Аз разбирам от музика. Случва се да си кажа "ей, това беше ужасно фалшиво", а след това да се окаже виртуозно вокално изпълнение. И, разбира се, се случва да кажа "леле, неописуемо", а после да чуя убийствени критики. Но все пак, настоявам, че разбирам от музика. Просто разбиранията ми може би често са си само мои. Не ми пречи.
Така е с музиката, всъщност и с всяко едно изкуство - трябва да имат абсолютно индивидуален смисъл. За себе си открих много в песните на Joni Mitchell. И понеже се смятам за не-егоист, ги подарявам на всеки, който пожелае.
Joni Mitchell е уникална изпълнителка. Нейният стил е твърде нестандартен, за да бъде сбъркан. Нежни мелодии, шантави текстове и непрекъснати експерименти с различни музиканти, инструменти и вокали. Започва като една от първите фолк-хипарки (какво и да е това :)), а в последствие се ориентира към джаз звученето (1970).
Roberta Joan Anderson се ражда на 7 ноември 1943 в Канада, наследявайки шотландските и норвежки корени на своите родителите. Детските й години преминават в често боледуване. Първо скарлатина, а на 9 години и детски паралич. Именно тогава, в престоя си в болницата, тя се влюбва в пеенето. Друга нейна страст още от тогава е класическата музика. "Обичах Дебюси, Стравински, Шопен, Чайковски, всичко с романтични мелодии..."
След колежа продължава в училище за изкуства и дизайн, но напуска след година. Причината - време е да се погрижи за кариерата си на певица. Мястото - Торонто. Но плановете са временно осуетени, след като на 22 години забременява от приятеля си от колежа. Ражда детето, но го дава за осиновяване. (Любопитно е, че наскоро, вече порасналата й дъщеря, съвсем случайно успява да открие майка си и днес двете "се радват на топли взаимоотношения" в стил "Море от любов")
Същата година (1965) се омъжва за певеца Чък Мичъл, с който през лятото заминава за САЩ. За съжаление, две години по-късно се развеждат. По това време Джони Мичъл е в Ню Йорк. Но истинският пробив за нея идва благодарение на турне във Флорида, когато Мичъл е чута от Дейвид Кросби. Той остава силно впечатлен от таланта й и й урежда звукозаписен договор в Лос Анджелис. През 1968 излиза дебютният й албум Song to a Seagull, а през следващата година - Clouds. С чевтъртия си албум, Blue, от 1971 започва да експериментира с различни мелодии на китара и вокални опити.
През 2001 Мичъл официално се оттегля от музикалната индустрия и се посвещава на другата си страст - рисуването (по-горе - нейн автопортрет). Завръща се през 2007 с албума Shine.
Все пак, да имаме едно наум - по нейни думи тя е на първо място художник и едва след това музикант.
Чудих се коя от двете песни да избера и, разбира се, се спрях и на двете.
Blue
Blue, songs are like tattoos
You know I've been to sea betore
Crown and anchor me
Or let me sail away
Hey blue, there is a song for you
Ink on a pin
Underneath the skin
An empty space to fill in
Well there so many sinking now
You've got to keep thinking
You can make it through these waves
Acid, booze, and ass
Needles, guns, and grass
Lots of laughs, lots of laughs
Everybody's saying that hell's the hippest way to go
Well I don't think so
But I'm gonna take a look around it though
Blue, I love you
Blue, there is a shell for you
Inside you'll hear a sigh
A foggy lullaby
There is your song from me
Both Sides Now
Rows and floes of angel hair
And ice cream castles in the air
And feather canyons evrywhere
I've looked at clouds that way
But now they only block the sun
They rain and snow on evryone
So many things I would have done
But clouds got in my way
I've looked at clouds from both sides now
From up and down, and still somehow
Its cloud illusions I recall
I really don't know clouds at all
Moons and junes and ferris wheels
The dizzy dancing way you feel
As evry fairy tale comes real
I've looked at love that way
But now it's just another show
You leave them laughing when you go
And if you care, don't let them know
Don't give yourself away
I've looked at love from both sides now
From give and take, and still somehow
It's loves illusions I recall
I really don't know love at all
Tears and fears and feeling proud
To say I love you right out loud
Dreams and schemes and circus crowds
I've looked at life that way
But now old friends are acting strange
They shake their heads, they tell me that I've changed
Well somethings lost, but somethings gained
In living evry day
I've looked at life from both sides now
From up and down, and give and take, and still somehow
It's lifes illusions I recall
I really don't know life at all
